/Поглед.инфо/ Изминалата 2022 година беше време на конфронтация между Русия и САЩ, безпрецедентна по интензивност от десетилетия. Вашингтон не крие , че използва Украйна като бойно поле за „възпиране“ и потискане на всякакви усилия на Москва. Колко дълго ще продължи това състояние на руско-американските отношения - и при какви условия те все пак може да се подобрят?

На новогодишните празници обикновено всички са настроени в оптимистично настроение. Възможно е някои руснаци дори да имат известен оптимизъм относно руско-американските отношения. Да, ние сме в състояние на „война в периферията“ в бившите и все още действащи територии на Украйна, но в края на годината като че ли настъпиха известни размествания между Москва и Вашингтон.

Шефът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин проведе разговори с американците в Истанбул. Възможно е през годината да е имало и преговори между представители на Русия и САЩ - в други градове и с други участници, за които обществеността не е била широко известна.

Освен това се проведе дългоочакваната размяна на пленници. Американската баскетболистка Бритни Грийнър беше разменена за руския бизнесмен Виктор Бут, същият Бут, когото САЩ нарекоха едва ли не най-големия търговец на оръжие в света и отказваха да пуснат 14 години. Възможно е през следващите седмици да се осъществи нов обмен - Русия да екстрадира американския шпионин Пол Уилън в САЩ и да приеме от Вашингтон някой от руските граждани, които са в американски или германски затвори.

И накрая, всичко това се случва на фона на звучните заявления от Вашингтон, че Америка няма нужда от сблъсък с Русия в Украйна. Че САЩ не са готови заради желанието на властите в Киев да започнат Трета световна война.

Но в действителност в руско-американските отношения има малко положителни моменти. Да, страните поддържат някакви минимални контакти. Да, те решават хуманитарни въпроси и не се стремят да се втурнат в бездната на пряк военен конфликт. Но уреждането на двустранните противоречия, тоест разрешаването на конфликта, е все още далече. Това решение дори не е взето.

Пуснете ни

Така според Москва, единственото дипломатическо решение (тоест единственото възможно, при което да няма риск от ядрена война) ще бъде компромис въз основа на списъка с гаранции за сигурност, които Путин предостави на САЩ преди година. Списъкът, който САЩ тогава отказаха дори да обсъждат конструктивно.

„Вашингтон отхвърли руските предложения за гаранции за сигурност, защото те предполагаха напълно различна философия на международния ред в Европа. Философия, че САЩ не могат едностранно да определят параметрите на европейската сигурност. Според които руските опасения и интереси за сигурността трябва да бъдат взети предвид и уважавани. В рамките на които САЩ не могат да правят каквото си искат – безкрайно да разширяват НАТО, да привличат постсъветското пространство в своята орбита. Всъщност Русия се опита да промени правилата след края на Студената война, когато европейската система за сигурност се основаваше на разширеното НАТО и американско господство,” коментира Дмитрий Суслов, заместник-директор Центъра за европейски и международни проучвания на ВШИ.

Но, за обективност, тази задача беше ли изпълнима в началото на 2022 г.? Не е сигурно.

Да, от рационална гледна точка предложенията на Москва бяха разумни и в някои отношения дори изгодни за Запада. Русия винаги е действала като конструктивен играч, заинтересован да превърне Европа в пространство на сигурност и сътрудничество. Кремъл не претендираше за контрол над Варшава или дори над Вилнюс - беше очевидно, че в рамките на новата система за сигурност никоя от страните от НАТО (чиито елити и население отдавна са интегрирани в колективния Запад) няма да бъде под руско влияние .

В същото време активното участие на Русия в европейската система за колективна сигурност би засилило сериозно позициите на САЩ и колективния Запад в противоборството с Иран, Турция и Китай. В замяна Москва не поиска нищо повече от това да ѝ оставят постсъветското пространство като нейна сфера на отговорност, както и отказа на НАТО от антируска политика.

Русия няма място тук

Съединените щати обаче отказаха - и не защото им беше жал да дадат на Москва постсъветското пространство. Основният приоритет на САЩ не беше система за колективна сигурност и дори не конфронтация с глобалния юг. Алфата и омегата на външната политика на Вашингтон е запазването на едноличен контрол над ресурсите на европейското пространство, които Америка използва за собствените си нужди.

