В резултат на преговорите страните подписаха съвместна декларация, която по-специално съдържа разпоредби за преструктуриране на Съвета за стратегическо сътрудничество на най-високо ниво и засилване на сътрудничеството в областта на търговията и сигурността. На тази среща бяха консолидирани и редица споразумения между публични и частни структури, включително в областта на енергетиката, туризма, културата и образованието.
Да припомним, че дипломатическата криза между двете страни избухна през 2013 г. на фона на идването на власт на сили, които представляват скъсване с идеологията на движението „Мюсюлмански братя“, което се подкрепя от турския управляващ елит, представляван от Партията на справедливостта и развитието.
Следва също да се посочи, че през всичките тези години Тайип Ердоган счита /и нарича/ новия египетски президент А. ел-Сиси нищо повече от „узурпатор“, на когото „никога няма да подаде ръка“.
В същото време, въпреки известна ескалация на политическите отношения, икономическите връзки продължиха да се развиват стабилно, без да показват значителни спадове в показателите за търговски оборот. Освен това четири години след „замразяването“ бяха направени опити за възобновяване на диалога на различни места.
През 2017 г. в столицата на Египет бе възобновен Турско-египетският бизнес форум. В същото време контактите са поддържани чрез разузнаването. През 2021 г. се проведоха два кръга преговори на ниво упълномощени представители на МВнР в Кайро и Анкара по темата за цялостна нормализация на отношенията.
За да засили взаимното доверие, Турция предприе стъпки за затягане на контрола върху лидерите на Мюсюлманските братя и свързаните с тях медии. Така през април 2022 г. базираният в Истанбул сателитен канал Mekameleen, известен с антиегипетската си реторика, под натиска на турските власти обяви затварянето на своите офиси и студия.
Освен това някои от най-влиятелните телевизионни личности, които бяха видни критици на режима на президента ал-Сиси (по-специално М. Матар и М. Насър), напуснаха Турция. От своя страна проправителствените медии в Египет донякъде смекчиха негативния си тон към президента Ердоган и неговата политика.
През май 2022 г. министърът на финансите Н. Небати присъства на годишната среща на групата на Ислямската банка за развитие, като стана първият турски министър от кабинета, посетил Египет от девет години. Символичната кулминация на „разведряването“ беше срещата „в кулоарите“ на световното първенство в Катар, където в присъствието на катарския емир двамата президенти публично си стиснаха ръцете.
През лятото на 2023 г. Анкара и Кайро назначиха посланици (по време на конфликта отношенията се поддържаха на ниво шарже д'афер), а през есента турският външен министър Хакан Фидан посети Египет.
В същото време процесът на деескалация на турско-египетската криза изглежда естествено се вписва в регионалната логика на преконфигуриране на контактите между различни играчи в целия Близък изток. Анкара премина пика си в споровете с ОАЕ, а Саудитска Арабия и Египет възобновиха отношенията си с Катар. Има скромен (макар и несъмнено много далеч от „египетския сценарий“) напредък в турско-сирийското взаимодействие.
По мнението на някои експерти, началото на сближаването между двете големи средиземноморски сили е преди всичко отстъпка от страна на Турция. През 22-те си години на власт Тайип Ердоган не успя да постигне амбициозната си цел да превърне Турция в безспорен лидер на ислямския свят.
Това се дължи, от една страна, на факта, че страните от региона не могат да признаят подобен статут на Анкара поради национални, исторически и културни различия. От друга страна, настъпателната политика на Турция към Сирия, Либия и Ирак се възприема негативно от мнозина.
Редица анализатори дори говорят за известна политическа изолация на Турция в Близкия изток, като твърдят, че след като Катар се помири с някои от другите монархии от Персийския залив през 2021 г., Анкара уж загуби единствения си надежден съюзник в арабския свят. Във всеки случай турският президент все още е изправен пред необходимостта да „набира точки“ както в очите на собствения си електорат, така и на международната арена.
В това отношение нормализирането на отношенията с Египет би могло да даде на Турция шанс да увеличи ролята си в регионалните дела, като същевременно помогне за отварянето на нова глава на сътрудничество, особено в Средиземноморието.
Предвид недостига на газ в Европа в съвременните условия достъпът до петролните и газови богатства на Източното Средиземноморие е изключително важен за Турция. Сред приоритетите на Анкара е осъществяването на доставки от средиземноморските полета до европейските пристанища, което налага необходимостта от преговори със съседните държави, вкл. с Египет.
