/Поглед.инфо/ От около 20 юни на страниците във “Фейсбук”, на моите приятели, живеещи в Украйна, започнаха да се появяват рекламни препратки към материали на украинските медии, ясно написани по един и същ шаблон.
Съдържанието им се свежда до факта, че Черноморският флот на Руската федерация, както и цялата руска армия, се разлагат, а флотите на НАТО междувременно приемат нови видове оръжия едва ли не на границата на фантастиката. Материалите се вписват в контекста на посещението на няколко кораба на НАТО в Черно море и техните съвместни учения с украинските военни. Общият тон на материалите се изразява със следната фраза: „В сравнение с оскъдното финансиране на руски проекти, НАТО не пести пари за развитието на флота и поддържа репутацията си на прилично ниво“. Американският разрушител клас “Зумвалт” е посочен като пример, въпреки че за проектът отдавна се говори като пример за огромна загуба на пари. Първоначалната програма за изграждане на 32 кораба е сведена до три кораба и създателите на “Зумвалт” трябваше да проведат публичен експеримент върху макет, за да успокоят онези, които се съмняват в безопасността на кораба в открито море.
Основното заключение във всички тези материали беше: „Защо Украйна избира НАТО? Отговорът е очевиден. Украйна се нарежда между най-добрите, най-силните, най-успешните и развити армии в света. След армиите, осигурени с техническа и финансова сила, разработки и въвеждане на нови технологии. Сред армии, които са на почит. Армии, които се грижат за своите военнослужещи, ценят живота им. Влизането на военните кораби на НАТО в Черно море предупреждава руснаците, които не могат да се съревновават по море с представените съвременни модели на оборудване на страните от НАТО... "
Тези партенки бяха прелюдия към провокацията на британския разрушител “Дефендър” край бреговете на руския Крим.
Пропагандната цел на провокацията беше да успокои украинския "патриотичен" електорат, като се покаже подкрепа за Украйна от "колективния Запад" с неговото, според тях, военно превъзходство над Русия. Великобритания в тази игра трябваше да изглежда като най-„доброжелателния“ съюзник на Киев на Запад, ако не се вземат предвид второстепенни страни като Полша или балтийските републики.
В авантюрата на британския кораб може да се види и опит за осуетяване на очертаната след срещата в Женева перспектива за намаляване на напрежението между Русия и САЩ. Британците играят своята игра.
Би-Би-Си пише: „Великобритания не признава анексията на Крим от Руската федерация, счита Крим за украинска земя и съответно крайбрежните води за украински. Във всеки случай военните кораби имат право на мирно преминаване през териториалните води на друга държава, при определени прости условия. "
Въпреки това, тези „прости условия“ не са изпълнени. Опитаха се да уредят на Русия това, което на вулгарен език се нарича “проверка за въшки”. През април Русия обяви няколко области от крайбрежните води на Черно море затворени за шест месеца, включително за мирно преминаване през тях. Една от тези зони се простира от Севастопол до Гурзуф, където минаваше маршрутът на британския разрушител. Има нарушение на държавната граница на Руската федерация.
Организаторите на провокацията се опитаха да представят действията на “Дефендър” като пример за „операции за поддържане на свободата на корабоплаването“, надявайки се, че няма да се стигне до стрелба и бомбардировки. Видите ли, американците редовно преминават през Източнокитайско море, китайците също толкова редовно протестират, летят над американските кораби, но не се стига до стрелба.
Очевидно това се очакваше и тук и директният руски отговор предизвика шок: първоначално отричаха превантивната стрелба и бомбардировките, след това започнаха да казват, че това са обикновени тренировъчни стрелби, за които руснаците са предупредили предварително. Независимо от това, бившата "владетелка на моретата" беше смутена: разрушителят трябваше да отстъпи, въпреки че в Лондон дори предупредителна стрелба и бомбардировка близо до британски кораб във води, които Великобритания не счита за руски, може да се разглежда като въоръжена атака.
Великобритания и Съединените щати се опитаха да потулят инцидента, до степен да отрекат самото му съществуване или да омаловажат значението му. Това е рядък случай: те неизменно се опитват да обвинят Русия в „неправилно“ поведение, за да организират поредната антируска кампания, да въведат нови санкции и т.н.
Разбира се, има и изявления от рода „плаваме и ще плаваме“, но тук това е по-скоро опит за запазване на имиджа. За Русия нейната държавна граница е „червена линия“, която никой не трябва да преминава.
Превод: В. Сергеев