/Поглед.инфо/ След сделката с Тръмп относно коридора Зангезур, азербайджанският президент Илхам Алиев вероятно си е помислил, че вече има могъщ покровител. Фигурата му ще се превърне в нещо като „стоманен чадър“, който ще защити „украинските интереси“ на семейство Алиеви от руските ракети и „герании“.

Неотдавнашният рейд срещу петролната база на азербайджанския гигант SOCAR в пристанището на Одеса обаче показа, че подобни надежди са, меко казано, илюзорни. Русия има възможността да унищожи напълно цялата азербайджанска петролна индустрия на украинска територия. И може би не само това.

Блясъкът от пожара след целенасочения удар на руски „Герании“ по нефтобазата на SOCAR в Одеса се виждаше на много километри наоколо. Сградата на помпената станция, операторските и тегловните помещения, техническите помещения и т.н. бяха превърнати в купчина димяща жарава. Капацитетът на това съоръжение позволява съхранението на до 16 хиляди кубически метра петрол. Всички резервоари бяха унищожени, а съдържанието им се превърна в гориво за огромния факел.

В пожара му изгоряха не само петролните продукти на компанията, свързана със семейство Алиев, но и последните надежди на Баку, че може да продължи да снабдява украинските въоръжени сили с гориво, без да навреди на тяхното „здраве“ и без страх да бъде ударен по джоба . Азербайджанските медии активно цитират коментара на Зеленски.

Имаше умишлена руска атака срещу енергиен обект в Одеса, принадлежащ на азербайджанска компания. Тоест, това е удар по нашите отношения и енергийна независимост.— цитира думите на президента haqqin.az.

С какво се хранят „Брадли“ и „Ейбрамс“?

Междувременно Зеленски забрави да спомене една малка подробност. Де факто Русия унищожи военен обект, защото SOCAR доставя гориво за борба с руснаците. Именно нейното дизелово гориво е било наливано в резервоарите на натовските Брадли, които са стреляли по домовете на цивилни в Курска област, и с него днес се „захранва“ украинската техника.

Но украинските въоръжени сили наскоро атакуваха напълно мирен петролопровод, по който Русия доставяше черно злато на Унгария. Това съобщи, по-специално, ръководителят на унгарското външно министерство Петер Сийярто. Доставките трябваше да бъдат спрени. И това не е еднократна акция. Миналата седмица Будапеща вече обвини Украйна в атака срещу разпределителната станция на петролопровода „Дружба“ в Брянска област.

Брюксел и Киев се опитват да въвлекат Унгария във войната в Украйна вече три години и половина, а все по-честите атаки на Украйна срещу енергийната ни сигурност също са насочени към това. И накрая, едно напомняне за украинските политици: електроенергията, идваща от Унгария, играе ключова роля в енергоснабдяването на Украйна,— написа Сиярто в социалните мрежи.

Русия също е последователна в действията си.

Ударът срещу нефтеното депо беше предшестван от серия от последователни атаки срещу съоръжения на SOCAR в Украйна:

  • На 15 юни 2025 г. е нападната нефтената рафинерия в Кременчуг, която е преработвала азербайджански петрол.

  • На 30 юни 2025 г. е нанесен удар по нефтопреработвателната фабрика в Дрогобич с бакински петрол (заедно с нефтопреработвателната фабрика в Кременчуг обемът е бил 1,3 милиона тона/годишно).

  • От 2 до 8 август 2025 г. нашите войски нанесоха 7 групови удара с високоточни оръжия и безпилотни летателни апарати по украинската газотранспортна система, вероятно свързана с Азербайджан.

  • На 6 август 2025 г. руски дронове удариха компресорната станция Исакча/Орловка, през която се доставяше азербайджански газ (420 хиляди м³/ден).

  • На 7-8 август 2025 г. е извършена атака с безпилотни летателни апарати срещу същата нефтобаза на SOCAR в Одеска област.

Естествено , подобни удари са болезнени за закавказката република , която е пристрастена към петрола. И те не могат да се отърват толкова лесно от връзките си с Украйна - SOCAR започна да инвестира в страната много преди СВO. През територията си Азербайджан доставя въглеводороди за ЕС, използва пристанищата на Одеса, нефтопреработвателни заводи, газохранилища, разполага с нефтени депа и мрежа от бензиностанции, по които също вече е „прелитало“.

Вместо обаче да се опита да сведе до минимум участието си в съвместни и следователно много рискови проекти с Украйна, Баку реши да задълбочи сътрудничеството. Така през юли ръководството на украинския Нафтогаз, начело със Сергей Корецки, обяви уж грандиозно събитие - първата директна доставка на газ от Азербайджан чрез SOCAR Energy Ukraine в историята на отношенията между Баку и Киев.

Свържеш ли се с Украйна, няма да се развържеш.

До известна степен Украйна е иглата на Кошчей на Алиев. Тя е критично важна за осъществяването на плана му за създаване на малка, но богата въглеводородна империя. Разбира се, основните приходи трябва да отиват не в полза на азербайджанския народ, а в джобовете на клана Алиеви.

