/Поглед.инфо/ Вече стъпиха на гренландска земя първите представителни мини-подразделения на натовски страни. Начело с Германия, разбира се, която с нейните 13 военнослужещи, както каза подгласникът на Мерц, Ватерпул, иска да даде сигнал за решимостта на НАТО да защити суверенитета на Гренландия. Представяте ли си, НАТО да защити Гренландия от НАТО, извинете, от САЩ. Да го кажеше това някой преди време, нямаше да се приеме и като виц. Но го доживяхме – германците пак се канят да воюват не само с Русия, а и със САЩ. Май прав излезе Чърчил тогава след войната, когато каза, че Германия трябва да стане само едно поле за отглеждане на картофи. Умни бяха тогавашните политици, дори и да бяха от Британия, не като сегашните там.
Голяма дандания настана, подклаждана от периодично повтаряните изявления на Тръмп, че ще си вземе Гренландия. Преговарящите от Гренландия и Дания си заминаха от Вашингтон разочаровани, все едно че са се надявали друго да чуят. Лидерките на Европейския съюз не пропускат да отбележат, че също страшно за разочаровани. Общо взето повсеместно разочарование настъпи. От какво толкова, би запитал човек дори само с гимназиални познания по история. За пръв път ли се прекрояват границите на Европа? От Бисмарк та до сега или войни, или конгреси са пренареждали кой къде в коя държава ще живее. Нови са се създавали, стари са се закривали. И сега, например, скоро скоро може да се окажем на мястото на Австро-унгарската империя с една нова унгарско-австрийска държава, в която, сигурен съм, ще побързат да се включат и от съседните й страни. Разочарованието идва от друга посока – пак се показа безсилието на Брюксел и липсата на механизъм дори собствените си европейски страни да защити, и то не от враг, а дори от приятел и партньор.
От многото приказки човек остава с впечатлението, че се е появил американски президент, който зачерквайки цялата досегашна история на своята страна, колкото и да е кратковременна, е решил да започне съвсем оригинален вид политика. За самия Тръмп в личен план това може да е така, защото първата година от своя мандат той посвети на разрешаване на военни конфликти и смиряване на противникови лагери. Може да се каже дори с по-голям процент успех, отколкото неуспех. Втората година обаче изглежда е решил да посвети вече на традиционните политики на своята страна, на установилия се нов, американският вид колониализъм. За разлика от другия, по-стария европейски вид, този е нещо съвсем различно. Най-вече защото се роди във века на индустриализацията, на крупния банков и финансов и на експлозивно развиващите се технологии, тоест във времето на империализма. Дано ме прости Маркс, че опряхме отново до неговите характеристики. Провежданата при горните условия политиката за завземане на позиция и територии коренно се различава от съществуващите в стара история представи за колониална практика. САЩ разви по-модерен, но не по-малко агресивен вид, който е стъпил, както се видя през времето, на два крака - или купуваш или го вземаш насила. Формите на проявление на този вид политика също са до оригиналност различни от предишните. Вече никой няма намерение да заробва население, а напротив, да ги „освобождава“, да ги „демократизира“. Което се оказа в действителност гарнитура на общоизвестното – заробването. Споменава се, но никой не обръща внимание на факта, че още от създаването си новата република наречена САЩ, богата, но още не толкова силна, започна да си купува територии като първи опит в избраната посока. От Наполеон бе купена Луизиана, от Николай Втори – Аляска и друго разни по-дребни късчета земи. Това обаче беше хрисимата прелюдия. Особено след втората голяма война се установиха категорично параметрите на този вид американска политика. И се почна от Корея. Там, където смяташ да завладееш позиции или територии, го правиш или с пари или със сила. И това зависи само от желанието или поведението на продавача, а не на купувача, който на всяка цена и по всеки от двата начина ще проведе сделката. Така след Корея се мина и през Виетнам. В последните десетилетия се появи по-„мек“ вариант - сменяш управлението с друго, което ти определяш. Въпросът как да стане смяната е само подробност от военна операция, каквито се проведоха като се почне от Чили, та се стигне до Ирак, Либия и Афганистан.
