Пентагонът се интересува от експортната версия на Ми-24 заради високите ѝ полетни характеристики и мощните оръжия.
„Моделът представляваше голям интерес за Съединените щати, тъй като по онова време той е най-тежкият боен хеликоптер и има възможности, за които американските пилоти могат само да мечтаят”, пише онлайн изданието „War is Boring“.
По-специално съветският хеликоптер, освен мощни и разнообразни оръжия, може да носи осем военнослужещи в отделна кабина. Американското разузнаване също се интересува от уникалното брониране Ми-25.
Чадските власти дават на ЦРУ да проведе прикрита операция, но не гарантира сигурност. Факт е, че либийските военни все още действат в този район. Освен това прехвърлянето на хеликоптера при американците може да предизвика дипломатически скандал.
Времето, прекарано в Чад от американските военни, е ограничено до 67 часа. В операцията, наречена „Върхът на надеждата“, са включени два американски хеликоптера MH-47, чифт самолети C-130 “Херкулес” и транспортен C-5 “Галакси”. Общо 75 военнослужещи. От въздуха те са прикривани от френски изтребители “Мираж” F1.
Нужни са няколко месеца обучение на американските пилоти от 160-и авиационен полк със специална цел, известен още като “Нощните ловци”. Операцията започва на 10 юни 1988 г. Пристигайки в Африка, въпреки пясъчна буря, американските хеликоптери прелитат 490 морски мили (907 километра) под прикритие на нощта. Перките и другото оборудване са свалени от хеликоптера Ми-25, след което той е транспортиран на външно окачване до летището на столицата на Чад - Н'Джамена. Оттам Ми-25 поема към САЩ.
Превод: В.Сергеев
