Поради изтичане на радиация бяха евакуирани 150 хиляди души. През 2013 г. станцията беше затворена. Водата се използва за охлаждане на реактора. Към днешна дата той е натрупал почти 1,2 милиона тона. Замърсената вода е скъпа за съхранение, така че японското правителство обяви, че тя ще бъде филтрирана, разредена с морска вода и изцедена в Тихия океан две години по-късно.
Еколози от различни страни спорят колко е безопасно. Международната агенция за атомна енергия заяви, че решението на японското правителство е в съответствие със световната практика и няма нищо лошо в източването на водата.
В самата Япония населението организира протести. Съседните Корея и Китай изразяват недоверие. Китай възнамерява да се бори най-решително за чистотата на Тихия океан - действията на японското ръководство са осъдени на всички нива, подготвя се план за противодействие, най-вероятно ще бъдат озвучени призивите на китайската страна за предотвратяване на евентуално замърсяване, като това ще стане на следващото заседание на Общото събрание на ООН.
Японският премиер е получил подкрепата на Съединените американски щати и дори е получил одобрение в Twitter (предвид ролята на социалните мрежи в съвременния живот, това е напълно равносилно на официално изявление).
Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен пише в мрежата:
„Благодарим на Япония за нейните прозрачни усилия за разрешаване на изхвърлянето на отпадъчни води. Надяваме се, че японското правителство ще продължи да координира работата си с Международната агенция за атомна енергия. "
Това твърдение се превърна в „червена кърпа“ за „китайския бик“. Ако първоначално проблемът с радиоактивната вода във Фукушима-1 беше предимно екологичен, то след този туит от страна на Антъни Блинкен, той внезапно отвори сериозен политически аспект. Китайските анализатори и интернет потребители сега виждат тази тема много по-дълбоко.
Фактът, че японското правителство получи подкрепа от Съединените щати, направи китайците невероятно недоверчиви към казаното от японски политици и западни експерти.
Ако японската страна беше започнала преговори със съседни държави директно, без да се свързва, за да търси одобрението на Съединените щати, реакцията на китайската страна щеше бъде по-мека.
Съдейки по реакцията на китайските медии и експерти, може да се твърди, че китайците са разочаровани от Съединените щати и други западни партньори, не им вярват като например преди 5-10 години и като цяло виждат света по различен начин, отколкото всеки е очаквал от тях.
Преди това участието на Съединените щати в някои международни процеси се възприемаше като нещо авторитетно. Сега, от гледна точка на китайците, присъствието на американците вече е по-тревожен фактор.
Причината е проста: американската страна и нейните съюзници политизират всякакви международни въпроси. Освен това, ако извършите анализ, можете да установите, че икономическите интереси обикновено стоят зад политизацията.
Ако разгледаме по-подробно причините за недоверието в Съединените американски щати, то могат да се разграничат четири точки.
Първо, според експерти, Съединените щати използват двойни стандарти. Япония може да изхвърли радиоактивна вода в океана, защото е съюзник на САЩ. Страните, които не са приятелски настроени към американците, са подложени на санкции и дори военни действия под различни фалшиви предлози.
Ако Иран или Северна Корея бяха източили водата от атомната електроцентрала, едва ли щяха да бъдат похвалени. Най-вероятно срещу тях щяха да бъдат въведени нови санкции.
Китайците посочват, че в Ирак или Сирия не са открити оръжия за масово унищожение, но фалшивите новини са използвани като претекст за нападение над тези страни. Доказателствата за неоправдана жестокост спрямо други държави, например Сърбия, също потвърждават, че Съединените щати имат свои собствени представи за доброто и злото, които не винаги съвпадат с универсалните.
На второ място, пандемията от коронавирус в развитите страни принуди китайците да видят представители на западните цивилизации от различен ъгъл.
Ако преди жителите на Съединените щати, Западна Европа и Япония са били възприемани като носители на усъвършенствани научни знания, сега в очите на китайците те изглеждат съвсем различни, поведението им по време на борбата с коронавируса се оценява като „антиинтелектуално и антинаучно."
Докато на Запад спореха дали да носят маски или не, и някои от тях например призоваваха за инжекции с дезинфектанти, 600 хиляди души умряха от коронавирус само в Съединените американски щати.
Сега, когато експерти от западните страни правят изявления по темата за здравето и дълголетието, китайската публика се отнася към тях с недоверие, като отбелязва за себе си, че нивото на научното познание на чужденците не е никак високо, действията на техните правителства в борбата с пандемията и организирането на работата на лечебните заведения не са много ефективни и следователно не тези хора могат да успокоят света и да кажат, че изхвърлянето на замърсени води от Фукушима е безопасно.
