/Поглед.инфо/ Турция се нуждае от нова конституция, това за пореден път заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган . Основното му оплакване срещу настоящия основен закон е, че това е конституцията на военния преврат от 1980 г.

Нещо повече, всички турски конституции, с изключение на приетите през 1921 и 1924 г., „са написани по указание на пазителите и са наложени на народа“. Тук Ердоган има предвид, че законодателството на републиката е формирано под натиска на НАТО (САЩ) и отчасти подкрепено от бунтовническите генерали, които свалиха светски и религиозни лидери.

Конституциите, написани от пучистите за Ердоган, са живо напомняне за държавните преврати, от които той изключително много се страхува. Освен това проблемът дори не е в съдържанието, а точно в авторите на документите.

Отмъщението на пучистите

Конституцията, на която се позовава президентът, нанесе удар върху политическата кариера на учителя на Ердоган и водач към властта Неджметдин Ербакан . Основният закон тогава, след преврата от 1980 г., беше написан от военните Основателят на политическия ислям в Турция Ербакан получи забрана да се занимава с политическа дейност.

След това, след седемгодишен „блок“, той беше реабилитиран: създадената от него ислямистка Партия на благоденствието (Рефах) дори спечели парламентарните избори, правейки Ербакан първия проислямски премиер. Но той издържа само една година на власт. През 1997 г. военните отново се намесват в политиката, отстраняват Ербакан и отново му забраняват да участва в политиката.

Изгряващата 40-годишна звезда на турската политика Ердоган също пострада от силите за сигурност. След като се присъедини към същата Партия на благоденствието през 1994 г., бъдещият президент спечели кметските избори в Истанбул, но три години по-късно беше арестуван за писане на религиозна поема и изпратен в затвора за четири месеца за „подстрекаване към религиозна омраза“.

Ердоган си научи урока: в една светска държава е опасно да се залага на политически ислям. Затова той създава по-умерената Партия на справедливостта и развитието (с участието на същия Ербакан) и постига победа на парламентарните избори през 2002 г.

Като гъвкав и умело мимикриращ политик, Ердоган не се отказа от убежденията си. В степента на консолидирането на властта си, ПСР постепенно започна да въвежда ислямските ценности в турското общество и политика. Затова Ердоган иска да заличи конституцията от 1980 г. като напомняне за бариерата, която военните поставиха в началото на изкачването му към политическия Олимп.

Опитът за преврат от 2016 г. само убеди Ердоган в необходимостта от промени в конституцията. В реч в края на май 2024 г. президентът също така припомни преврата от 1960 г., когато военните свалиха и екзекутираха друг от неговите политически идоли, Аднан Мендерес.

"Няма да забравим или простим на пучистите дори векове по-късно",заяви турският президент.

Нужни са повече правомощия

В допълнение към личните оплаквания, друга причина за промени в конституцията е желанието за укрепване на личната власт. Ердоган вече веднъж направи такъв опит. През 2017 г., чрез референдум той превърна страната от парламентарна в президентска република с широки правомощия на държавния глава. Изпълнителната власт беше напълно прехвърлена на президента, а длъжността министър-председател беше премахната.

Президентът получи правото да инициира законодателство, да разпуска парламента, да въвежда/отменя извънредно положение и редица други правомощия. Тогава Ердоган се опитваше да си осигури властта. Сега той мисли за две неща: разширяване на властта и създаване на нова политическа система като тази, оставена от Ататюрк , когото мразеше.

Възможните начини за укрепване на властта са разширяване на правомощията на президента (например Ердоган наскоро получи правото да обявява независимо правомощия) и промяна на електоралните процедури.

Миналата година Ердоган изрази идеята за промяна на системата за преброяване на гласовете на президентските избори. Според предложената схема кандидатът, който получи не 50% + 1 глас, става президент, ще ускори и опрости изборния процес, убеден е Ердоган.

В същото време вестник Cumhuriyet пише, че идеята на президента не се подкрепя не само от лидера на националистическата партия MHP на Девлет Бахчели, която е част от управляващата коалиция, но и от почти половината от депутатите от ПСР.

„Конституция, създадена от цивилни граждани“

Как точно ще изглежда турската конституция, ако бъде приета, все още не е напълно ясно. Определени изводи могат да се направят само въз основа на изказвания на самия Ердоган.