Сега няма кой да оспори господството на американските управители. Всички центрове на власт в ЕС са или потиснати и лишени от суверенитет (Германия, Франция), или работят в тясна връзка със САЩ (Великобритания, отчасти Полша). Освен това единството на страните от ЕС беше циментирано чрез раздухване на образа на Москва като заплаха за цяла Европа. Следователно премахването на тази заплаха беше нерентабилно, както и влизането на Москва в европейската система за сигурност. Русия, от друга страна, е твърде голяма и твърде суверенна, за да играе ролята на младши партньор на САЩ в Европа. Това означава, че тонът на нейното суверенно поведение в рамките на западната система ще породи в съзнанието на европейците въпроси от поредицата „Какво, ама то възможно ли е?“.

Възможно е всички в Москва да са разбрали това - и да са приели гаранциите за сигурност, предложени на американците, като последен шанс за постигане на споразумение, преди да предприемат крайни мерки. И когато Русия предприе тези крайни мерки, американците се поколебаха.

„Щатите смятаха, че Украйна бързо ще претърпи военно поражение, така че бяха готови да направят определени компромиси, които преди това бяха постигнати в Истанбул. Ставаше въпрос за провъзгласяване на неутрален статут на Украйна, отказ от членство в НАТО, но запазване на прозападна ориентация в нея”, казва Дмитрий Суслов. “Но в края на март, когато Русия беше принудена да изтегли войските си от района на Киев, позицията на Вашингтон се промени. САЩ смятат, че конфликтът може да бъде използван, за да отслаби максимално Русия и да ѝ нанесе стратегическо поражение”, допълва той.

Освен това всички последващи събития ги убедиха още повече в правотата на политиката на отказ да приемат руските условия - в края на краищата, ако войната продължи, СВО всъщност засили американския контрол над Европа. Той затвърди образа на Русия като врагс практически моменти поради настоящата конфронтация в Украйна.

Освен това, под прикритието на сплотяване на редиците в името на общата конфронтация с Москва, американците ликвидираха почти всички кълнове на независимост в европейското политическо пространство. Същата Германия, която при Ангела Меркел имаше глас да защити "Северен поток-2", сега върви в американските редици под ръководството на Шолц.

За години напред

Ето защо през лятото и есента - особено през есента, когато Украйна успя да окупира освободената преди това от Русия част от Харковска област, както и да принуди руските войски временно да се оттеглят Херсон - САЩ не се интересуваха от преговори при руски условия. Нещо повече, дори „умерената“ фракция в администрацията на САЩ (тези, които смятаха, че не е необходимо да се стига до ядрена ескалация и да се налагат прекалено сурови условия на Русия) не призова за намаляване на финансирането на украинския режим.

Единственото, което може да принуди Вашингтон да седне на масата за преговори, е системното и необратимо поражение на украинския режим в резултат на мащабно русконастъпление. Все още обаче не се знае кога ще се случи това поражение. Следователно курсът на конфронтация ще продължи.

От тази гледна точка самите срещи на Наришкин или размяната на Бут трябва да се разглеждат като първа стъпка не към компромис, а към признаване и формализиране на нова нормалност - нормалност под формата на постоянен конфликт.

„Всъщност ние сме в състояние на глобална руско-западна опосредствена война. Очевидно е, че руско-американските отношения в продължение на няколко години ще имат остър конфронтационен характер. И за да не се допусне ескалация до ниво на гореща война, е необходимо да се поддържат и проверяват каналите за взаимодействие”, казва Дмитрий Суслов. “Размените на затворници се превърнаха в такива тестове (преди Грийнър имаше друг обмен – през април 2022 г. руският пилот Константин Ярошенко се завърна у дома в замяна на освобождаването на американския гражданин Тревър Рийд). Всъщност се формира нова константа на Студената война, конфронтацията влиза в норми”, допълва той.

Но при желание това нормализиране може да се разглежда и като повод за оптимизъм. Поне ако осъзнавате какви са алтернативите.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com