/Поглед.инфо/ Новинарските емисии са пълни с плътен поток от съобщения за цената на фючърсите на природен газ в Европа, както и цената на барел петрол “Брент”. Зад това було напълно се губи световният пазар на въглища, въпреки че страстите там са не по-малки.

Западното издание “Блумбърг”, което напоследък директно купува класифицирана информация от аналитичните агенции и се превърна във фактически монополист в областта на енергийната информация, наскоро зарадва своите читатели. Беше съобщено, че забраната на Европейския съюз за внос на руски въглища от енергийни класове "фактически е сринала" този сегмент от нашата икономика.

Дори бяха цитирани конкретни цифри, а именно, че делът на руското черно гориво на фондовите борси в Стария свят, считано от март, се е свил от тридесет на десет-петнадесет процента.

Тук ще спрем и ще си позволим едно отклонение специално за онези наши читатели, които по различни причини не следят пазара на въглища, производствените обеми и векторите на експортните маршрути.

Още през март, тоест буквално няколко седмици след началото на СВО, в Европейската комисия започна да се разпространява инициатива, предлагаща, наред с други неща, да се въведе пълно ембарго върху вноса на въглища от Русия. Разглеждането гладко, основните потребители като Германия забавяха процеса по всякакъв възможен начин. На този фон с особено усърдие се отличи Полша, която още през април забрани закупуването на въглища от руски компании, въпреки че делът на вноса беше почти една четвърт от цялото национално потребление. Европейската комисия, след продължителни и емоционални спорове, отложи окончателното решение за 10 август.

На посочената дата все пак беше въведен мораториумът, който обаче не блокира потока от доставки, а образно казано превърна реката в голям поток. Основният диверсант, както и преди, беше Германия, където има трескаво трупане на енергийни ресурси за отоплителния сезон.

Радостта на западните ни партньори обаче беше кратка. Все пак “Блумбърг” съобщава, че руските въглищни миньорни не са очаквали милост от европейските служители, а активно са търсели нови пазари. И са ги намерили.

Всички тези сътресения накараха въглищата от Австралия да се излеят на европейския пазар като прашен водопад, но това доведе до напълно неочаквани последици. Например цената на тон въглища в края на август 2022 г. е почти 500 долара за тон, което е десет пъти повече от година по-рано.

Иронията на случващото се дори не е в рекордните разходи, а във факта, че само преди няколко години Европа масово унищожи собствената си въгледобивна индустрия, мотивирайки това еднакво с грижата за околната среда и нерентабилността на производството. През 2019 г. например тогавашният федерален канцлер Ангела Меркел тържествено затвори последната въглищна мина в Германия. В речта си тя подчерта, че “Проспер-Ханел” е дълбоко нерентабилен, тъй като производството на един тон каменни въглища струва 225 евро. Тези думи бяха изречени в момент, когато цената на черното злато се колебаеше в рамките на 110 долара, докато минималните производствени разходи бяха отбелязани в руските мини в Кузбас - около 75 долара на тон.

Днес германците, преследвайки модния дневен ред на декарбонизацията, купуват милиони тонове австралийски въглища на изключително високи цени, които се превозват с шлепове от пристанището на Хамбург по сравнително плитките реки. Перифразирайки известната поговорка на Наполеон, можем спокойно да кажем, че онези, които не искаха да хранят собствените си миньори, сега хранят чужди.

Но обратно към нашата страна.

Ангажименти за забрана на вноса на въглища от Русия днес вече са поети от 27 европейски страни. Това доведе до там, че обемите на доставките паднаха от 51,6 на 22 милиона тона. В същото време западната преса тъжно констатира, че руските миньори автоматично са компенсирали значителна част от загубите си чрез скок на цените на своите продукти. Освен това, както споменахме по-горе, всички освободени обеми бяха изкупени от азиатски страни, сред които Китай и Индия бяха особено активни.

Като цяло Делхи беше първата столица, който разбра широчината на отварящите се възможности и, наред с други неща, изкупува вече няколко месеца наред рекордни количества руски петрол. Индийските търговци, без никакво смущение, незабавно го препродават в Европа и Великобритания, но, разбира се, вече налага надценка.

Подобно е положението и с въглищата.

Всеки от източните вносители по принцип може самостоятелно да поеме целия обем на руския износ на въглища. Миналата година миньорите ни са добили рекордните 440 млн. тона, от които 227 за чужди купувачи. В същото време Индия консумира милиард годишно, а Китай - 1,4 милиарда тона твърдо гориво, като говорим само за енергийни класове, без да се взема предвид металургичния кокс.

Пекин и Делхи, след началото на СВО и въвеждането на насрещни - тогава все още само потенциални - санкции, реагираха светкавично. Обемът на доставките на руски въглища за Китай през април показа двукратно увеличение: 4,4 милиона тона са отишлиза Поднебесната империя, в сравнение с 2 милиона през март.

Тенденцията се засилва.

Още през юни китайските търговци и енергийни компании са закупили 6,1 милиона тона въглища, а юли приключи на 7,4 милиона тона, което е абсолютен рекорд за последните пет години.

Индия също не се оглежда.

Основните конкуренти на Китай, поне в металургичната индустрия със сравнимо население, индийците също започнаха да увеличават вноса от пролетта. Към края на юли покупките се увеличават със 79 на сто, което в абсолютно изражение възлиза на 1,3 млн. тона топлинни въглища на месец. Вносът на коксуващи се въглища също се е увеличил с две трети: само през юли индийските металурзи са закупили близо 300 000 тона жизненоважно гориво. Като цяло, според западните анализатори, до края на годината обемът на руско-индийската търговия с въглища може да достигне 15 милиарда долара, а ако това се случи, ще се увеличи петкратно.

Медалът обаче има две страни.

Европейското ембарго принуди руските въглищни компании спешно да разгърнат собствените си вериги за сътрудничество на изток. В резултат на това стана съвсем очевидно, че съществуващата транспортна инфраструктура просто не е физически способна да поеме такова голямо количество товари. Още преди началото на СВО всяка календарна година завършваше с яростна кавга между миньорите и руските железници. Първите традиционно изискват квоти и облаги за транспортиране, на което железничарите основателно контрират с липсата на подвижен състав (миналото лято той достигна 80 процента) и недостатъчния капацитет на БАМ и Транссибирската железница.

Сегашният ръст на износа се осигурява изцяло от претоварването на въглища в пристанищата с последващото им изпращане до Азия по море. Проблемът е, че по-голямата част от находищата се намират в дълбините на континента и вагоните с въглища пълзят до пристанищата по обиколни маршрути с дължина стотици, а понякога и хиляди километри.

Принудителното прекъсване на търговските отношения с Европа извади на повърхността дългогодишния проблем с лошото транспортно развитие на нашите източни територии, когато товарните влакове трудно могат да се промъкнат през "тесните места" на разпределителните гари, а вагоните с въглища от Централна и Източен Сибир полага гигантски кръгове, за да достигне до пристанищата на Балтийско море или на брега на северните морета.

Този проблем се решава, но за съжаление не бързо, за което има обективни обяснения. Полагането дори на сто километра железопътни линии в условията на Подполярен Урал и вечна замръзналост е подвиг, подобен на делата на легендарния Херкулес, дори ако последният не разполагаше с булдозери и полагачи на коловози. Работата по БАМ, включително и от руската армия, вече е в ход, но страната ще усети резултатите едва години по-късно. Стоманените линии от повечето находища на въглища днес преминават в местни станции и само титаните на пазара като находището Елга могат да си позволят да изградят директен достъп до морето.

Радвам се, че проблемът е ясен и се решава. Бих искал да вярвам, че един ден лозунгът, че Русия живее от пътища, ще стане не просто красива фраза, а позната реалност.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели