/Поглед.инфо/ Инвестирането в исляма не е предателство към светските ценности, пише авторът.

Настоящият дебат дали да се признае омразният талибански режим (движението е забранено в Руската федерация - ред.) и да се взаимодейства конструктивно с него или да се изолира, продължава да се ръководи от общото пренебрегване на важната роля на религиозната легитимност в политическия ислям от светските западни елити.

Светските и прогресивни политици не осъзнават, че политическият ислям не е нито доктринален и монолитен, нито статичен, както и че суровата версия на ислямското управление на талибаните е ефимерна и няма да продължи в Кабул.

За разлика от талибаните от 90-те години, които обмениха легитимност за мирно съществуване, съвременният режим ще бъде принуден да се модернизира, което открива значителни политически възможности за заинтересованите страни.

Катастрофалният крах на подкрепяното от Запада правителство в Кабул потвърди пълната липса на разбиране от западна страна на това как да се създаде политическа легитимност в традиционна мюсюлманска държава. Ефективността на светската държава никога не е била достатъчна, защото в ислямските общества религиозната и политическата легитимност са неразличими.

Военната кампания и предоставянето на услуги, колкото и ефективни да са те, трябваше да бъдат придружени от трети компонент – кампания на идеите. Неуспехът на НАТО да се справи с въпроса за политическия ислям в Афганистан обрече усилията му на провал – и продължава да бъде уязвимост на западната политика.

Стратегията за светско развитие на Афганистан до голяма степен беше резултат от вътрешни ограничения в европейските държави, чиито избиратели се сблъскаха с противоречиви политически и културни спорове относно въздействието на мюсюлманската имиграция.

Още по-неприятно е, че западните държави (и знам за случаи, по-специално в Съединените щати) отхвърлиха предложенията за насърчаване или създаване на религиозни институции в Афганистан, благоприятни за НАТО, предимно за участие в религиозна публична дипломация.

Разбира се, може да се предвиди непоследователността на подобен опит. В най-лошия случай това можеше да се счита за богохулна или лицемерна манипулация. В академичната литература предлагах да използвам исляма на Барелви за усилията на НАТО, но не рискувах да навлизам в сферата на политиката, защото бях уверен, че усилията на Запада в Афганистан ще са успешни. Увереността ми беше напълно неоснователна и сега поставям диагноза с две десетилетия закъснение.

Никога не съм бил в Афганистан. Въпреки това, аз съм правил външнополитически изследвания в Пакистан повече от десетилетие, започвайки от 1999 г., и съм бил в тесен контакт с висши военни, политически, дипломатически, разузнавателни и полицейски лидери от три от четирите провинции, както и Кашмир, в допълнение към дейностите във Форт Ливънуърт и на остров Коронадо и съм писал много за пакистанско-афганистанските отношения.

Моят начин бързо да определя дали хуманитарен работник, изпълнител, държавен служител, войник или дипломат има представа за мерките за легитимност на режима в Афганистан беше дали те могат да идентифицират конкретен „фикх“ или ислямска правна традиция на афганистанците. И според моя опит, огромното мнозинство, което беше светско до мозъка на костите си, не можеше.

Най-очевидната и упорита заплаха за установяването на демократичен ислямски режим, като този, за когото се говореше в Кабул, идваше от войнствените членове на "такфирите" или тези, които смятат за незаконно мюсюлманските режими да се завърнат към предислямско или неислямско общество. . Трябва да подчертаем „войнствени“, защото 99% от такфирите имат ненасилствена философска и политическа стратегия.

Подобно на муджахидините преди тях, афганистанските талибани са под влиянието на ортодоксалния ханбалийски фикх (правна традиция), произлизащ от страните от Персийския залив, и това се дължи на значителна финансова подкрепа, насочена чрез пакистански прозелитски движения като Ахл ал-Хадис, а също и частни лица и политически партии като Джамиат-и-Ислами.

Последната партия се основава на южноазиатското движение за реформи Деобанди от 19-ти век, което се стреми да използва арабската ислямска ортодоксия, за да спре упадъка на исляма срещу възхода на политическите индуси в субконтинента.

Деобанди грубо се съобразява с целите на войнстващите ислямски учени, подкрепящи Афганистан или политиките в страната, които се стремят да оправдаят съпротивата, но без ненужната идея за възстановяване на империята на Моголите.

Ортодоксалната ханбалийска традиция в изолирания Арабски полуостров е подредена, а салафитите (буквално фундаменталисти) са идеални за неграмотното или новообразовано селско население, което е необременено с багажа от натрупани ислямски знания и поезия, както е типично за Афганистан.

Всепозволеността на афганистанската социална култура - Пущунвали, децентрализираното насилие, свързано с акцент върху племенната справедливост и чест - е съвместима с опростения и понякога строг правен кодекс на Ханбали.

Влиянието на сунитския ислям, изпитано от афганистанските пущуни в Афганистан има елементи на персийски мистицизъм, турски суфизъм, но най-вече ханафитски фикх или правната традиция на южноазиатския ислям и основната му ритуална традиция, барелви суфизъм, с акцент върху поклонението към светци.

