Лидерите на Русия, Великобритания, САЩ, Китай и Франция, петте държави, които официално притежават ядрени оръжия, излязоха на 3 януари със съвместно изявление за предотвратяване на ядрена война и надпревара във въоръжаването. „Ние декларираме, че не може да има победители в ядрена война и тя никога не трябва да бъде отприщвана“, се казва в изявлението.
Аплодирам това изявление. И наистина се надявам всички постулати, написани тук, да се спазват свещено поне десет години. Дай, Боже - и по-нататък. Например държавите, които притежават ядрени оръжия, са длъжни да предотвратят използването им. И техният ангажимент е крайната цел за изграждане на свят без ядрени оръжия. Ядрените сили също се ангажираха да предотвратяват разпространението на ядрени оръжия и да работят в рамките на международните споразумения и конвенции. Нека припомня, че документът е приет по инициатива на Русия. Това заяви представителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя каза, че се готви за откриването на конференцията за неразпространение на ядрените оръжия в Ню Йорк, насрочена за 4 януари. Въпреки че началото на конференцията беше отложено, лидерите на петте сили решиха да публикуват текста.
Какво ви смущава ?
Объркан съм от двойната игра от страна на някои партньори. Несъмнено споразумението за предотвратяване на ядрена война в съвременния свят е изключително постижение. Но, уви, това не означава победа на новата "политика на разведряване". Глобалните противоречия между великите сили в съвременния свят, високото ниво на конфликтите, конфронтацията, до военни, не само, че не са изчезнали, но се превръщат в постоянен атрибут на международните отношения през настоящия век.
Винаги е било така. Нещо ново?
Всичко е старо, само декорите се сменят. Преценете сами. Почти едновременно с подготовката на това знаково послание се подготвяше докладът на изследователската служба на Конгреса на САЩ „Обновяване на конкуренцията на великите сили: последици за отбраната“. Той беше представен малко преди общото обявяване на петте официални ядрени сили - 21 декември 2021 г. И изобщо няма миротворчески мисли.
Сигурно американците се опитват по някакъв начин да обяснят миролюбието си - поне за себе си.
Да, и в същото време тяхното принудително миролюбие съвсем не се основава на всеобщата любов към човечеството, а изключително на проблематичната за тях геополитическа ситуация. И това е разбираемо. Миналата година отново се появи логиката на Съединените щати: ние се страхуваме от всички, а и не искаме да се бием и наистина не можем и не знаем как - спомнете си бягството от Афганистан. Но в същото време ние не вярваме на никого, дори на така наречените съюзници. Все пак наистина искаме да бъдем начело на целия свят, да обираме каймака от световната икономика и в същото време да не бъдем бити много, защото боли и е срамно.
Какво ги притеснява? Та те са лидерите в демократичния свят!
Фактът е, че само в демократичния. Биха искали да са начело нацелия. Ето защо в доклада се казва, че подновената конкуренция между великите сили е довела до подновен акцент върху ядрените оръжия и ядреното възпиране в дискусиите за отбраната на САЩ. В същото време се подчертава, че потвърждението на Русия за статута ѝ на голяма световна сила включва, наред с други неща, многократни препратки от руски официални лица към ядрения потенциал на Русия и статута на Русия като голяма ядрена сила. Това е обидно!
Американците все още мислят за годините на Горбачов и Елцин. И не могат да повярват и да приемат, че се събудихме след нокаута на Перестройката. А сега имат ново главоболие - Китай. Те твърдят, че в момента ядрените способности на Китай все още са много по-скромни от тези на Русия. Но според наличните данни Китай подобрява и бързо изгражда ядрените си сили като част от цялостните усилия за модернизиране на армията си.
Засиленият фокус в дискусиите по отбраната и сигурността на САЩ върху ядрените оръжия и ядреното възпиране идва в момент, когато Министерството на отбраната на САЩ тепърва започва да разработва многогодишен план за изразходване на десетки милиарди долари за модернизиране на американското стратегическо ядрено възпиране.
Значи, те просто трябва да печелят време? Оттук и миролюбието?
Смятам, че подписването на документа от САЩ на 3 януари 2022 г. до голяма степен се дължи именно на този фактор - няма накъде.
Имате предвид последните ни военни разработки, включително хиперзвуковите ракети?
