/Поглед.инфо/ Не цялата демокрация е демокрация в нейния изначален смисъл. Вече съм писал подробно, че преди появата на понятието „западна демокрация“ в съвременната ѝ форма, никога не е имало нищо, дори близо до „всеобщо“ гласуване.
Тук бихте могли да спорите с мен, че, видите ли, демокрацията е не само гласуване на избори, но и разделяне на властите, отчетност и други символи, но аз вярвам, че основата е именно и избирателната система и принципите, залегнали в нея - има ключова връзка с това, което днес се счита за демокрация. С други думи, всичко започва с изборите, които повличат всичко останало.
И така, съвременните всеобщи избори съдържат общ недостатък или порок, който доведе до естествения факт, че пред очите ни, в почти всички така наречени развити демокрации, се редят опашки от лица от тъпи по-тъпи.
Повтарям: това е абсолютно естествено и ето защо.
От момента, в който изборите станаха общи и тайни, те бързо се превърнаха в политически технологичен процес, в система, която започна да се развива и усъвършенства, получавайки маса под формата на набъбващо състояние и нарастващ бюджет. От този момент нататък резултатът, който би трябвало да бъде най-добрият кандидат на върха на пирамидата на властта, първо изчезва на заден план и след това спира да тревожи изобщо.
Това е, системата се затвори и започна да работи за себе си, да храни цялото братство на политическите технолози и да издава универсален продукт, подходящ за всякакви променящи се изисквания и искания. И тъй като изборите са всеобщи, кандидатурите са милиони, основното е да се улови настроението, да се познае тенденцията, всичко това е правилно обобщено и да изкарате начело говореща глава, която да отговаря на всички нови претенции на тези, които до вчера носеха гордата титла избирател, а днес започва да бъдат наричани презрително електорат и се превърнаха в прост обект на манипулация.
С течение на времето професионализмът на системата е нараснал толкова много, че като цяло е спрял да обръща внимание на нуждите на обществото. И защо, ако тези искания (заради победата) могат да се формират и предават като доминиращи настроения? Един вид театър на абсурда, който е загубил връзка с реалността и съзнателно е забравил за целта си: да избере най-доброто от милиони.
Ето как, според мен, на Запад многобройни малцинства започнаха да диктуват дневния ред, а доскоро мълчаха, само и само да не бъдат забелязани и наказани за нещо. Навремето някой не е имал достатъчно гласове и е отворил кутията на Пандора, откъдето всички тези демони, които са били в сянка от векове, са излезли заедно, където би трябвало да бъдат според всички морални и етични закони, запечатани от инстинкта за самосъхранение на човечеството.
Освен това, ако не изпадаме в конспирации, всички знаят и разбират всичко: след кутията на Пандора се отваря прозорецът на Овертон, който вече не е възможно да се затвори по обичайния начин.
В същото време електоратът започва да се поляризира, което формира два противоположни лагера: условно „нормален“, който по всяко време е бил преобладаващото мнозинство и със сигурност „ненормален“, засилващ се скокообразно и бързо получаващ подкрепа на политици, които не са особено придирчиви към средствата за постигане на целите.
И отново, по-нататък, всички знаят и разбират всичко: „ненормалният“ електорат, който е бил в сянка от векове, бързо нахлува в оперативното пространство и започна агресивно да компенсира цялата си малоценност, смачквайки всичко традиционно под себе си - културата , ценности, традиции, обичаи, религии (грехове и заповеди), политика, икономика и дори наука и образование, оставяйки след себе си изгорено поле.
Послепис: Времената, когато предимството на Запада беше стабилността на системата, практически независима от смяната на първия човек, завинаги потънаха в забрава. Времето дойде за два Запада: "нормален" и "ненормален", които вече са влезли в смъртна битка, в която победителят далеч не е очевиден. Освен ако плахите опити на военните не се превърнат в „нормална“ военна диктатура, която по винаги е имала традиционната цел да съживи умиращо общество. По това Западът, ако не изпадате в демократични илюзии, не се различава от останалия свят. С изключение на едно нещо: той не знае как да спре навреме, което понякога завършва с напълно "ненормална" диктатура, която трябва да бъде спирана веднъж на всеки 100 години от външна сила, която няма нужда да назоваваме тук. Всички разбират коя е.
Превантивно, все пак?
Превод: В. Сергеев