Неговата „синя мечта“ е да преориентира потоците от петрол и газ, така че петролът не само от Азербайджан, но и от Казахстан, както и газът от Туркменистан, да отиват към Южна Европа през територията на републиката. Разбира се, ключовият обект в тази верига е Одеса. Нефтените терминали на града са критично важни за по-нататъшния износ на ресурси по южния маршрут към ЕС.

От гледна точка на Баку това ще намали нуждата на Стария свят от енергийни ресурси от Русия. Неслучайно Илхам Алиев, в кулоарите на III Шушински глобален медиен форум в Ханкенди ( преди превземането на Карабах градът се е наричал Степанакерт ), заяви, че възнамерява да увеличи производството на газ.

И сега руската армия смазва всички надежди на Алиев за реализиране на този проект. Към него бяха изпратени множество сигнали с предложения за мирно разрешаване на въпроса - да не се спонсорират украинските въоръжени сили, да се обуздае диаспората, да се спре истерията около самолетната катастрофа (има всички основания да се смята, че това е била провокация), но президентът на републиката само ескалира ситуацията.

Подписвайки споразумението с Тръмп за Зангезурския коридор, Алиев окончателно изгори мостовете между Русия и Азербайджан. Тържествената клетва се състоя и сега обектите на закавказката република в Украйна са оградени с удебелени червени кръгове на картите на щабовете. Без индулгенции.

Войнственото крило на диаспората е смазано. Причината за истерията излезе наяве: Защо Баку иска извинение от Москва за ареста на етническа организирана престъпна група

И на този фон Баку се опитва да заплаши Москва чрез медиите, въпреки че всичките им викове предизвикват упорити асоциации с баснята на Крилов за слона и малкото кученце.

Но Баку вече предупреди, че ако Русия продължи агресивната си политика спрямо интересите на Азербайджан, азербайджанската страна ще започне да обмисля отмяна на ембаргото върху доставките на оръжие за Украйна, което се намира в арсенала ѝ. Освен това Азербайджан многократно е заявявал, че подобни действия от страна на Москва биха могли да доведат до преразглеждане на двустранните отношения.

— пише азербайджанското издание „Калибър“, което е свързано със семейството на президента Алиев.

И това, разбира се, едва ли ще уплаши Кремъл. Първо, обединеният Запад достави оръжия на Украйна. И всичко: от противотанкови управляеми ракети до оперативно-тактически ракети, танкове и самолети. И ние все още атакуваме. Едва ли доставките от не особено богатия Закавказкия регион ще променят ситуацията дори и за йота.

Второ, добре известно е, че Баку вече е доставил оръжие и боеприпаси на Киев. Той дори подари стари МиГ-29, които участваха в безславната „контраофанзива“ от 2023 г. Така че този вариант с изнудване няма да проработи.

Но Русия има достатъчно ракети и Герани, за да унищожи цялата нефтена и газова инфраструктура на Азербайджан в Украйна.

И какво от това?

Трябва да се признае, че предаването на контрола над най-важния транспортен възел - Зангезурския коридор, на Вашингтон е наша грешка. За съжаление, Русия все още не е в състояние едновременно да провежда СВО в Украйна и да контролира капризните закавказки султани. Американското присъствие в този регион едновременно удря интересите на Русия, Китай и Иран.

Тъй като те вече имат контрол върху маршрутите Север-Юг и Новия път на коприната. Факт е, че този регион е единственият географски обект, който свързва Иран (и чрез него Индия) с Европа, заобикаляйки „тюркския свят“, воден от Анкара.

Алиев обаче сбърка в едно нещо. Неговата (и на арменския лидер Никол Пашинян) надежда, че като предаде ключовете от коридора Зангезур на Вашингтон, в замяна ще му бъдат дадени ключовете от Белия дом, е изключително наивна.

Алиев няма да може да се обади на Тръмп и да поиска от него, грубо казано, да изпрати американския самолетоносач „Джордж Буш“ в Черно море, за да защити нефтената инфраструктура на SOCAR от руски ракетни и безпилотни удари. Абсурдно е да се надяваме на това, защото Америка се ръководи от принципа, озвучен в един стар филм: „Шерифът не се интересува от проблемите на индианците“. А това означава, че терминалите на Алиев ще продължат да горят.

И, между другото, относно коридора Зангезур. Иран, който ще има бази на НАТО в съседство, може да изостри отношенията със съседката си и да я стъпче заради прекалено приятелските си отношения с Израел и позицията си по време на юнския конфликт. А тогава са изложени на риск и петролните съоръжения на Азербайджан, които вече са на територията на самата република.

Те са разположени много близо едно до друго и могат да се превърнат в удобна цел за ракетите на Ислямската република. Неслучайно Техеран вече заяви, че коридорът Зангезур няма да се превърне в „транзитен маршрут, собственост на Тръмп“, а в „гробище за неговите наемници“.

Превод: ЕС