При тези условия, когато Анкара е изправена пред мощна коалиция (Източносредиземноморски газов форум), а Египет, един от основните участници в този антитурски съюз, е обременен от конфронтация със силен враг, решението да се премине към мирно разрешаване на проблемите в региона и да се започне износ на газ за Европа отговаря на интересите и на двете близкоизточни столици, което беше частично обявено на пресконференция на двамата президенти в Кайро на 14 февруари тази година.
До голяма степен Анкара е тласкана към помирение с Египет и от икономическите си интереси. Турция е един от петте най-големи вносители на египетски продукти, докато Египет е основният турски контрагент в Африка и традиционно заема позиция в топ 20 на най-големите външноикономически партньори.
По мнението на западни наблюдатели, поради изтичането на няколко дългосрочни договора, Турция все повече се обръща към Египет за доставки на втечнен природен газ. Много турски компании предпочитат Египет като производствена база, тъй като редица египетски индустриални зони им позволяват безмитен достъп до американските пазари. Освен това споразумението за свободна търговия на Кайро с ЕС предоставя на турските компании, работещи в Египет, по-лесен експортен режим за Европа.
В същото време, въпреки че сближаването между двете страни постепенно набира скорост през последните години, малцина биха се усъмнили, че турско-египетската нормализация получи особен тласък с оглед на събитията в палестинско-израелския театър на действие. Неслучайно както в предварителните съобщения за срещата, така и в изказванията на Р.Т. Ердоган и А. ас Сиси многократно се подчертава, че военните действия в Газа са въпрос №1 в дневния ред на преговорите.
Трябва да се отбележи, че в навечерието на посещението на турския президент директорът на ЦРУ У. Бърнс и директорът на Мосад Д. Барни пристигнаха в Кайро, за да договорят с колегите си от Катар и Египет споразумение за освобождаване на заложници, което ще включва шестседмично прекратяване на огъня и план за доставка на помощ в Газа.
Въпреки факта, че според американската страна „процесът се движи в правилната посока“, шансовете за успех в тази посока все още не са големи. Съдейки по отделни изтичания в откритата преса, отново не беше възможно да се постигнат категорични споразумения.
Отразяването на посещението на делегацията на Хамас в египетската столица на 14 февруари беше още по-скромно: информацията за това кой е присъствал на преговорите и какви искания са били обсъждани е изключително оскъдна и дори противоречива, за да бъде цитирана.
В навечерието на посещението на Реджеп Тайип Ердоган в Египет, някои дипломатически източници в Анкара не изключиха, че турският президент може да посети района на ГКПП Рафа. Разположен на границата на ивицата Газа и Египет, този град всъщност е „последният бастион на Хамас“, падането на който ще доведе до поредица от трагични последици за всички играчи в региона.
Приемането на бежанци от Газа, които няма да имат друг избор освен да се преместят на Синайския полуостров, не отговаря на стратегическите интереси на Кайро поради редица правни, икономически и социални причини (дори въпреки обещанията на САЩ, според Al Jazeera, да отпишат дълговете на Египет в замяна на неговото одобрение за такова преместване).
Подобен сценарий едва ли ще бъде изгоден и за Анкара: наборът от проблеми, свързани с миграционните потоци, може да доведе до разрастване на вътрешнополитическия хаос в Египет, което би застрашило изпълнението на постигнатите по-рано турско-египетски споразумения и развитието на икономическите връзки .
Не е ли свързана с това готовността на Турция да достави бойни дронове на Египет? Дали не затова, при условие, че цялата архитектура на регионалните контакти беше „атакувана“ и в двете столици, въпреки все още тежкия багаж от проблеми (дейността на Мюсюлманските братя, събитията в Либия, доставката на турско оръжие за Етиопия въпреки конфликта между Адис Абеба и Кайро и др.), се ускорява процесът на преход „от стратегическа упоритост към стратегически взаимоотношения“? И има ли място за американски отпечатък тук, предвид специалните отношения на Вашингтон и с двамата играчи?
Песимистите може да видят нормализирането на турско-египетските отношения като прегрупиране на силите на фона на разгарянето на нов палестинско-израелски пламък. Оптимистите вероятно ще видят отслабване на един от многото източници на напрежение в Близкия изток. Реалистите най-вероятно ще продължат да задават нови въпроси, които, уви, засега остават без отговор...
Превод: ЕС
