/Поглед.инфо/ Политиката на Украйна претърпя нов трус: може би най-влиятелният човек в страната, вътрешният министър Арсен Аваков, подаде оставка. С какво Аваков заслужи изключителната си репутация, каква е причината за внезапното му решение да подаде оставка и какви ще бъдат последиците, включително за Зеленски?
В украинската политика отдавна не се казва: „Ето, отиде си ера“. Тази фраза не се сбъдна през 2019 г. Две години по-късно и най-недоверчивите биха могли да се убедят, че един Порошенко е заменен от друг (и големият въпрос е кой от тях е по-лош).
И някак изведнъж ерата наистина си отиде: министърът на вътрешните работи Арсен Аваков написа оставка. След Аваков министърът на отбраната и министърът на правосъдието също могат да "напуснат", което почти напълно ще рестартира силовия блок на украинското правителство. Но всичко това е на десето място след лицето на Аваков.
Повече от министър
Политическата кариера на Арсен Аваков започва много преди Майдана. В резултат на Оранжевата революция той става ръководител на Харковската областна държавна администрация, заседател на Харковския областен съвет, а след това народен депутат на Украйна (2012 г.). Истинското излитане за него обаче беше именно Майданът. Аваков беше един от тези, които организираха и платиха за инфраструктурата и ежедневието на палатковия лагер в Майдана. В този смисъл можем да кажем, че Аваков е следвал пътя на Юрий Луценко, който през 2004 г. е бил един от комендантите на палатковия лагер и получил поста вътрешен министър.
Но Аваков не просто донесе сандвичи и палатки на Майдана. Като харковски политик, той дълго време хранеше местните и не само местните националисти, което значително укрепи позициите му по време на Майдана, както и след него. В резултат на това стотици майдановци станаха доброволци и повечето от доброволците през 2014-2015 г. се присъединиха към структурата на новосъздадената Национална гвардия, която попадаше под крилото на МВР. Нещо повече, той запази контрола над НГУ при Зеленски.
И накрая, всяка от украинските националистически структури има негласен „покрив“: има „офис“ националисти (под надзора на Службата за сигурност на Украйна), има „ченгета“ (под надзора на МВР). Без тези подробности е трудно да се разбере как се е случило, че Аваков е бил шеф на МВР преди Порошенко, при Порошенко и след това при Зеленски. Един вид украински Микоян: от Илич до Илич без инфаркт и паралич.
Така Аваков не е просто министър и много повече от министър. Това е център на властта, който може да се противопостави на Петро Порошенко, а след това и на Зеленски по някои въпроси. Сега малко хора си спомнят как през лятото на 2019 г., по време на формирането на първото правителство на Зеленски, Аваков си запази правото лично да избира своите заместници.
И опитите да бъде уволнен се провалиха през 2017 г., а след това и през 2020 г. След което Зеленски беше принуден да признае, че няма по-добър кандидат за този пост.
И изведнъж Аваков напуска сам.
Оставката не мина по план
Слуховете за скорошната оставка на "вечния" вътрешен министър се появиха преди около месец. „Президентът вече е почувствал, че може сам да управлява всичко“, коментира по въпроса в средата на юни партията „Слуга на народа“. Тогава обаче се предвиждаше евентуална оставка за септември (началото на нова сесия на Върховната Рада). Това означава, че никой не е разчитал на доброволното напускане на шефа на МВР. Според слуховете са разгледани два варианта: нов опит за отстраняване на Аваков чрез гласуване в Радата или чрез оставка на цялото правителство.
Тези коментари обаче не бяха общото мнение на президентската фракция. Изглежда, че „Слугите“ са били готови да инициират оставката и лоялната към него част от президентската фракция се е съгласила да подкрепи такова решение. Докато председателят на Върховната Рада Дмитрий Разумков (също от „Слугата на народа“) в края на юни похвали министъра за неговата ефективност и аргументира, че няма предложения за оставката му в апарата на Върховната Рада.
