Николай Викторович, някои сега казват, че арестът на руснаците в Беларус и антируската реторика на Лукашенко са били хитър заговор между Минск и Москва, така че Лукашенко да избяга западните санкции. И след като Западът признае изборите, му прости, Лукашенко отново ще се обърне като към приятел към нас. Възможно ли е?
Това е наистина много умна теория. Да, това често се чува. Хората правят умни лица. Преструват се, че знаят повече от другите. Но това е празно мърдане на уста. Нека просто го подредим логично.
Лукашенко обвинява Русия, кара се с руския народ, с ръководството на Русия и с голям брой свои избиратели. Очевидно е. Какво получи? Съчувствието на прозападен избирател, ли? Ами не. Ако вярваме на резултата от 80%, той като цяло събра всички гласове с редки изключения.
За кои гласове си струваше да се бори така? За някъде около 2-3%. Заради тях ли трябваше да скача и да се гърчи като на тиган? Значи целта не са били някакви проценти, а да се изпрати сигнал на Запада.
Нека си зададем прост въпрос. Журналистът Гордън от Украйна е без съмнение талантлив, но ненавиждащ Русия. Защо, за да се разкажат няколко истории за Елцин и Путин, трябваше да се вика русофобът? Да беше избрал руски журналисти, или някой от белоруските медии, който и да е друг публицист на света.
Защо беше необходим именно Гордън? Защото това е сигнал, който се изпраща на Запад. Лукашенко се опита да създаде подобна ситуация - ако някой го свали, това ще е Русия. И се оказва някак странно: Майданът е против антируски политик. Лудост.
В резултат на това той самият се оплете в тези разпределени мрежи и днес, според мен, вече горчиво съжалява, че арестува тези 33 души. Нека си представим, ако всичко беше както обикновено: Лукашенко отива на урните, никой не е арестуван, Лукашенко набира своя процент. Съгласете се, ситуацията би била много по-приятна за Александър Григориевич.
И какво тогава се върти в главата му? Какво е намислил с тези арести? Просто да беше действал просто така. Какво се е въртяло в главата му?
Някой му го е предложил.
Кой? Неговите съветници или специални служби, Западът, СБУ?
Това е най-важният и сложен въпрос. Защото този някой е бил диригентът на капана, в който беше вкаран Лукашенко. Не знаем кой е той. Може би никога няма да разберем.
Но във всеки случай министърът на полицията по времето на Наполеон Фуше казва фраза, която може да бъде напълно отнесена към настоящата ситуация: „Това не е престъпление, а по-лошо. Това е грешка“. Това е фаталната грешка на Лукашенко. По принцип е невъзможно да се поправи напълно.
Разбира се, той трябва някак да се опита да се измъкне от тази ситуация. Но той се хвана на въдицата на Тихановская. Сега всяко движение в посока към Русия веднага ще бъде рязко пресечено от Запада с всевъзможни изявления и пресконференции, че всъщност тя е президент. Това е вариантът с Гуайдо във Венецуела.
Той ще почака. Няма да каже веднага.
Александър Григориевич сега, може би, изобщо няма да посмее да го направи.
Той ще почака. Той иска да изчака, докато не го признаят. И тогава той отново ще започне бавно да клони към Русия. Но Лукашенко никога не ни подкрепяше никъде и в каквото и да било и често дори ни се противопоставяше. Той просто продължаваше да се опитва да си намери някакви облаги. Въпреки че в същото време той открито казва, че не е наш брат.
Защо не подкрепихме някой по-адекватен и приемлив за нас кандидат в Беларус? Разбира се, беше трудно да се очакват подобни гадости дори от Батька, от друга страна, зад гърба му вече има много такива гафове. Защо не сме си направили някаква алтернатива? Защо нашата дипломация работи само с официалните власти?
Да се говори за изненади в дипломацията е като цяло дори странно. Очевидно Лукашенко ще бъде преизбран и този процес ще продължи до безкрай, стига той да има физическата и моралната сила да го направи.
Тук можем да говорим като цяло за външната политика на Русия, към която наистина имаме много въпроси. Залагането на добри отношения с Лукашенко - да, това е разбираемо, няма нужда да ги разваляме излишно. Но защо да нямаме резерва? Това е въпрос към нашето външно министерство.
Превод: В. Сергеев
