Всичко беше планирано като цяло, както винаги: баба за дядо, дядо за пари (от НПО), фейсбук за туитър, туитър за "независимост" ... и там, видите ли, щяло да има Гаврила за Принцип (игра на думи, Гаврило Принцип е убиецът на австрийския ерхерцог, заради когото почва ПСВ, б.р.).
С други думи, всичко е според ръководството за "ненасилствено сваляне от власт". Наръчникът обаче се оказа толкова стар, че дори Раул успя да го научи, да не говорим за настоящия президент на Куба. Който организира достоен прием за чуждоземните революционери.
Като цяло, като оставим шегите настрана, можем да кажем, че ако дори малки държави, които са в пряка близост до САЩ, са се научили да устояват на революциите във „Фейсбук“, тогава цялата концепция свършва.
1. Няколко дни преди насрочената дата контролираните от САЩ медии и социални мрежи активно напомпаха темата за протестите на 15 ноември, които трябваше да „инициират процеса на освобождение на Куба“. Facebook и Twitter просто бяха залети от вълна от антикубинска пропаганда, клишета и истории за ужасите на живота в Куба.
2. По пътя към процеса се включиха различни НПО и десни организации в Южна Америка, които също започнаха да призовават кубинците „към свобода и демокрация“, както и да говорят за ужасите на комунизма в Куба.
3. Тази медийна кампания беше допълнена от митинги и пикети във Вашингтон, Маями, както и в Чили, Колумбия, Уругвай, Бразилия и др. в подкрепа на "бъдещи протести".
4. Бялото беше избрано за символ на протестите – също и белите дрехи. Символите копираха доста стереотипно препоръките от наръчниците за ненасилствено сваляне на нежеланите от САЩ режими.
5. Протестите трябваше да предизвикат преминаването през града на актьора Джуниор Гарсия Агилера, който, като част от соло шествие с бяла роза, трябваше да предизвика обществени реакции и да поднови протестите, при което значителни информационни и пропагандни ресурси бяха въведени в целия регион.
6. Кубинските власти ясно взеха предвид опита от предишни протести и този път не бяха твърде меки. Актьорът на практика беше поставен под домашен арест, а прозорците му бяха окачени с голямо кубинско знаме.
Също така на острова бяха задържани лица, замесени в опитите за организиране на протест. В резултат на това протестите като такива не се състояха, освен жалкото хленчене в мрежата, допълнено от воя на корпоративните медии за „престъпленията на комунистите в Куба”.
7. Всичко изглеждаше като хазарт, който се провали. САЩ очевидно са решили да опитат дали може да се постигне нещо в Куба чрез замах. Провериха. Не се получи. Ще трябва да се върнат към стратегията за обсада до следващия път.
PS. Съединените щати очаквано наложиха санкции на Никарагуа, включително членове на Сандинисткия фронт и техните семейства.
Като цяло няма нищо принципно ново в стратегията и тактиката на американския империализъм в Латинска Америка.
Превод: СМ