Той смята, че новият основен документ трябва да бъде „приобщаващ и либерален, създаден от цивилни“. Либерализмът и Ердоган не изглеждат много съвместими, но може би президентът има предвид желанието да освободи обществото от властта на военните режими.

Приобщаването обикновено се отнася до по-голямо участие на гражданското общество и гражданите в политическия процес - отклоняване от елитаризма. За последното Ердоган също говори открито.

Редица турски експерти смятат, че страната им наистина има нужда от по-голямо обществено участие в политиката - това ще създаде атмосфера на доверие.

„Преходът на Турция към президентска система допринесе за значителен напредък в оперативното вземане на решения, което доведе до значителен напредък в решаването на инфраструктурни проблеми.

Следващият етап включва създаването на общество, изградено върху доверие и консенсус, а такова общество на доверие е възможно само с конституция, в която всички участват, и закони, които всеки спазва на практика доброволно“, пише Медипол Ихсан Акташ, изследовател във Факултета по комуникации на Истанбулския университет, на страниците на Daily Sabah.

Той също така вярва, че новата конституция ще стимулира реформите и научния прогрес. Имайки предвид залога на Ердоган върху неговия зет Селджук Байрактар и постиженията във военно-промишления комплекс като цяло, изводите на Акташ изглеждат съвсем логични.

Основното послание на президента се крие във фразата „конституция, създадена от цивилни“. Тук Ердоган посочва целта за изключване на военните, които са способни на нови преврати, от политическото управление. Това е опит да се осигури на турската политическа система ваксина срещу преврати и да се направи по-стабилна.

Позициите на турските партии

За да стане процесът демократичен, Ердоган призовава всички страни в страната към диалог. На първо място, той се интересува от най-мощната опозиционна Републиканска народна партия. След поражението на последните президентски и парламентарни избори лидерът там се смени.

Йозгюр Йозел не отказва контакти с ПСР, а през април се срещна лично с Ердоган. Но това изисква президентът поне да спазва настоящата конституция, преди да създаде нова. Опозиционерът обвини Ердоган в незачитане на решенията на конституционния съд по делото на опозиционния депутат Джан Аталай и за отварянето на площад Таксим за първомайски демонстрации.

Ако анализираме ситуацията от идеологическа гледна точка, всяка политическа сила в Турция има свое виждане за това как трябва да се промени конституцията.

За опозиционния блок, ръководен от CHP, приоритет остава по-голямата демократизация на институциите, разделението на властите и повече свобода на словото.

За консерваторите, включително управляващата партия, е важно да засилят ролята на традиционните ценности, включително исляма, както в политиката, така и в обществото.

Кюрдите, обединени в Демократическата народна партия, разчитат на разширяване на правата на етническите малцинства и признаване на техните езикови и културни права.

Националистите се застъпват за консолидиране на понятието „турчин“ като основа на идентичността и засилване на мерките за сигурност, включително за борбата срещу Кюрдската работническа партия.

Ердоган търси съюзници

Позициите на политическите партии в страната обаче не са толкова важни за Ердоган. Той вече даде да се разбере, че възнамерява да промени конституцията - това е негов приоритет.

Още преди да спечели изборите през 2023 г., той призна, че изготвянето на нова конституция ще остане основната му задача, ако бъде преизбран. В последното си обръщение Ердоган нарече промяната на основния закон „национален дълг“ на турците.

В същото време не трябва да забравяме, че парламентът може да задейства механизма за промяна на конституцията. За внасяне на поправка на референдум е необходима подкрепата на 360 депутати, а за поправка на конституцията - 400 гласа. Коалицията на Ердоган всъщност обаче има 265 депутати и е невъзможно да постигне това без споразумения с други партии.

Като цяло процесът на промяна на конституцията в Турция се вписва в укрепването на многополюсния свят, който се подкрепя от повечето страни в света. Ердоган води страната към по-голям суверенитет, присъединявайки се към Китай, Русия, Индия и Иран.

В същото време на Запад промяна в основния закон, както през 2017 г., ще се тълкува като ограничаване на демокрацията и укрепване на авторитаризма. Затова по време на следващия мандат на Ердоган отношенията между Анкара и НАТО ще бъдат придружени от нови кризи.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101