/Поглед.инфо/ След изтеглянето на САЩ от Договора за Открито небе, заради което споразумението загуби своята жизнеспособност, на 2 юни на заседание на Съвета на Федерацията беше одобрен закон за денонсиране на ДОН.

Решението на САЩ да не се завръщат към Договора за открито небе за контрол на въоръженията преди срещата на високо равнище на руския и американския президенти в Женева на 16 юни е политическа грешка, тъй като не създаде атмосфера, благоприятна за дискусии относно стратегическата стабилност по време на предстоящата среща.

Първоначалното решение на САЩ да се оттеглят от договора беше взето миналата година от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, но Русия се надяваше неговият наследник Джо Байдън да преразгледа решението на Тръмп, тъй като самият той като кандидат нарече този ход късоглед. На 29 май обаче администрацията на Байдън информира Москва, че няма да влезе отново в договора, обвинявайки Русия, че го е нарушила.

Москва многократно е давала шанс на Вашингтон да поправи отношенията и да намери компромис, но американците не се възползваха от това. Вместо това САЩ умишлено разпространяват невярна информация за някакви нарушения на този договор от Русия, което е напълно абсурдно.

Освен това Вашингтон отново демонстрира с действията си пренебрежително отношение не само към сигурността на Европа, но и към интересите на собствените си съюзници.

Днес евроатлантическият регион е изправен пред празен лист за контрола над оръжията. Това е драматично събитие, но предлага и възможността да се създаде нов режим за контрол на оръжията от нулата. Ако европейците искат да се възползват от нов кръг от преговори за контрол на оръжията, които включват нови механизми за неразпространение и привличане на нови участници, те трябва да засилят обмена между европейските столици за контрол и възпиране на разпространението на въоръжението. Те трябва да развият единна и твърда позиция по най-противоречивите въпроси. Различията във възгледите между ключови играчи като Франция, Германия и Полша играят основна роля в случая.

Европейските членове на ЕС и НАТО вече са разбрали основния проблем и са на път да идентифицират различията чрез програмите “Стратегическия компас” и “НАТО 2030”. За да осмислят тези амбициозни проекти, те трябва да бъдат допълнени от други стъпки, включително ясен фокус върху централната роля на контрола върху оръжията в заключенията от предстоящата среща на високо равнище на НАТО през юни. Европейските лидери трябва да продължат да се стремят към контрол над оръжията и намаляване на риска в новата стратегическа концепция на НАТО. Ако сега не си вземат поука, няма да могат да разкъсат порочния кръг, в който европейската сигурност е страничен продукт от американско-руските отношения.

Превод: В. Сергеев