Между другото, по време на пандемията много чужденци, живеещи в Китай, нарушаваха разпоредбите за спазване на санитарните стандарти, отказваха да носят маски и се държаха нецивилизовано, според китайските идеи, като по този начин подкопаха имиджа на чужденците с европейски външен вид в близкоизточната страна.
Това доведе до факта, че значителна част от тях бяха депортирани от Китай, а в медиите се появиха карикатури на неграмотните и арогантни чужденци.
Трето, поведението на различни екологични активисти от западните страни не е последователно. Те обичат да призовават за борба с изменението на климата и глобалното затопляне, да вдигат хората на демонстрации, но по някаква причина те не организират протести пред японските посолства в техните страни заради изпускането на радиоактивни води.
Китайците виждат това като пристрастие, базирано на своите (западните) интереси. Правителствата на развитите западни държави използват проблемите на изменението на климата и глобалното затопляне, за да запазят своето технологично лидерство и да сдържат по-слабо развити страни.
Ето защо, според китайците, те организират дейностите на екоактивистите - популяризират ги в медиите, дават възможности за извършване на някои действия насочена към привличане на общественото внимание.
Тенденцията през последните години е призивите за ограничаване на вредните емисии в атмосферата в развиващите се страни, главно в тези, които са основни икономически играчи - Китай, Индия, Бразилия и други. Това означава, че не е необходимо производството да се разширява, но, ако е възможно, трябва да бъде закрито.
Също така трябва да се придобие и внедри различна технология за почистване (скъпи и, разбира се, разработени на Запад технологии). Но всъщност въпросът за индустриалното замърсяване може да бъде решен по друг начин. Факт е, че значителен сектор от икономиката на същия този Китай работи, за да задоволи нуждите на населението на Западна Европа и Съединените щати.
Следователно за тях би било по-лесно да започнат от себе си - да намалят консумацията. Ако западняците спрат да купуват мобилни телефони, електрически уреди и други продукти, които замърсяват околната среда, тогава производството им в Китай и Индия ще намалее и в резултат на това, замърсяването на околната среда ще намалее.
Грета Тунберг обаче, по някаква причина обърна внимание на факта, че китайците се хранят с дървени клечки, което означава, че изсичат горите (това не е така, тъй като бамбуковите клечки и бамбукът бързо се възстановяват), но не настоява да се откаже, например от литиевите батерии в телефоните.
В тази връзка, чуждестранните екоактивисти изглеждат в очите на китайците като не особено образовани хора, които са свикнали да критикуват развиващите се страни с нарастваща икономика.
Четвърто, китайските експерти отбелязват, че целта на развитите капиталистически страни е да запазят своето господство в света, да осигурят поробването на цялото човечество и да защитят своите основни интереси чрез ограбването на световното богатство.
Хегемонията на „западняците“ обаче не може да продължи вечно. Следователно Китай им причинява основателни страхове, защото въпреки всички шокове и кризи, китайската икономика расте и един ден ще може да ги надмине по нивото си на развитие.
В тази връзка може да се приеме, че китайците вече не очакват нищо добро от Съединените щати, тъй като са уверени, че всички действия на Вашингтон и неговите съюзници са насочени към някакво ограничаване на Китай и други потенциално мощни държави и нанасяне на щети срещу тях .
По-конкретно, в ситуацията с Фукушима, тази вреда за Китай може да бъде много значителна и дори да промени структурата на икономиката. Туризмът ще пострада поради замърсяването на океана от радиоактивни зауствания. Отглеждането и износа на морски дарове също ще бъде засегнат с тежък удар, ако изобщо изобщо.
Обобщавайки горното, могат да се направят следните заключения.
Китай престана да се страхува от западния свят и чувства силата да предизвика американците и техните съюзници. Китай не се страхува от западните санкции, тъй като е напълно самодостатъчен от гледна точка на икономиката поради огромния си вътрешен пазар и значителните валутни резерви.
По същата причина той е в състояние да наложи санкции на държави, които нарушават неговите интереси, да им попречи да навлязат на неговия пазар и да замрази сътрудничеството с тях в различни области.
Светът може да се върне няколко десетилетия назад и отново да стане двуполюсен в световен мащаб (Китай ще действа вместо СССР), ако има няколко регионални центъра на властта, които ще провеждат своята независима политика, като периодично подкрепят една от партиите.
Конфронтацията между двата глобални центъра може да бъде не само военно-политическа и икономическа, както между СССР и Съединените щати, но и цивилизационно-културна - между Китай и Запада. Съответно тя ще бъде по-широка и ще засегне много области от човешкия живот.
Превод: СМ
