/Поглед.инфо/ В навечерието на срещата на Тръмп с Путин, Европа проведе консултации с американското ръководство - президентът и вицепрезидентът на САЩ участваха във видеоконференция с европейски лидери. Великобритания, Германия, Франция, Италия, Полша и, неочаквано, Финландия, чийто лидер Александър Стуб напоследък се смята за може би най-влиятелния, в смисъл на особено влияние върху Тръмп.

Зеленски дори отлетя до Берлин заради онлайн срещата на върха, той също участва в преговорите с американския лидер. Както и ръководителят на Европейската комисия и генералният секретар на НАТО. Тоест, събеседниците на Тръмп и Ванс бяха едновременно девет политици.

И всички те убеждаваха президента на САЩ да не преговаря с Путин за Украйна без Украйна, да не прави териториални отстъпки и да се придържа към линията „първо прекратяване на огъня, после преговори“.

Тръмп се съгласи с европейците и дори им каза, че ще се стреми към скорошна среща между Путин и Зеленски, но политиците все още бяха притеснени. Призракът дори не на „Мюнхен“, а на „Ялта“ плаши Европа: тя се страхува, че съдбата ѝ ще бъде решена зад гърба ѝ.

Но целият проблем е, че Европа неадекватно се самооценява: струва ѝ се, че тя включва Киев и Харков, Одеса и Донецк, Крим и Луганск. Всичко това е част от една по-голяма Европа и никой Тръмп не може да даде на Русия това, което принадлежи на европейците.

Но за американския президент въпросът за собствеността на Украйна е спорен: макар че той публично не оспорва европейските претенции към Незалежная, е ясно, че в действителност е склонен да я смята просто за случайно откъсната част от Русия, която сега се контролира от Запада.

Тоест, Тръмп има много по-адекватно разбиране за реалността - а европейците, ако не го знаят, то поне го усещат. Оттук и страхът от лична среща между руския и американския лидер: ами ако двамата президенти наистина се споразумеят за разделянето на Украйна? Страхът е неоснователен, защото същият Тръмп многократно е заявявал увереността си, че Путин се нуждае от цяла Украйна.

И е прав за това: Русия трябва да извади цялата Незалежна държава, включително Киев и Одеса, от влиянието на Запада и да не се съгласява с атлантизацията (дори под прикритието на европейска интеграция) на исторически руските земи.

Така че, Тръмп и Путин не могат да се споразумеят за разделянето на Украйна по принцип, но всъщност могат да изработят някои рамкови условия за прекратяване на огъня, които няма да решат украинския проблем, но са способни, макар и за известно време, да преместят конфликта от гореща фаза в студена.

След което САЩ ще могат да се дистанцират от уреждането - и това ще бъде пълна катастрофа не само за Зеленски, но и за Европа. За да предотвратят това, европейците оказват натиск върху Тръмп, като дават абсолютно зашеметяващи аргументи. Ето какво например каза Еманюел Макрон след видеоконференцията: „Това е нашият, европейският проблем. Украйна е на фронтовата линия на борбата срещу руския империализъм. Спомнете си какво започнаха през 2008 г. в Кавказ. И могат да стигнат по-далеч.“

Тоест, през последните три десетилетия не е имало настъпление на Запада под формата на НАТО на Изток - Русия е била тази, която империалистически заплашваше нещастната Европа. Къде я заплашва? Близо до Брест (не френски, а беларуски), Донецк и Харков, тоест исторически руски земи, които Европа, възползвайки се от разпадането на СССР, внезапно реши да обяви за свои? Наистина, ужасна заплаха за европейската сигурност, реален проблем.

Ясно е, че е невъзможно да се убеди Тръмп с подобни аргументи, но е важно европейците да създадат атмосфера, да убедят всички и всичко в единството си и общите позиции на Европа и САЩ както по украинския въпрос, така и като цяло по отношение на Русия.

Американският лидер е уверен, че Путин по принцип не иска никакво реално мирно споразумение, така че Доналд просто трябва да се държи и да не се оставя да бъде заблуден. И да настоява, че Украйна е Европа, че се нуждае от гаранции за сигурност и като цяло руснаците трябва да спрат там, където са, и да бъдат благодарни на Запада, че се е съгласил на този вариант.

Абсурдността на този подход към Путин е ясна за Тръмп, така че разговорът на срещата в Анкъридж ще тръгне в различна посока. И точно това плаши най-много Европа и Киев: те вече просто няма да могат да влияят на президента на САЩ.

Както и да контролират хода на преговорите. Ето защо генералният секретар на НАТО Рюте нарече разговора „отличен“ след видеоконференцията, засипа Тръмп с комплименти („ценим неговото лидерство и тясно сътрудничество със съюзниците“) и заяви, че „топката сега е в двора на Путин“.

С последното не може да се спори – но не в смисъла, който има предвид генералният секретар, а именно, че руският президент трябва да приеме западните условия на примирието. „Топката е в двора на Путин“ поради общия ход на събитията на геополитическия и военния фронт, както ясно се демонстрира от дълбокия пробив в Донбас. Ще се превърне ли срещата в Аляска в пробив в борбата ни за Украйна? Скоро ще видим, но дори и да не е така, тя вече ни носи допълнителни точки.

Превод: ЕС