"Изолацията, страхът, несигурността и икономическите сътресения причиняват или могат да причинят психологически стрес", казва Девора Кестел, директор на отдела за психично здраве на Световната здравна организация (СЗО).
Представяйки доклад на ООН и указания по отношение на КОВИД-19 и психичното здраве, Кестел заяви, че броят и тежестта на психичните заболявания вероятно ще се увеличат и правителствата трябва да поставят въпроса в центъра на вниманието на отговорите си.
„Тази криза повлия сериозно на психичното здраве и благополучието на цели общества и е приоритетна задача, която трябва спешно да се реши“, каза тя пред журналисти на брифинг.
Докладът отбелязва, че някои региони и сегменти на обществото са предразположени към проблеми с психичното здраве, включително децата и младежите, изолирани от приятели и училища, здравните работници, които виждат хиляди пациенти, заразени и умиращи от новия коронавирус.
Нови проучвания и анкети вече показват ефектите на КОВИД-19 върху психичното здраве в световен мащаб. Психолозите казват, че децата са тревожни и в редица страни е имало увеличение на случаите на депресия и тревожност.
Домашното насилие нараства и здравните работници съобщават за нарастваща нужда от психологическа подкрепа.
“Ройтерс” представи интервюта с лекари и медицински сестри в Съединените щати от миналата седмица, които казват, че или те, или техните колеги изпитват комбинация от паника, тревожност, мъка, изтръпване, раздразнителност, безсъние и кошмари.
Извън здравния сектор докладът на СЗО казва, че много хора са загрижени за непосредствените последици за здравето и последиците от физическата изолация, докато много други се страхуват от зараза, смърт и загуба на членовете на семейството.
Милиони хора са изправени пред икономически трусове, загубили са или рискуват да загубят доходите и поминъка си, добави той. А честите дезинформации и слуховете за пандемия и дълбока несигурност за това колко дълго ще продължи всичко това кара хората да се чувстват неспокойни и безнадеждни за бъдещето.
Той очертава практическите действия за политиците, насочени към „намаляване на огромните страдания на стотици милиони хора и намаляване на дългосрочните социални и икономически разходи за обществото“.
Те включват компенсиране на историческите недостатъчните инвестиции в психологически услуги, предоставяне на „спешна психична помощ“ с дистанционни методи на лечение, като телеконсултации за медицинските работници на фронта, за които се знае, че изпитват депресия и тревожност и с хора с висок риск от домашно насилие и тежко обедняване.
Превод: В. Сергеев
