/Поглед.инфо/ Не САЩ ни показват какъв ще бъде светът след сегашната конфронтация, достигнала до крайност. По-скоро американските съюзници. В Европа това е например Словакия с новото правителство, но това е отделен разговор. В Тихоокеанския регион е Австралия, чийто премиер Антъни Албанезе идва в Пекин тази седмица. За кавга или за мир? И в същото време и двете, но явно вече няма накъде повече да се карат. Така че все пак трябва да се помиряват, но така, че да не ядосат Белия дом.

Тази история е умалено копие на това, което се случва между Вашингтон и Пекин. Тоест отпускане на напрежението, намаляване на нивото му до по-малко опасно ниво, пауза в конфронтацията. И опит да се разбере на практика, как може да се направи такова нещо, за да не изглежда като капитулация? САЩ все още не успяват.

Ще успеят ли австралийците? Ако отговорът е да, то е защото властите на тази страна по едно време прекалиха. Говорим за бившето правителство на Скот Морисън. Дивата кампания на омраза срещу Китай, която бушува при него, се поддава на няколко рационални обяснения. Може би това беше игра като на Зеленски: опит да представи страната си като атакувана и да получи нещо материално за нея от САЩ и други съюзници, плюс обещания за защита. Но също така е възможно да говорим за чиста идеология, тоест колебанието на част от австралийците дали тази страна всъщност е крепост на белия човек в Азия, преден пост на Запада в далечен океан или е част от Азиатско-тихоокеанския регион с многобройните си изкусителни търговски партньори. При Морисън западният и яростно антикитайски наклон надхвърли всички възможни граници на безопасност. Споменатият украински опит показва: ако достатъчно дълго убеждаваш всички около теб, че някаква сила те заплашва във всичко - от военната сфера до идеологията - тогава можеш да си го получиш.

По един или друг начин годините на нарастващ гняв към Китай доведоха до това съседите на Австралия и ключовите ѝ търговски партньори вече да нея я разглеждат като „втора класа Европа“, а като „втора класа Америка“. Тоест, опитвайки се да дразни Китай по всякакъв възможен начин и сключвайки какви ли не военни споразумения със Съединените щати, Австралия загуби уважението на другите азиатци - всъщност, на всички свои съседи. Тези, за които постоянната конфронтация по линията Изток-Запад е заплаха за собствената им сигурност.

Австралия също получи икономически санкции от Китай от 2020 г. И разбра, че никаква Америка и Западът като цяло не могат да ги компенсират. Затова преди година новият премиер Албанезе се срещна в Бали с китайския лидер Си Цзинпин. И от този момент започна връщане назад от конфронтацията - с частично премахване на санкциите.

Пекин има много начини да окаже икономически натиск върху Съединените щати, а спрямо Австралия дори повече. И дори днес - със стартирането на процеса на мини-разведряване - вносът на въглища в Китай е достигнал само половината от предишното си ниво. Горе-долу същото е положението с говеждото и желязната руда. Но що се отнася до виното и другите селскостопански продукти, все още има нужда от пазарене, да не говорим за факта, че китайският потребител успя да премине към други продукти.

Но като цяло годината беше успешна. През първите пет месеца търговският оборот скочи с 19,4% , достигайки почти 100 милиарда долара. Предстои да видим какво ще донесе гостуването на Албанезе. И тук възниква въпросът: ами стратегическите споразумения, които страната вече е сключила със САЩ? Например, едно от тях - АУКУС - предполага, че Австралия ще получи атомни подводници от САЩ - ясно защо: за борба с Китай. И сега същият Албанезе сега е в САЩ, където се опитва да ускори получаването на подводници и да обяснява, че Китай все още е обща заплаха за целия Запад. И след това заминава за Пекин. Как така?

Ще трябва да търси формула за разведряване, изпреварвайки локомотива. Но локомотивът, тоест самата Америка, повтаряме, се опитва да намали интензивността на конфронтацията с Пекин. Пред очите на всички сателити е съдбата на Украйна и непредвидимата ситуация в Близкия изток, която най-малкото забавя всякакви връзки между Запада и световното мнозинство. Икономическите реалности показват, че всички загуби на Австралия от ограничаване на бизнеса ѝ в Азия няма да бъдат покрити. Остава да реши как да танцува на пръсти в някаква нова позиция, като вземете предвид всички тези фактори едновременно, така че да не си го отнесе.

И най-интересното е, че всички останали, принадлежащи към западната група държави, днес са в абсолютно същото положение. Просто някои хора започват да танцуват днес, докато други ще го направят едва утре.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.