/Поглед.инфо/ Глобалното затопляне не се дължи на хората, твърдят руските експерти. Те имат собствена хипотеза. Независими експерти посочват, че тази концепция е уязвима за критики. Съвременната климатология обаче по принцип далеч не е перфектна.

Слабостта на антропогенната хипотеза

Затоплянето, особено забележимо в Арктика, е безспорен факт, потвърден от показанията на термометъра. Но не е толкова лесно да се обясни.

Светът е доминиран от антропогенна теория, сочеща емисиите на въглероден диоксид (CO2) в резултат на човешката дейност. Подкрепена от водещите медии, тази концепция придоби статут на политически консенсус. На негова основа се сключват най-важните международни договори като Протокола от Киото и Парижкото споразумение. Те възстановяват световната икономика и на първо място страдат страните производителки на ресурси, включително Русия.

Привържениците на антропогенната теория са щедро финансирани. Не всички в научните среди обаче споделят тяхната гледна точка.

Има мнение, че влиянието на хората върху климата е незначително и затоплянето се случва по естествени причини. Земята се е нагрявала и изстивала многократно. А изригването дори на един вулкан може да надхвърли всички антропогенни емисии за десетилетия наред.

Емисиите на парникови газове наистина са се увеличили. Това обаче може да е просто съвпадение.

"Антропогенната хипотеза не обяснява защо съвременното затопляне започва точно през 1979 г. Индустриалните емисии през ХХ век нарастват постепенно. Ако някакво голямо събитие се е случило през 1978 г. или няколко години преди това, като експлозията на петролна платформа в Мексиканския залив, но само многократно по-мощно, би било разбираемо. Но тогава нищо подобно не се е случвало", коментира Леополд Лобковски, изследовател на Арктика, академик на РАН.

Заедно с колеги той идентифицира природните фактори, които могат да предизвикат глобалната климатична криза.

Земетресение като спусък

Група, ръководена от Лобковски, предложи хипотеза за сеизмогенно задействане, алтернатива на антропогенната. Статия за това, подкрепена от Руската научна фондация, е публикувана във водещото геоложко списание “Геосайънс”.

В района на Алеутските острови, простиращи се от Чукотка до Аляска, има така наречената зона на субдукция, където тънката океанска кора преминава под дебела континентална. Триенето на тектоничните плочи предизвиква сеизмична активност. В края на 50-те и първата половина на 60-те години тук е имало серия от мощни земетресения.

След трусовете, деформационните вълни се разпространяват през литосферата - твърдата обвивка на планетата. Лобковски и колегите му изчисляват, че такива флуктуации са в състояние да изминат огромни разстояния, движейки се със скорост от около 100 километра годишно. По този начин, приблизително 20 години след събитията на Алеутските острови, вълните трябва да са достигнали Източносибирско море, където се появяват мащабни емисии на метан, най-силният парников газ.

Учените смятат, че метанът се намира във вечната замръзналост на дъното на морето под формата на така наречените метастабилни газови хидрати - газови мехурчета с леденаципа. Дори при малко външно въздействие ципата се разрушава, газът навлиза в морската вода и след това в атмосферата.

Ехото от земетресенията от 50-те и 60-те години на миналия век в района на Алеутската дъга достигна Източносибирско море до края на 70-те години, когато започна затоплянето.

Метанът дава много по-силен парников ефект от CO2, но се задържа в атмосферата максимум десет години. За да продължи затоплянето, концентрациите на парникови газове трябва да се поддържат. Според Лобковски това се случва от само себе си. Масивно изпускане на метан, предизвикано от земетресения, затопля атмосферата. Топенето на вечната замръзналост се ускори, което от своя страна води до нови газови емисии. Резултатът е положителна обратна връзка.

По същия начин се развиха събитията от другата страна на Земята. През 1960 г. в централната част на чилийската зона на субдукция е регистрирано най-мощното земетресение с магнитуд 9,5 в историята на наблюденията. Неговите деформационни вълни достигат Антарктида.

През следващите години тези процеси само ще се засилят, тъй като в началото на века в региона има поредица от силни трусове.

„Незначително влияние“

Научната етика не позволява на учените да водят публична дискусия в медиите. Частно някои експерти казват, че се съмняват в способността на деформационните вълни да преодолеят толкова големи разстояния и да бъдат по-интензивни от земетресенията, които постоянно се случват директно в зоната на активни газови изтичания в Лаптево море.

Освен това в статия на геофизици, ръководени от Василий Богоявленски, се отбелязва, че в северната част на плиткия шелф на Лаптево и Източносибирско море в момента практически няма вечни ледове и следователно газови хидрати.

Емисиите на метан в Лаптево море имат различно естество, което не е свързано със земетресения в толкова отдалечен район.

И накрая, експертите обръщат внимание на факта, че съдържанието на метан в атмосферата се измерва едва от 80-те години на миналия век, показателите за предишни години са изчислени по косвени признаци, така че не е напълно правилно да се сравняват данните.

„Дисоциацията на метановите хидрати и процесите на дегазация на дънните седименти, очевидно, са се случили бавно (както и разграждането на вечно замръзналите скали) и без мощни дългосрочни газови емисии, които биха могли да окажат значително въздействие върху глобалното съдържание на метан в атмосфера и климатични процеси, протичащи на Земята“, пише Богоявленски с колеги в друга скорошна работа.

Това се потвърждава от резултатите от изследванията на съдържанието на метан и други парникови газове в атмосферата, извършени при анализа на антарктическото ледено ядро от руски кладенец на станция “Восток”.

"Основното е да стигнем до истината"

Лобковски обаче не твърди, че неговата хипотеза е истина от последна инстанция.

"Разбира се, тектоничните вълни са теория. Те все пак трябва да бъдат идентифицирани. Това е цяла научна област, която изисква финансиране. Но парите са отпускани единствено за антропогенната хипотеза. Учените, участващи в алтернативни изследвания, го правят като хоби“, казва той.

Според него глобалната климатология се нуждае от алтернативен поглед - и от съответните програми. Сега няма какво да се обсъжда и сравнява: представена е само „доминиращата гледна точка, която не е доказана“, но въпреки това „от това следва абсолютно огромна последица, засягаща цялата световна икономика“, смята Лобковски.

"Основното е да се стигне до истината, да се разбере кой фактор е основният - антропогенен или природен. И тогава вече можете да обсъждате адаптация или защитни механизми”, смята ученият.

От друга страна, добавя Лобковски, напоследък проблемът с декарбонизацията на Запад отстъпи място на други, по-спешни - и въглищните мини, които бяха затворени на фона на зеления дневен ред, трябваше да бъдат отворени отново.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?


Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com