Да, американците бяха много озадачени. Например в момента има планове Съединените щати да придобият нов клас подводници с балистични ракети и следващото поколение бомбардировач с голям обсег.
Администрацията на Тръмп също покани Китай да стане третият участник, заедно със САЩ и Русия, в преговорите за бъдещите ограничения на ядрените оръжия. Съобщава се, че Пекин е отказал да се присъедини към подобни преговори, освен ако Съединените щати не се съгласят да намалят ядрените си сили до много по-ниското китайско ниво.
Китай никога не е бил прекалено лековерен и наивен. Нека ви напомня, че на 16 ноември миналата година, след виртуална срещата между китайския президент Си Цзинпин и президента Байдън, съветникът на Белия дом по националната сигурност Джейк Съливан каза, че „лидерите на двете страни са се съгласили, че ще се стремят да продължат да обсъждат стратегическите въпроси " В прессъобщение от 17 ноември 2021 г. се казва: „Съединените щати и Китай ще търсят преговори за контрол на въоръженията, а не официални преговори“. Китай ги принуди да го уважават.
Сега американските анализатори смятат, че ерата на международните отношения след Студената война отстъпи място на коренно различна ситуация на конкуренция между великите сили с Китай и Русия.
Ето какво пише във временното ръководство за стратегия за национална сигурност на администрацията на Байдън от март 2021 г.: „Ние сме изправени пред свят на нарастващ национализъм, отстъпваща демокрация, нарастващо съперничество“.
В какво конкретно виждат заплахата?
Докладът до Конгреса отбелязва, че “Пекин и Москва са инвестирали сериозно в усилията да изпитат американските сили и да ни попречат да защитаваме интересите и съюзниците си по света. Регионални играчи като Иран и Северна Корея продължават да използват променящи играта способности и технологии, като същевременно заплашват съюзниците и партньорите на САЩ и предизвикват регионалната стабилност. Изправени сме и пред предизвикателства в страните с крехко управление, както и от мощни недържавни участници, които могат да се сблъскат интересите на Америка. Тероризмът и насилственият екстремизъм, както вътрешен, така и международен, остават сериозни заплахи”.
Ето още няколко цитата от доклада до Конгреса:
„Защитата на Америка означава определяне на ясни приоритети за нашия бюджет за отбрана. Преди всичко ще продължим да инвестираме в кадрите, които служат в нашите доброволчески сили и техните семейства. Ще поддържаме бойна готовност и ще гарантираме, че американската армия ще остане най-обучената и оборудвана сила в света.
Изправени пред стратегически предизвикателства от страна на все по-настоятелния Китай и дестабилизираща Русия, ние ще оценим подходящата структура, способности и размер на силите и, като работим с Конгреса, ще изместим фокуса от ненужни наследени платформи и оръжейни системи към освобождаване на ресурси за инвестиции в модерни технологии и способности, които ще определят нашите военни и национални предимства за сигурност в бъдеще. Ние рационализираме разработването, изпитването, придобиването, внедряването и защитата на тези технологии.”
“Ще се уверим, че разполагаме с квалифицирана работна сила, която да ги придобие, интегрира и управлява. И ние ще създадем етична и регулаторна рамка, за да гарантираме, че тези технологии се използват отговорно.”
“Ще запазим квалификацията на Силите за специални операции, за да се съсредоточим върху реакцията на кризи и приоритетни мисии за борба с тероризма и нетрадиционната война. И ще развием способности за по-добра конкуренция и ограничаване на дейностите в сивата зона.”
“Ще дадем приоритет на инвестициите в отбраната в устойчивостта на климата и чистата енергия.”
Трудно е да се упрекнем американците тук, ние правим същото в опит да укрепим нашите способности за сигурност и отбрана.
Да, но в същото време не се месим на други континенти. Но в доклада до Конгреса доминиращият мотив е военната политика спрямо Евразия: „От гледна точка на общата стратегия и геополитика на Съединените щати може да се отбележи, че повечето хора, ресурси и икономическа активност в света се намират не в Западното полукълбо, а в другото полукълбо, особено в Евразия. В отговор на тази основна характеристика на географията американските политици през последните няколко десетилетия избраха да преследват целта да предотвратят появата на регионални хегемони в Евразия като ключов елемент от националната стратегия на САЩ.”
Целта да се предотврати появата на регионални хегемони в Евразия е основната причина, поради която американската армия е структурирана, използвайки силови елементи, които ѝ позволяват да се разгръщат от САЩ, да преминават през огромни океански и въздушни пространства и след това да провеждат продължителни, широкомащабни военни операции при пристигане в Евразия или през водите и въздушното пространство около Евразия.
Елементите на силите, свързани с тази цел, включват, наред с другото, ВВС със значителен брой бомбардировачи с далечни разстояния, самолети за наблюдение на далечни разстояния, самолети за въздушен транспорт с голям обсег, самолети-цистерни и флот със значителен брой ядрени самолетоносачи.
Тоест те самите признаха, че всички възможни военни сили и средства на САЩ и НАТО са насочени към Евразия. И всичко, за да не се появи определен „хегемон“ там. Какво се знае за американските сили и средства, готови за използване в Евразия?
Новите оперативни концепции на САЩ са фокусирани върху по-пълната интеграция на военните способности в няколко области. Например земя, въздух, море, космос, електромагнитно поле, информация и киберпространство. Разбира се, с използването на въоръжените сили на САЩ. Много програми за откриване, учения и военни експерименти на Министерството на отбраната на САЩ са инициирани, ускорени, даден им е по-висок приоритет или оправдание заради подновения акцент върху високотехнологичната война.
Програмите за придобиване на оръжия, които могат да бъдат свързани с обучение за бойни действия на високо ниво, включват програми за снабдяване на модерни самолети като F-35 и следващо поколение бомбардировачи с голям обсег, мощни бойни кораби като "Вирджиния” и разрушителя клас ДДГ-51 “Иджис”, оръжия за наземна атака и противокорабни оръжия, нови видове оръжия като лазери, нови методи за командване, управление, комуникации, разузнаване, наблюдение и разузнаване, военни космически способности, способности за електронна война, военни киберспособности, хиперзвукови оръжия и военна употреба на роботиката и автономни безпилотни превозни средства, квантовата технология и изкуствения интелект.
Тоест за американците сега са важни не само самите иновации, колкото скоростта на разработка и внедряване на новите оръжейни системи?
Това е същността на новата разгръщаща се надпревара във въоръжаването. Навсякъде има достатъчно умни глави, важно е кой първи ще осъществи на практика идеите. По-скоро, когато става дума за оръжия, смърт. Не може да не се съгласим с американските анализатори, че „успехът вече не принадлежи на страната, която първа разработва новата технология, а по-скоро на тази, която я интегрира по-добре и я адаптира в собствения си начин на водене на борба“.
Има още един аргумент срещу войната - всички сме взаимосвързани, включително и икономически.
Показателно е, че санкциите и руската стратегия за заместване на вноса показаха това много добре. Ето защо американските анализатори сега се борят с много въпроси от жизненоважно значение за тях. До каква степен китайски или руски компоненти, подкомпоненти, материали или софтуер са включени в оборудването на Министерството на отбраната на САЩ? Колко добре Пентагонът разбира този проблем? Какви последствия може да има този проблем за надеждността и поддръжката на военните системи на САЩ, особено по време на война? Какви действия предприема или планира да предприеме Министерството на отбраната на САЩ, за да гарантира сигурността на веригата за доставки, особено по отношение на китайски или руски компоненти и материали?
Те със сигурност ще намерят отговорите. Доколко това ще се отрази на въоръжената конфронтация в света?
Авторите на доклада до Конгреса на САЩ стигат до извода, че модерният сега термин „Студена война 2.0” е напълно приемлив за обозначаване на ситуацията, която характеризира съвременния световен ред. Трябва да признаем, че живеем в ситуация, в която, обявявайки невъзможността за ядрена война, продължаваме да натрупваме всякакви видове оръжия и да повишаваме мобилизационната готовност за тази война.
Освен това към днешна дата военните доктрини на всички водещи ядрени сили съдържат принципа, че е допустимо първи да използват ядрено оръжие при заплаха от военна атака. Това означава, че член 4 от Устава на ООН относно неизползването не само на сила, но и на заплахата със сила не се прилага.
Превод: В. Сергеев
