/Поглед.инфо/ Според уникално недалнодивдната визия на американското Министерство на отбраната за Арктика, американските стратегически интереси се поддържат най-добре не чрез сътрудничество с арктически партньори, а вместо това с агресивно размахване на мечове, под прикритието на "конкуренция" с нации, които преди това са изразявали желание да работят като съюзници със Запада.

През последните седмици тази агресия прие нова форма с последното разполагане на 150 напреднали американски бойни изтребители, които ще се разположат във военновъздушната база Ейелсон в Аляска.

Сред тях ще има Ф-22 "Раптор" и Ф-35, които ще са базирани само на 600 мили от границите на Руската федерация. Всеки изтребител има капацитета да удари в Русия само сред кратък полет над дългия 100 мили Берингов проток.

Предвид факта, че целите Военновъздушни сили на Съединените щати имат само 187 Ф-22 и 250 Ф-35, пропорциите и мащаба на цялото това военно изграждане са абсурдни най-малкото.

В най-скорошния стратегически доклад на Министерството на отбраната на САЩ за Арктика, който даде форма на този самоубийствен боен план, Русия и Китай се определят като ни повече, ни по-малко екзистенциални заплахи за световния ред, които трябва да бъдат спрени на всяка цена.

Ето какво казват авторите на доклада на Пентагона:

"По различни начини, Русия и Китай предизвикват базирания на правилата ред в Арктика. Американските интереси включват ограничаване на капацитета на Китай и Русия да използват региона като коридор за съревнование и конкуренция, които засилват техните стратегически цели чрез зловредно и принудително поведение".

Ето какво каза руският генерал-майор Владимир Попов пред Спутник, описвайки тази агресивна политика, която се разкрива чрез подновените заплахи от нападение и многобройните маневри на НАТО в Европа през последните месеци:

"Аляска е отдалечена от американската суша, но тя е един аванпост по отношение на Русия - нас ни разделя само протока, а границата буквално се вижда с невъоръжено око. Това е стратегически регион за Съединените щати. Добавянето на още 150 изтребителя най-малкото удвоява бойния потенциал на съществуващите там сили".

Оцеляване на правителството и НОРАД

Това, което прави тази ситуация дори още по-опасна и тежка е фактът, че президентът Доналд Тръмп също се оказа заразен с Ковид-19 и е в карантина.

Това, което би трябвало да е просто отлагане в правителствените процедури все повече се превръща във все по-големи и подновени призиви за активирането на процедурите за Продължение на правителството, които тайно бяха претворени в закон през март 2020-та година.

Те бяха наложени от различни водещи фигури на Дълбоката държава като говорителя на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси.

Когато MSNBC попитаха Нанси Пелоси (която сега е втора в линията на "наследяване" на президенството в кризисна ситуация), дали някой се е свързал с нея от Белия дом за Продължаване на правителството, тя заяви:

"Не, не са. Но това продължава не с Белия дом, а с военните, ако трябва да сме честни. От гледна точка на някои представители на правителството..."

Това, че подобни призиви се случват насред все по-горещият шум за военен преврат, които да оваканти президентския стол, цялостната заплаха от гражданска война и опасността от икономически срив, ни говори, че не трябва да приемаме с леко сърце това, което Пелоси каза за CNN и MSNBC.

В допълнените протоколи от март 2020-та за Продължаване на правителството, генерал Терънс О'Шейнъси (глава на НОРАД и НОРТКОМ, т.е. системите за засичане на ядрени нападения и ПВО контрол на Северна Америка) ще поеме "временни" правомощия на президенството по кризисните условия за неуправляваемост.

Тези условия на неуправляемост не са трудни за визуализиране насред бурята, която сега помита Америка. Военните, които ще поемат едно паралелно командване продължават да бъдат позиционирани на 650 метра под планината Шайен в Колорадо, където те са разположени от март 2020-та по заповед на военния министър Марк Еспър към НОРТКОМ, които гласят, че от структурата трябва да имат "готовност за действие".

Впрочем, многократно генерал О'Шейнъси е изразявал възгледите на вашингтонско-натовския естаблишмънт, че най-големите заплахи за света произтичат от Русия и Китай.

Военният редовно привежда като доказателство за това, предполагаемата им "зловредна" дейност в Арктика.

Полярният Път на коприната: Една по-здрава парадигма за Арктика

Вместо да докарат войната в Арктика, Русия и Китай заедно демонстрират един много по-ефективен и морален подход, който някои определени патриотични в Северна Америка предпочитат, включително настоящия президент Доналд Тръмп.

От януари 2018 година Арктика става все по-доминира от позитивното удължаване на Пътя на коприната в северна посока под формата на морски и сухоземен "Полярен Път на коприната", който се обединява по особено добър начин с Далекоизточната програма за развитие на президента на Русия Владимир Путин.

Тази програма цели да увеличи товарооборота по море през Арктика до пет пъти до 2024 година. Тя включва една смела програма за изграждането на инфраструктура, жп линии, пътища, газопроводи, минни съоръжения и пристанища за да се даде достъп до ключовите ресурси, които ще са изключително важни през следващите векове на многополюсно развитие на света.

На 26 септември американският президент Тръмп, заедно с политическите си съюзници в Аляска и канадска Алберта от частния сектор, даде начало на проект, който се вписва в духа на цялостното икономическо сътрудничество и дългосрочнот мислене за десетилетия напред под формата на железопътна връзка между Аляска и Канада.

Като гледаме бинес моделите, които направляват този новопоявил се проект, е важно да отбележим, че унищожителното мислене на глобализма и липсата на логика не се откриват въобще в програмата, която има за цел да свърже северноамериканските икономически интереси с китайската инициатива Един пояс, Един път и разрастващите се азиатски пазари.

Доктрината "Уолъс" за Арктика трябва да се възстанови

Както писах в скорошния ми репортаж, озаглавен "Възстановяването от Тръмп на доктрината "Уолъс" за следвоенния свят", последната сериозна стратегия за развитие, която идва от водещ американски политик взима форма при управлението на яростно анти-империалистическия вицепрезидент Хенри Уолъс, който работи по времето на президента Франклин Делано Рузвелт.

Вицепрезидентът Уолъс прекарва години с руските си колеги по време на Втората световна война, уреждайки условията на взаимното развитие на двете нации в следвоенната епоха.

Основният фокус е дългоочакваната железопътна връзка през Беринговия проток и очевидно транспортни коридори между Аляска и Канада.

В своето писание "Два народа, едно приятелство", вицепрезидентът Хенри Уолъс описва дискусиите си с външния министър на СССР Вячеслав Молотов през 1942-ра година, пишейки следното:

"От всички нации, Русия има най-могъщата комбинация от рязко нарастващо население, огромни природни ресурси и много бързо развитие на технологичните умения.

Сибир и Китай ще се превърнат във великата граница на утрешния ден....

Когато Молотов беше във Вашингтон през пролетта на 1942-ра година, говорих с него за комбинираният магистрален и въздушен път, който се надявам един ден да свързва Чикаго с Москва през Канада, Аляска и Сибир.

Молотов, след като отбеляза, че нито една нация не може да свърши тази работа сама, заяви, че той и аз ще доживеем да видим деня на завършването й. Това би значело много за мира на бъдещето, ако би могло да има някаква връзка между пионерския дух на нашия собствен Запад и граничния дух на руския Изток".

Визията Молотов - Уолъс не е нещо напълно ново.

По-ранни програми за изграждането на железопътна връзка през Беринговия проток са били насърчавани от руския министър-председател Сергей Витте и цар Николай Втори, който през 1906 година спонсорира екипи от американски инжинери, които да извършат проучвания за реалистичнотта и перспективата на проекта, който тогава се изчислява на 200 милиона долара.

От американската страна на проекта, верният бодигард на президента Ейбрахъм Линкълн, Уилям Гилпин (човек, който е водещ дух на Трансконтиненталната железопътна връзка на Америка) и по-късно губернатор на Колорадо насърчава тази работа през целия си живот, казвайки за жп линията Аляска-Канада следното нещо:

"Достатъчно очевидно е, че изграждането на железопътна линия по Аляска, Беринговия проток и североизточен Сибир, която да свързва Тихоокеанска Канада в Британска Колумбия, а в Сибир с руската линия, която сега се разширява към Владивосток, по никакъв начин не е непрактично начинание".

Глобалната програма на Гилпин е отразена в неговата книга от 1890-та година, наречена "Космополитната железопътна линия".

Показвайки яркия страх от подновяването на този замръзнал дух на американско-руско приятелство в оставащото време до изборите през ноември, Томас Врайт (старши изследовател в института Брукингс) написа панически материал за "Атлантик" на 30 септември, озаглавен:

"Какво втори мандат на Тръмп ще означава за света".

В статията си Врайт изразява по-широките страхове на Дълбоката държава за възстановяването на доктрината на Хенри Уолъс, която авторът се оплаква, че била ужасна и слава Богу, била саботирана от "великата" личност на президента Хари Трумън през януари 1945-та година.

Врайт пише:

"Гледайки назад към американската дипломатическа история, едно от най-големите предположения е какво щеше да стане ако Франклин Делано Рузвелн не беше заменил своя вицепрезидент Хенри Уолъс с Хари Трумън през 1944 година.

Уолъс симпатизира на Съветския съюз и става яростен противник на Студената война. Ако той беше станал президент, когато Франклин Д. Рузвелт умира през април 1945-та година, следващата половина от века щеше да се развие много различно.

Най-вероятно нямаше да има НАТО, план Маршъл, никакъв съюз с Япония, никакви войски извън граница и никакъв Европейски съюз....

Съединените щати сега са на прага на друг исторически важен момент. С Тръмп ще бъдем не само лишени от нашия Труман. Ще бъдем оседлани от нашия Уолъс - лидер, чийто инстинкти и действия са диаметрално противоположни на това, което моментът изисква. С малко останали задръжки и един уязвим свят, реизбирането на Доналд Тръмп ще промени траекторията на световните дела за десетилетия напред".

Трябва да бъде кристално ясно, че подновяването на духа на развитието и идеите на Уолъс и Гилпин в северноамериканската част от Арктика не само е добър бизнес, но и служи като ключово предварително условие за рестартирането на един световен ред, базиран на доверието и сътрудничеството в духа на взаимната изгода и отхвърляне на нелогичното мислене.

Макар и да е сравнително ясно, че политическите инстикти на Доналд Тръмп са наклонени в тази посока (предвид надигането на такива стресирани дитирамби от посланиците на Студената война в Брукингс и не само), все още предстои да видим дали едно значително политическо влияние може да се приложи, за да се пресуши блатото, преди да имаме гореща война или военен преврат.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели