/Поглед.инфо/ Турция напоследък е постоянно в новините. Тя се държи като у дома си в Иракски Кюрдистан, без да се интересува от мнението на Багдад. В Сирия нейните войници патрулират и присъстват нейните пълномощници (бойци, действащи с подкрепата и контрола на Анкара). Част от провинция Идлиб всъщност се е превърнала в турска територия, а турската лира се превръща във все по-предпочитана валута сред жителите в северната част на съседна Сирия.

Турция е много активна в Либия, където според съобщенията на медиите, нейните сирийски пълномощници се разполагат и се доставят нейните ударни дронове. Плановете на Анкара в Източното Средиземноморие не се ограничават до това; наблюдателите не изключват възможността за военен сблъсък между Турция и Гърция при спор за ресурсите на средиземноморския шелф.

И накрая при изострения конфликт между Армения и Азербайджан, Турция не само бързо изрази дипломатическа подкрепа за Баку, но също така е готова да му продаде своите ударни БПЛА и евентуално да прехвърли своите сирийски пълномощници в Кавказ, подобно на Либия.

С други думи, ако вземете карта и започнете да поставяте знамена върху нея на онези места, където турците стават все по-активни, ще се появи очевидна картина: Турция последователно и методично разширява влиянието си по целия периметър на своите граници и дори по-нататък.

На фона на настойчивия турски неоимпериализъмq отношенията на страната със Запада изглежда се усложняват. Във всеки случай това усложнение става видимо. Брюксел приключи въпроса за членството на Турция в Европейския съюз и обсъжда санкции срещу нея заради поведението ѝ в Средиземноморието (да не говорим за споровете около бежанците). САЩ заплашват Анкара със санкции заради сделката за С-400 с Русия. В същото време Америка може би е замесена в опита за преврат срещу Ердоган през 2016 година. Обсъжда се премахването на американското ядрено оръжие от база “Инджирлик”.

В същото време Турция остава член на НАТО, въпреки че членството изглежда някак странно: не се изключва въоръжен сблъсък с Гърция, друг член на северноатлантическия военен блок, турците се насочиха предизвикателно към френски кораб поради различните интереси на двете страни в Либия, прибалтийските държави и Полша имаха проблеми с одобряването на военните си планове заради Турция.

В същото време Анкара води диалог в различни сфери с Москва (инцидентът с руския самолет, свален от турците, е вече в миналото) и Иран. Означава ли всичко това, че Турция, отдалечавайки се от Запада, се приближава към Изтока? Не е ясно. И накрая, турският неоимпериализъм има ясно изразена ислямска конотация (решението на Ердоган да превърне музея “Света София” в джамия е много символично).

Традициите на неоосманизма са станали неразделна част от турската геополитика. Огромни усилия, включително военни, се провеждат в няколко направления едновременно. Тук възникват поне два въпроса. Колко финансово са подплатени плановете на „Султан“ Ердоган? Няма ли страната да бъде разкъсвана под тежестта им? И какво да е поведението спрямо Турция, която се държи по този начин на международната арена?

Турция, разбира се, е голяма държава с многомилионно население и доста развита икономика. Въпреки това, ударът върху туризма и други сектори в резултат на напрежението с Русия след свалянето на руския самолет показа, че запасът на издръжливост на Анкара не е толкова голям, колкото изглежда. И ако Турция можеше да си позволи всичко, което иска, Ердоган вероятно нямаше да отстъпи, за да сключи мир с Москва.

Това означава, че Турция има слаби точки (например, борбата на кюрдите за създаването на своя държава), а Ердоган, осъзнавайки своята уязвимост, когато ситуацията не е в негова полза, демонстрира готовност за диалог. Такъв беше случаят в отношенията с Русия; това се случи в Сирия, където турският лидер, ако имаше избор, щеше да се отърве от Башар Асад и да заграби прилична част от сирийската територия, но предвид несъгласието за подобна перспектива на Москва и Техеран, той беше принуден да преговаря.

С други думи, амбициите на Анкара все пак не са откъснати от здравия разум. Това не означава, че Ердоган ще изостави целите си - просто, ако не успее да постигне това, което иска веднага, турската игра навлиза в дългосрочна фаза. И тук Турция може и трябва да участва активно в процеса на договаряне.

Прави впечатление, че през 2016 г. Ердоган каза: „Турция трябва да се успокои. Не казвайте: "Европейският съюз на всяка цена." Това е моето мнение. Защо Турция не се присъедини към Шанхайската петица? Казах на Путин, Назарбаев - на онези, които сега са в Шанхайската петица. " Всъщност, защо не? Разбира се, това е трудно за представяне, докато Турция остава член на Северноатлантическия алианс, но пътищата на Анкара и Вашингтон може да се разминат...

Така или иначе, геополитиката на Турция губи своя атлантически импулс. Можете да погледнете на това от другата страна: архаичната доктрина на атлантизма, която е мигрирала към нашето време от първата половина на миналия век, издиша. И от това е необходимо да се правят изводи.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели