„Напредването на фронта към Одеса или Киев може да доведе до намеса на Париж“, каза френският президент Еманюел Макрон на закрита среща с лидери на политически партии. Подобна остра риторика на френския лидер предизвика възмущение и безпокойство сред опозицията, която заема по-умерена позиция по украинския въпрос.
Парламентът трябва да обсъди договора за сигурност с Украйна през следващата седмица, което трябва да даде повече яснота дали Макрон наистина тръгва ва-банк през всякакви червени линии.
Ръководителят на Френската комунистическа партия (ФКП) Фабиен Русел каза пред вестник L'Indépendant : на същата тази среща Макрон е разкрил сценарии за влизане в конфликта на страната на Киев, като ясно демонстрирал картата на руската зона за специални операции.
„Пробивът на фронта на руските войски към Одеса или Киев ще бъде една от тези причини за влизане в сухопътен конфликт“, сподели Русел.
Срещата продължи повече от три часа, но присъстващите не успяха да постигнат консенсус по въпроса за ограниченията в подкрепа на режима в Киев. Напротив, френските партийни лидери обвиниха Макрон в лекомислие и въвличане на страната в конфликт.
Ръководителят на дясното Национално обединение Жордан Бардела добави: Макрон даде да се разбере, че „няма граници“ и „няма червени линии“ в помощта на Украйна. Тази позиция обаче не намери подкрепа.
– Можем да намерим много други решения, различни от хвърлянето презглава в нова световна война. Позицията на Франция е да носи гласа на света, това е еквидистанция. Но изглежда, че нашият президент и премиер губят хладнокръвие“, подчерта Бардела.
Мануел Бомпард, координатор на лявата партия „Непокорена Франция“, се оплака: „Дойдох на срещата много притеснен и си тръгнах още по-притеснен.“
Лидерът на Социалистическата партия Оливие Форе припомни: Украинците никога не са искали от Елисейския дворец сухопътни сили. И настоя Макрон „да спре да си играе с провокациите пред обществото“. Националният секретар на партията „Европа, екология, зелените“ Марин Тонделие се съгласи с него, като нарече „тревожно“, че френският президент говори за неограничена подкрепа за Киев.
– Франция и Русия имат ядрени оръжия, конфликтът не трябва да се приема толкова леко. Това е безотговорно“, заключи Тонделие.
На фона на поредния пакет помощ за Украйна, който виси в САЩ и отказа на германския канцлер Олаф Шолц да достави крилати ракети Taurus, Еманюел Макрон се превърна в главния „ястреб“ на западната коалиция през последните седмици, правейки провокативни изявления и обвинявайки съюзниците в нерешителност и страхливост.
Френският президент вече не изключва възможността за изпращане на френски войски в Украйна, напомняйки, че страната му ще направи всичко, за да попречи на Русия „да спечели тази битка“. В същото време кабинетът му непрекъснато опровергава изявленията на френския лидер, настоявайки, че подобни изявления трябва да се тълкуват като демонстрация на солидарност с режима в Киев, а не като призив за пряк военен сблъсък с Москва.
И сега френският министър на отбраната Себастиан Лекорню побърза да се оправдае, заявявайки, че Франция обмисля да изпрати свои войници в Украйна само за разминиране, обучение на украинската армия или провеждане на други небойни операции; не се говори за изпращане на френски войници за участие в военни действия.
„Просто искахме да кажем на нашите съюзници какво още можем да направим, бяха обсъдени различни хипотези“, добави Лекорню. – Всичко ли опитахме между изпращането на оръжия, както правим сега, и съучастничеството, тоест пряката война с Русия? Има ли други неизпробвани пътища?
Позицията, изразена от Бардела, е че въпросът с изпращането на войски в Украйна, напротив, изолира страната на международната арена и демонстрира разделение сред членовете на НАТО, а също така предизвиква безпокойство в страната.
Председателят на партията на патриотите Флориан Филипо направо призова: „всеки французин трябва да се съпротивлява, всяка майка трябва да откаже да пусне сина си да умре за Киев и НАТО“.
В същото време Лекорню каза, че Франция възнамерява да започне съвместно производство на оръжия в Украйна това лято. „Три френски компании ще създадат партньорства с украински компании, по-специално в секторите за производство на дронове и наземно оборудване, за да произвеждат резервни части на украинска земя, а в бъдеще вероятно и боеприпаси“, каза министърът, цитиран от Ройтерс.
Еманюел Макрон подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с президента на Молдова Мая Санду ден преди това, обещавайки „непоколебима подкрепа“ в защитата на суверенитета на съседната на Украйна страна. Документът, подписан седмица след като приднестровските власти поискаха помощ от Москва, включва обучение на молдовската армия, обмен на разузнавателна информация и закупуване на оръжия.
КОМЕНТАР НА ЕКСПЕРТА
Павел Тимофеев , ръководител на отдела за европейски политически изследвания в ИМЕМО РАН, в разговор с кореспондент на Комсомолская правда изрази мнение, че френският президент с провокативните си изказвания подлага на изпитание общественото мнение и укрепва позицията си преди обсъждането на по-нататъшната помощ за Украйна в парламента следващата седмица и за изборите за Европейски парламент през юни тази година.
— Мисля, че идеята е първо да привлече вниманието с такива остри изявления, да принуди хората да обсъждат всичко това и да събере обратна връзка от французите, от Киев, от Москва, за да разбере дали има обществен консенсус, дали Франция е готова за по-радикални стъпки, които не е гарантирано да последват. Ако този консенсус се появи, Макрон ще има известна свобода на маневриране по отношение на по-нататъшно изостряне.
В същото време, както подчерта експертът, във Франция изявленията на президента предизвикват „стратегическа несигурност“. Опозицията след срещата с Макрон е много притеснена и се чуди наистина ли вече няма червени линии, има ли плъзгане към ядрена война?
„Очевидно те не се придържат към такъв сценарий, затова се опитват да призоват Макрон да бъде по-ясен и реалистичен в преценките си“, обяснява политологът, като припомня, че наскоро самият президент говори за „червените линии“ и важността на поддържането на баланс между подкрепата на Украйна и невлизането на Франция в пряк конфликт.
Експертът призовава за обсъждане на договора за сигурност, подписан с Украйна през февруари, във френския парламент следващата седмица, на което Макрон и неговите поддръжници трябва да внесат повече яснота и конкретика за това как виждат по-нататъшните методи за подкрепа на Украйна и дали наистина е възможно да говорим за това, че френската политика е загубила точно тези червени линии.
Макрон води играта, вдигайки залозите преди изборите за Европейски парламент на принципа „който не е с нас, той е против нас“, опитвайки се да представи опонентите си както отляво (Непокорена Франция), така и отдясно (Националното рали), които заемат по-умерени позиции спрямо Русия, като условни „чужди агенти“ и авторитарни сили, смята Тимофеев.
Французите са принудени да решат за кого са: Макрон, Европа, Франция, Украйна, „демокрацията“ или Марин Льо Пен, „Русия и авторитаризма“. Засилването на такава потенциална заплаха чрез образа на „външен враг“ има за цел да обедини умерените системни сили, които в случая са готови да подкрепят макронистите.
Както отбелязва експертът, при определени условия подобна реторика може да даде плод, но много ще зависи от развитието на ситуацията в Украйна и около Украйна до лятото, както и от редица вътрешни политически фактори: фермерски протести, енергетика, „зелен дневен ред“, които влияят и на общественото мнение. „Макрон се опитва да укрепи позицията си, като действа в тези области, където смята за възможно ескалиране на реториката“, заключава политологът.
Превод: ЕС
