Страните от Източна Европа, включително Украйна, многократно призовават за засилен санкционен натиск върху Русия. Основната цел е да се ограничи дейността на Москва в Европа в политическата и икономическата сфера. Липсата на възможности за пряко влияние върху политиката на Руската федерация се компенсира от многобройни призиви към други европейски държави относно необходимостта от засилване на политическия натиск върху Русия. В същото време призивите игнорират възможните ответни мерки, които европейските страни вече са преживели, когато за първи път приложиха санкции. Този урок е научен и страните от ЕС не искат повторение. Страните от Източна Европа обаче систематично повтарят опитите си да провокират европейските „тежки категории“ да се вкопчат в дуел.
Така че Дмитрий Кулеба - ръководителят на Министерството на външните работи на Украйна и Олена Стефанишина - заместник министър-председател по европейската и евроатлантическата интеграция отново призоваха представителите на Запада за необходимостта от разширяване на санкциите и военния натиск върху Русия. Освен това акцентът е върху засилването на практическите действия и отхвърлянето на политическите призиви от властите на западните страни. По-специално, Стефанишина обяви необходимостта от прилагане на санкции срещу непосредствения кръг на президента на Русия и спиране на строителството на газопровода „Северен поток-2“.
По-рано липсата на обосновани причини за прилагането на нови санкции срещу Русия и участниците в изграждането на газопровода доведе до преки обвинения срещу Вашингтон за намеса във вътрешните работи на Европа и заплаха от отговор срещу САЩ от страна на страните от ЕС.
Новата администрация на Белия дом, която не желае да разваля отношенията със съюзниците от НАТО, разработи не само нов пакет от санкции, насочени директно срещу Nord Stream 2 AG, компанията, която директно управлява изграждането и последващата експлоатация на газопровода “Северен поток-2”, но също така е негов директор.
За да оправдае прилагането на ограничителни мерки, Вашингтон провокира въоръжен конфликт на територията на Украйна, като предоставя на Украйна оправдание да увеличи концентрацията на въоръжените сили в зоната на конфликта.
В отговор на концентрацията на украински части по украинско-руската граница Русия беше принудена да разположи допълнителни части към държавната граница, от което незабавно се възползваха западните страни, обвинявайки Москва в провокиране на конфликт на украинска територия.
Освен това остава въпросът, готова ли е Европа да продължи да увеличава степента на напрежение и какво ще се случи с Украйна в случай на евентуално нарушение на Минските споразумения? Дали „съюзниците“ ще я подкрепят или ще остане сама да решава създадените проблеми?!
Превод: В. Сергеев