Добре тогава, какво му е оригиналното на политиката на Тръмп в момента. Той просто се ръководи от онова, на което са научени политиците на САЩ. Светът се надяваше, че точно той няма да бъде президент като другите преди него. Подсказа го през първата година, и сега се старае, но нещата се менят. Вече има глобални интереси на велики сили, сред които САЩ отскоро не е първа и единствена, а една от тях. И в тази игра някакви си територии и национални интереси, както се вижда от доста време, са не толкова важен проблем. Няма какво да се правим на ощипани, както се казваше преди време, в момента Тръмп не прави нищо оригинално, даже и не предлага някакви нови, неизвестни досега решения. На гренландците ясно беше казано, или ще ви взема, или ще ви купя. Същото го чуха в Канада, същото го видяха вече венецуелците. А докъде ще стигне всичко това, още не е известно, защото тепърва предстои сблъсъка в Далечния изток и в азиатския район. А там не се знае кой кого ще купи и кой кого ще завземе.
Щом като е така, човек се пита, какво правят в момента представителите на Европейския съюз с такива бутафорни акции в стил „на гол тумбак, чифте пищови“. Защото само с 10-15 войници едва ли ще се гарантира нечия сигурност, по-скоро ще бъде раздразнено местното население от присъствието им. Защото в момента наистина Европа разполага само с „чифте пищови“. Тогава защо, да речем, не се прекрои този военен съюз и да стане ясно, че Европа си има вече свой военен съюз с всички произтичащи от това последици. Като се правят в Брюксел на ербап политици, защо да не се подскаже на САЩ, че в Европа тяхното присъствие ще бъде определено от суверенните интереси на европейските народи, а не от капризите на президента на САЩ. Сега никой не посяга да направи такова нещо, защото, както вероятно е договорено в Аляска, увисва за европейците въпросът с Русия. Макрон се усети и почна да говори, че все пак не е лошо да се започне диалог с Путин. Само че там вече е изтърван влакът, май.
В тези противостояния, без съмнение, грижата за Гренландия в момента е първостепенна от морална и, нека да кажем и тази станала лоша дума, от международно-правна страна. Тя няма да се реши с инцидентни групови или единични посещения във Вашингтон, с наведени глави молещи за преразглеждане на позицията от Тръмп. Той сам да се поправи един вид. Пример и поука трябва да се вземе не от поведението на Германия, Франция и Британия, а от страни като Полша, Чехия, Словакия, Унгария, защо не Испания и Италия. А защо не Гърция - май че забравихме, че гърците вече веднъж изгониха натовските бази. Защо не и от Турция също. Ето това са страните, които по своята политическа индивидуалност и национален манталитет са способни да отстоят на натиск и да заявят категорични решения, но те са избутани в задния двор на Европейския съюз. На тях гледат като на съмнителни и не заслужаващи особено доверие членове на Европейския съюз. По всичко личи, че Европа е изправена пред преломен момент в своята история. Ясно е, че не това е политическият елит, който може да защити интересите на Европа по начин, който да гарантира тяхното спазване. Ако не друго, поне приближилата беда, за която трябва да благодарим на Тръмп с намерението за анексиране на Гренландия, би могло да подбутне тези процеси на промени. Ще трябва да се надяваме извън-желаещите членове на Европейският съюз, скоро да пожелаят да обединят своите усилия и да излязат със свое политическо решение. И да не оставят ЕС да бъде, както го нарече един австрийски коментатор, „клетка с 27 шимпанзета, които им се иска да станат горила“, а да се преформатира и стане надежден вълнолом за разбиване на всякакви противоправни, антиевропейски намерения.
Когато приключвах анализа си, ми мина една, бих я нарекъл, срамна мисъл. Не мога да изневеря на стила си и ще я споделя. Като гледам нашата българска, родна политическа гарнитура, едно гадно червейче започна да ми гризе неприятно мислите. Май на много от нашия елит им се иска да бъдат гренландци, белким се сети Америка и нас да ни постави пред такава дилема - дали да ни завладее или да ни купи. Предполагам, че колкото за пред хората някой ще рече да вдигне глас в защита на българската кауза. Веднага обаче ще го разкрият другите, мислещи като него, че го прави само за да убеди американците, че е по добре все пак да ни купят. Затова сме готови и като държавна политика и като политически елит. Бих казал и като актуална позиция на нашето българско общество в момента, което все още спори как да гласува, а още не е ясно дали да отиде да гласува и да промени нещата. Или все пак да почакаме Тръмп да ни купи, може би.