/Поглед.инфо/ Въпреки че Договорът на ООН за забрана на ядреното оръжие няма да може директно да доведе до елиминирането на най-страшните оръжия на планетата, този документ все още не може да се нарече безполезен, пише Bloomberg. Това споразумение, подобно на съчиненията на Кант и Мор, дава възможност да се запознаем с идеален свят, да се посочи опасността от мащабен конфликт и в крайна сметка да се направи използването на ядреното оръжие - като използването на химическото оръжие - морално неприемливо.

В света има катастрофи, които са толкова ужасни, че към тях може да се приближим само с подход, който размива границата между реалността и утопията. Да вземем например Договора за забрана на ядреното оръжие. Целта на този документ, одобрен от ООН през 2017 г., е пълното ликвидиране на най-дяволското оръжие в човешката история, пише Bloomberg.

Това споразумение беше подписано от 84 държави и ратифицирано от 45. За да влезе в сила ДЗЯО, много малко държави трябва да го ратифицират. И тази седмица 56 големи международни фигури подписаха отворено писмо за ускоряване на този процес. Те включват бивши президенти, министри на външните работи и отбраната на 20 членки на НАТО, Япония и Южна Корея, както и един бивш генерален секретар на ООН и двама бивши генерални секретари на НАТО.

Една от декларираните от тях цели е да постигнат подписването на ДЗЯО от лидерите на своите страни. „Това звучи доста нагло, тъй като в момента всички споменати държави са в сянката на американския ядрен чадър, от който след това трябва да се откажат. Подобен изход е малко вероятен.”, предполага агенцията.

Освен това, строго погледнато, мнението на страните по споразумението и авторите на писмото няма никакво значение. Девет държави разполагат с ядрено оръжие: САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Израел, Пакистан, Индия и Северна Корея. И всички те демонстративно игнорираха преговорите, довели до сключването на договора. И шансовете някой ден да го подпишат са близки до нулата.

Получава ли се, че всичко това е само цапане на хартията? Съвсем не. Според Bloomberg тези текстове са подобни на някои от идеалистичните трактати, чието съдържание никога не е станало реалност - но все пак е променило света. Сещаме се за „Утопия“ на Томас Мор или „Към вечен мир“ на Имануел Кант. И двамата философи искаха да премахнат армиите. В същото време никой от тях дори не можеше да мисли за такова нещо като ядрено оръжие.

Нито Мор - чиято работа в много отношения прилича на сатира - нито Кант в неговото царство на чистия разум, изобщо не вярват, че управляващите ще се съгласят с тях. Въпреки това, подобно на Мартин Лутър Кинг, който веднъж каза: „Имам мечта“, те ни разкриват съвършен идеал - идеал, толкова интуитивно убедителен и толкова морално неопровержим, че всякакви отклонения от него в реалния живот започнват да изглеждат като неприемлива гротеска.

Този договор преследва същите цели. Първата от тях е да изведе човечеството от състоянието на спокойствие; да го накара да отвори очите си за опасностите от ядрена война. Втората цел е постепенно да се оформи отношението на човечеството към военните планове за използване на ядрено оръжие като към сценарий, толкова подъл, че по принцип не бива да се разглежда. Освен това сключването на договори за забрана на използването на химическо и биологично оръжие беше предшествано от абсолютно същия процес.

Въпреки това дори основната задача да накара човечеството да разбере истинската вероятност от ядрена война изглежда изключително трудна. След края на Студената война повечето хора са станали много по-малко уплашени от ядрената война - макар че трябваше да се страхуват още повече от нея. Както теорията на игрите, така и геополитиката предполагат, че опасността от ядрен конфликт само се е увеличила.

Работата е там, че държавите се занимават с „модернизация“ на своите арсенали и разглеждат сценарии за използване на ядрено оръжие за тактически цели, които противоречат на модела за „взаимно осигурено унищожение“. Страни-парвенюта като Иран са нетърпеливи да се присъединят към ядрения клуб. Нови битки могат да се развият не само на сушата, в морето и във въздуха, но и в космоса и киберпространството. Изкуственият интелект, способен да вземе решения за ядрен удар за броени секунди, не може да бъде отхвърлен. Същото може да се каже и за такъв фактор като човешката глупост.

По-важно обаче е клеймото на позора на държавите и лидерите, които пазят своите ядрени арсенали. С течение на времето това клеймо може да промени мисленето на китайското ръководство и да ги убеди да се откажат от намерението си да „догонят“ САЩ и Русия по отношение на ядрения потенциал. Подобна тактика може както да повлияе на общественото мнение в Русия, Индия и други страни по този въпрос, така и да допринесе за връщането на Вашингтон към преговорите за контрол над въоръженията, тъй като последното американско-руско споразумение в тази област изтича в най-близко бъдеще.

В миналото двама американски президенти изразиха наложителността да се ограничи ядрения плам с идеализъм. Един от тях беше Роналд Рейгън, който преговаря със Съветския съюз за ограничаване на надпреварата във въоръжаването, придържайки се към принципа, че в ядрената война не може да има победители.

Вторият беше Хари Труман - единственият лидер в историята, който даде заповед да се използва ядрено оръжие по време на войната. След това обаче той става един от основателите на ООН - организация, създадена да предотврати повторението на тази трагедия.

„В портфейла му е имало нещо, което може да се тълкува като Договор за забрана на ядрено оръжие в поетична форма“, отбелязва Bloomberg. - Това е откъс от стихотворение на британския поет Алфред Тенисън:

«Вот умолкли барабаны; стяги ратные легли

Пред Парламентом Народов, Федерацией Земли,

Дабы распри усмирились здравым смыслом большинства

В мире, где ненарушимы суверенные права»*.

*Превод от английски Д. Катар. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова