/Поглед.инфо/ 2020 г. ще бъде съдбоносна за Европа и Германия, която ще стане председател на Съвета на ЕС за шест месеца, пише журналистът на Ройтерс Андреас Ринке в Deutschlandfunk. Немското правителство не само трябва активно да участва в европейската външна политика и военните мисии, но и да инвестира повече във вътрешните работи на ЕС - в противен случай Европа рискува да стане играчка в ръцете на САЩ и Китай.

2020 г. трябва да стане съдбоносна за Германия и ЕС, пише журналистът на Ройтерс Андреас Ринке на немския портал Deutschlandfunk. Според него много немци биха предпочели да са жители на голяма Швейцария и да не поемат излишна отговорност. Това обаче е невъзможно за икономически най-силната европейска държава и затова Германия трябва да поеме повече отговорност, смята авторът на статията.

На 1 юли 2020 г. Германия ще стане председател на Съвета на ЕС за половин година. Въпреки това много немци все още мечтаят да живеят в страна, която е отговорна единствено за себе си. Междувременно 2020 г. обещава да бъде от решаващо значение за позицията на Германия и ЕС в света и това е обусловено от много фактори.

Вашингтон и Пекин със всички сили се борят за технологично превъзходство в световната икономика. Европа, която си сътрудничи с Китай в областта на търговията и развитието на 5G мрежи с помощта на Huawei, рискува да попадне между два огъня. На изток Русия активно участва в разрешаването на кризи от Сирия до Либия, така че да може да се превърне в страна, която контролира, наред с други неща, бежанските потоци към Европа. Освен това, заради Брекзита, ЕС има нов конкурент точно на вратата си.

Ангела Меркел и Еманюел Макрон дават един и същ отговор на тези предизвикателства: ЕС трябва да защити суверенитета си в много области възможно най-скоро - а в някои от тях трябва да бъде защитена за първи път, пише немският журналист. Това се отнася за отбранителната и външната политика на ЕС, както и за технологичната независимост в области като софтуера или мобилните комуникационни мрежи.

Меркел и Макрон са съгласни по още един въпрос: постигането на всичко това ще се провали, ако Германия не участва много по-активно в изпълнението на тези задачи. В Париж и сред много други партньори в ЕС обаче нараства безпокойството, че немската политика не носи в себе си достатъчно сила, за да поеме частична отговорност за необходимите сурови решения.

Междувременно лесно видими са два възможни сценария за по-нататъшното развитие на ситуацията, казва Андреас Ринке. Първо, Германия ще трябва активно да участва не само в европейската външна политика, но и във военната сфера. Според автора Бундесверът усърдно се опитва да изгуби от поглед новата за него задача: ситуацията на южния фланг на ЕС се е влошила толкова, че Франция вече не може да се справи сама с основната тежест в борбата срещу ислямските терористични групировки.

Второ, Германия ще трябва да направи повече вътре в ЕС. Без да инвестира повече средства, няма да е възможно да се направи компромис с бъдещите финансови рамки за ЕС. Ако Германия не увеличи финансовия си принос към Европа, ЕС няма да може да изпълнява задачите си в областта на научните изследвания, в областта на опазването на климата, външните граници, отбраната, завършването на създаването на единен капиталов пазар или социално изравняване по отношение на жизнения стандарт в ЕС. Засега обаче в коалиционното споразумение на немското правителство няма оптимистична нагласа към Европа, подчертава Deutschlandfunk.

Допълнителни трудности създава и факта, че разположението на силите в ЕС отново се промени. Френският президент се оказа сред мнозинството европейски дипломати сред аутсайдерите заради позицията си по отношение на НАТО. Всички очи внезапно отново се насочиха към Германия. Съответно, очакванията са високи: през 2020 г. немското правителство не само трябва да поддържа сплотеността на ЕС - то трябва да събере сили, за да ускори решително развитието на Европа през новата година.

Този път обаче не може да бъде наречен „безалтернативен“, подчертава авторът на статията. Немците могат да продължат да мечтаят за голямата си Швейцария и собствената си невинност, пише Ринке. Тогава обаче ще видят, че има и отговорност за липсата на действия - защото в този случай ЕС през 2020 г. може окончателно да се превърне в играчка на свръхдържавите САЩ и Китай, заключава немският журналист в статията си за Deutschlandfunk.

Превод: М.Желязкова