Ислямът на Барелви е далеч по-малко войнствен от другите традиции, но с него са свързани групи, които въпреки това са участвали в актове на религиозен терор срещу шиити и немюсюлмани.

Ханафитският фикх може да се характеризира като балансирана ислямска духовна култура на Южна Азия, оптимизирана за оцеляване в силно конкурентна, но взаимозависима религиозна област, характеризираща се с непосредствена взаимна близост на атрактивни алтернативи като индуизма, будизма, джайнизма, християнството и техните варианти. Мюсюлмани и индусини синди, както и барелвиси и кашмирците в Пакистан, например, почитат едни и същи светилища и едни и същи поети без противоречие.

Сунитските афганистанци са предимно ханафити и са такива от около 20-те години на миналия век, което е важно поради важната роля на исляма в семейното право и политическото начинание на исляма за създаване на рая на земята чрез справедливи социални закони.

Популярността на ислямското право не ограничава и не се конкурира със западното търговско и договорно право (въпреки че съдебните спорове в последния случай отнемат много време), а по-скоро се противопоставя на феодалното право, което се счита за благоприятно за привилегированите и поземлените елити и следователно е продължаващо предизвикателство за ислямските учени, насърчаващи справедливостта.

Сложната философия на талибаните, включително ханбалистите фикх и деобанди, следователно е силно уязвима и в крайна сметка е предопределена да упадне по четири причини. Първо, тези традиции са чужди за онези части от афганистанското население, които не се стремят да оправдаят въоръжената мобилизация – особено градското население, търговците и заможните селяни.

Второ, неизбежното нарастване на грамотността и достъпа до интернет ще разкрие културната бедност на ханбалисткия фикх в сблъсък с други южноазиатски религии. 90% от историческата и сегашната търговия на Афганистан се осъществява през Пакистан с Индия, така че той не може да избяга от външно влияние, а по-нататъшното развитие на инфраструктурата с Централна Азия и Иран допълнително ще подчертаят тези противоречия.

Трето, броят на поддръжниците на ханбали сред градските групи в цяла Южна Азия остава непроменен от десетилетия. Четвърто, строгостта на ханбалисткия фикх по отношение на почитането на светци като застъпници е в противоречие с местните афганистански традиции.

Талибаните са изправени пред безкраен проблем: те трябва да пазят гробищата на своите воини от баби, които тайно се молят за здравето, късмета и плодородието на децата си.

Тази уязвимост беше използвана от британското правителство в резултат на изключителната лоялност на мюсюлманската армия на Британска Индия, въпреки вековни религиозни изкушения от страна на руските, германските и особено турските и арабските власти. Британците постигнаха това, като предоставиха значителни субсидии на установени местни светилища.

Суфизмът също не е толкова прост: когато афганистанският лидер Аманула Хан (1919-1929) неуспешно атакува британците през 1919 г., британците се възползват от отмъстителното въстание, водено от религиозния водач Бача Сакка от афганистанската Накшбандия, т.е. от суфистка вяра в по-широката барелвистка традиция.

В резултат на този хаос британците позволяват на бунтовния афганистански генерал да събере армия в убежище в контролираните от тях пущунски райони, да слезе в Кабул и да свали правителството там.

Първото въстание срещу съвременния афганистански режим, за което се смята, че е предизвикано от подкрепата на пакистанските гранични сили през 1973 г., е водено от религиозния водач Мохамед Ата-ула Файзани от Хизб-у-Тахрир, който осигурява значително влияние в средите на афганистанските военни .

"Кадирийй" и "Чисти" са други подобни религиозни движения, които се радват на широка популярност в афганистанското общество.

Британската Източноиндийска компания и последвалият британски суверенитет наследиха системата от награди и наказания от Моголската империя и се възползваха от сътрудничеството с други земевладелски елити, които вече покровителстваха почитани личности от миналото и светилищата.

Областните служители в британско-индийската държавна служба обикновено владееха местния език и често бяха членове на семейството в продължение на две или три поколения. Именно тези политически инструменти направиха пенджабските гарнизони лоялни към британското управление и допринесоха за създаването на Пакистан, въпреки съпротивата на индусите и мюсюлманите.

Има и по-модерен пример. Първоначално Пакистан упражнява своето идеологическо влияние чрез Джамиат-е-Ислами, пакистанска религиозна партия с ленинистка структура, която имаше обширни и независими контакти с ислямистки групи в цяла Южна Азия.

Пакистан попадна под егидата на по-гъвкавата Джамиат Улема-и-Ислам, особено по отношение на набирането на бойци чрез медресетата (мюсюлмански образователни институции – бел. ред.), разположени в бежанските лагери.

Афганистан беше загубен - и това ни струваше скъпо. Въпреки това има безброй кампании срещу екстремистите на такфирите по целия свят - и афганистанското поражение трябва да послужи като урок за важността на снабдяването на бойците и създателите на нации с инструментите за изграждане на стабилни и мирни общества. Политическите власти трябва да убедят западните данъкоплатци, че основната стойност на инвестирането в исляма не е предателство към светските ценности.

Превод: СМ


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели