/Поглед.инфо/ През февруари - март военните действия ескалираха в Сирия в борбата за контрол над петролните и газовите находища и съоръженията за рафиниране на нефт.
Най-напрегнатата ситуация е в провинция Идлиб и в северната част на провинция Алепо, където петролните полета и преработвателните съоръжения се контролират от протурската Сирийска национална армия. СНА организира непрекъснато производство и преработка на сирийски петрол и го доставя на Турция с горивни цистерни с цел продажба на дъмпингови цени. От февруари обаче съоръженията за рафиниране на петрол и колоните с цистерни за гориво редовно са подложени на масивен обстрел от сирийската правителствена армия, включително с оперативно-тактическите ракети "Точка". Мащабът на атаките нараства и на 11 март ракетите са унищожили 200 петролни цистерни, 20 рафинерии и друга инфраструктура с един удар. В село близо до град Джараблус атакуващите са ударили склад за гориво и са предизвикали пожар, чийто пламък е достигнал височина 300 метра. Пожарът е потушен за около ден, загубите възлизат на много милиони долари.
Същия ден е предприета ракетна атака срещу петролната рафинерия в град Тахрин. Имаше и масивен пожар, потушен от стотици доброволци и 50 пожарни бригади. Неслучайно Дамаск избра района на Алепо като основна посока на удара. Тук е последното огнище на съпротива на джихадистите. Около 4 милиона души живеят на територията, която контролират в провинциите Алепо и Идлиб. Прекъсването на доставките на гориво ще доведе до влошаване на ситуацията в населените места и недостиг на бензин сред екстремистите. Според съобщенията в медиите атаките са използвали не само „Точка“, но и реактивни системи „Ураган“, както и руски щурмови БПЛА „Орион“.
Според израелския анализатор Зета Францман атаките имат и политическа цел. Те имат за цел да покажат, че Дамаск и Москва придават първостепенно значение на развитието на ситуацията в Идлиб и турското присъствие тук не може да продължи безкрайно. Джихадистките бази и лагери са поразявани заедно с рафиниращите съоръжения.
В началото на март 2020 г., когато рязко се засилиха боевете и правителствената армия изгони джихадистите в Идлиб, окупирайки почти половината от „зоната за деескалация“, Путин и Ердоган се споразумяха за режим на примирие. В същото време президентът на Сирия Асад заяви, че ако Турция и САЩ не напуснат Сирия, той ще продължи да използва сила. Руските военни докараха с превозни средства войници от петата сирийска бронирана дивизия в Ал-Таура близо до Ракка. Сирийците са поели контрола над две петролни и газови находища и съоръжения за рафиниране на нефт. Преди това тези полета произвеждаха 6000 барела петрол на ден, но сега тяхната производителност е спаднала до 2000 барела. Въпреки това, на фона на недостиг на гориво, това количество също представлява значително количество за Сирия. Разположеното тук газово находище произвежда 3 милиона кубически метра газ на ден, или 2 хиляди тона газов кондензат.
Най-богатите на петрол и газ в Сирия са контролираните от кюрдите провинции Дейр ез Зор и Хасаке. След като администрацията на Байдън дойде на власт в САЩ, американците въведоха допълнителни войски и оборудване в тези райони. Поредният конвой от 45 военни камиона и бронирани превозни средства влезе в Сирия на 13 март от Турция. Според представители на Пентагона войските се обединяват, за да попречат на терористите да завземат петролните находища.
Тези твърдения обаче не са убедителни, като се има предвид признанието на бившия държавен секретар Помпео, че американски петролни компании работят в североизточна Сирия в сътрудничество с кюрди от Сирийските демократични сили. В Дамаск признанието на Помпео предизвика възмущение, сирийското правителство квалифицира това като грабеж на национално богатство. В медиите има съобщения, че САЩ преместват лагери с пленени джихадисти към сирийската граница, считайки това за резерв за бъдещи атаки. През март конвои от американски камиони със сирийско зърно, охранявани от кюрдите от СДС, са започнали да напускат провинция Хасаке към Ирак. Освен това Съединените щати поеха контрола над хуманитарната помощ на ООН в Сирия и я разпределяха между терористите.
Ситуацията около сирийския петрол продължава да ескалира. Очевидно, след приключване на прочистването на провинция Идлиб от терористи, Дамаск ще се изправи пред необходимостта от разрешаване на „кюрдския въпрос“ заедно с проблема за ограбването на сирийското национално богатство от контролиращите кюрдите американци.