Но как пропяха
Нека се спрем на тази точка отделно. Един от журналистите на изданието "Страна" в своя материал отбелязва общите позиции на Аваков и Разумков по някои деликатни въпроси за Зеленски. По-специално - относно санкциите срещу бизнесмените Дмитрий Фирташ и Павел Фукс: „Разумков дори дразнеше участниците на заседанието на СНСО, задавайки въпроси като„ Разбирам ли правилно, че сега взимаме решение срещу гражданите на Украйна? „Той цитира доказателства за източника си. В резултат на това и двамата политици не гласуваха за санкциите, а след това им изляха кофа помия под формата на критика от медиите..
Защо изведнъж е важно да се гласуват санкции срещу тези бизнесмени? Факт е, че САЩ се опитват да екстрадират Фирташ от Майдана насам. Санкциите срещу него бяха недвусмислено наложени от СНСО по заповед от Вашингтон. Това означава, че Аваков и Разумков са действали не толкова срещу Зеленски, колкото срещу неговите кукловоди.
Кент и „соросоидите“
Време е да си припомним още едно обстоятелство. Миналогодишният опит за оставка на Аваков беше единодушно подкрепен от „соросоидите“ - явни агенти на американското влияние в Украйна. В тази група можете да намерите политици, служители, журналисти и журналисти, както и активисти, които са си проправили път към грантовете. Преди време един от "соросоидите" дори оглавяваше правителството на Украйна (Алексий Хончарук). Е, дълги години куратор на цялото това пъстро братство беше бившият посланик на САЩ в Украйна Джордж Кент.
Да, същия Кент, който се срещна с Арсен Аваков на 12 юли. И именно с тази среща мнозина свързват внезапното желание на Аваков да напусне поста министър на вътрешните работи.
Какво следва?
Главният редактор на „Страна“ Игор Гужва дава две версии за случилото се на страницата си във „Фейсбук“. Според първата срещата на стария-нов посланик на САЩ с Аваков преизпълни чашата на търпението на Зеленски. Според втората Аваков е „разпитан” от самия Кент. Имайки предвид неотдавнашната съпротива на Аваков по време на гласуването на санкциите срещу Фирташ, втората версия изглежда по-реалистична. Освен това през последните години видяхме достатъчно примери за липсата на независимост на украинските политици и държавните власти като цяло. На този фон Зеленски да гони Аваков за среща с Кент (преди самия Зеленски) е нелепа измислица.
От друга страна, тези версии не си противоречат. И Зеленски, и американците, както се казва, са натрупали въпроси към шефа на Министерството на вътрешните работи. Поне ръководството на фракцията на „Слуга на народа“ настоява за примата на ролята на президента при оставката.
Последствията в този случай обаче са по-забавни от причините. Първо, Аваков беше незабавно и под различни форми „номиниран” за кандидат-президент. За следващите или предсрочни избори. Нещо повече, един от онези, които изразиха това, беше Иля Кива, представител на ОПЗЖ (преди седем години Кива нямаше нищо общо с ОПЗЖ, но той оглавяваше един от „батальоните на Аваков“). Освен това изборите за кмет на Харков са насрочени за 31 октомври, което може да бъде отличен трамплин за Аваков за президент. Преди девет години той за малко да заеме този пост: второто място с разлика от част от процента от покойния Генадий Кернес. И това означава много, предвид тогавашната популярност на Кернес сред местните.
Фактът, че той е от предишното поколение украински политици, също ще помогне на Аваков да стане ръководител на Харков. Фигура със собствена тежест.
За сравнение: наследникът на Аваков като министър вече е известен: Денис Монастирски. Адвокат, активист, депутат от „Слугите“, председател на комисията по правоприлагане на Върховната Рада. Като цяло, нищо. Лоялен, управляем, г-н Кент не трябва да отделя време, за да го вразумява.
Искането, ясно изразено от Кент, обаче не означава, че на Аваков е дадена „черна точка“. Мъжът не е на мястото си и очевидно е седял там. Трябва да се мисли за замяната на Зеленски, да се подготви. Следователно е малко вероятно да видим залеза на политическата кариера на тази изключителна личност. За наше съжаление.