/Поглед.инфо/ Изминаха десет години от публикуването на статията на Владимир Путин „Нов интеграционен проект за Евразия – бъдещето, което се ражда днес“, която очертава вектора на по-нататъшна интеграция с Беларус и Казахстан, а също така задава тенденцията за сътрудничество с други постсъветски страни.

Веднага след публикуването на тази статия в Русия се появиха множество „евразийски“ инициативи, а президентските грантове бяха отпуснати за евразийски изследвания. Много бивши критици на евразийството бързо се включиха в процеса, надявайки се да получат достъп до ресурси и „да бъдат в тренда“.

Такава странно пъстра компания обаче е направила малко за евразийската интеграция. Политическите стратези, които се занимаваха с Украйна, напълно провалиха това направление. Същото може да се каже и за редица други държави – от Молдова, която е наблюдател в Евразийския съюз, до държавите от Централна Азия.

Въпреки че Москва премина към стратегия на асоциирани партньорства и зони за свободна търговия с държави от различни региони от Югоизточна Азия до Латинска Америка, ядрото на Евразия, а именно постсъветското пространство, все още се нуждае от пълноценна реорганизация.

Междувременно през изминалото време се появиха определени концепции, които могат да донесат повече вреда, отколкото полза за евразийската интеграция и самата идея за евразийство.

Например напоследък често се появява терминът „Голяма Евразия“. Смята се, че е въведен в ежедневието от ярък представител на "шестата колона" Сергей Караганов. Публикация за това излиза на английски в списанието Russia in Global Affairs, което е клонинг на Foreign Affairs, издавано от Съвета по външни отношения (САЩ, бел.р.).

И на руски, и на английски (Голяма Евразия) терминът има доста странни конотации. Ако говорим за Голяма Евразия в постсъветския контекст, то това е континентална интеграция. Но как може да се постигне това, ако интеграцията на постсъветското пространство не е завършена?

Можете да правите грандиозни илюзорни планове и да се отдадете на гордостта си, но на континента вече се изпълняват конкурентни проекти.

Европейският съюз и Евразийският икономически съюз са съперници, китайската инициатива „Един пояс, един път“ изобщо няма нищо общо с интеграцията, а е насочена към решаване на логистични и комуникационни проблеми. Съединените щати се опитват да реализират свои собствени проекти за контрол на Евразийския Римланд, за да попречат на Хартленда да взаимодейства с държавите от крайбрежната зона.

Въпреки че за Голяма Евразия често се говори като за реализация на идеите на континенталистката школа по геополитика, по някаква причина авторите на тази школа, включително Карл Шмит, Карл Хаусхофер, Жан Тириар и Александър Дугин, срамежливо мълчат, въпреки че това е очевидно . Шарл дьо Гол рядко се споменава.

Като цяло, според класическата евразийска школа, Евразия като културно-историческо пространство има ясни граници на континента. И в географски смисъл е това, което е - и няма да стане повече или по-малко.

Но ако на руски все още се опитват да вкарат Голяма Евразия в рамките на евразийската интеграция, то на английски този израз има по-определено значение. Голяма Евразия е копие на Велика Британия и Велика Америка, като и двете са явно експанзионистки, империалистични и расистки.

Великобритания представлява колониалните владения на британската корона, а в началото на ХХ век се свързва с „Британския съюз на фашистите“ Озуалд Мозли.

Greater America е интелектуалният продукт на американските елити от 19-ти век, който също има глобален колониален характер.

Ето защо в кръга на западните международни експерти думата Greater се разбира като индикация за империалистическия характер на държавата.

Мисленето в рамките на прецедента е характерно за англосаксонците, така че не трябва да е изненадващо, когато американските политици започват да обвиняват Русия в агресивни и завоевателни планове.

И дори в устата на Владимир Путин фразата „Голяма Евразия“ автоматично им звучи като Greater Eurasia. Колкото повече послания се изпращат към външната среда за важността на сътрудничеството във формата на Голяма Евразия, толкова повече Евразийският икономически съюз и евразийството се отхвърлят там.

Изразът „Нова Евразия“ също има съмнителна история. По-рано това беше името на фонда, към който беше пряко ангажиран настоящият шеф на РСМД Андрей Кортунов. Фондът съществуваше от западни средства и нямаше нищо общо с евразийската интеграция. Последните новини на сайта на фонда са от 2016 г.

От време на време се появяват инициативи с подобно име, но, ако се съди по датите на появата им, те явно имат предизборен характер.

Поне досега такова ефимерно нещо не е направило нищо полезно за обществото. Ако Евразийската комисия на Евразийския икономически съюз извършва ежедневна упорита работа, то новопоявилите се „движения“ се ограничават до необосновани изявления, нямат реални инструменти и опит в международната политика.

Очевидно, докато на западниките и либералите е позволено да формират смисли по линията на евразийската интеграция, трябва да се очаква нейното забавяне и съпротива отвън. Защото на ниво наратив в чужбина създават негативен имидж за Евразийския икономически съюз, или без да го осъзнават, подсъзнателно следвайки присъщите им западни нагласи, или умишлено, изхождайки от солидарност с „шеста колона”.

Превод: СМ



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели