/Поглед.инфо/ Джон Джей Меършаймер от Университета на Чикаго, един от водещите учени на Съединените щати по международни отношения, наскоро получи престижната награда Джейм Мадисън, присъдена му от Американската библиотекарска асоциация.

Приемайки наградата, Меършаймер изнесе голяма лекция, озаглавена "Либерализъм и национализъм в съвременна Америка" (която скоро трябва да бъде публикувана в журнала PS).

Тази реч е уникално дълбока и проницателна оценка на американската политика в нашите проблемни времена.

Основната реалност на днешния политически пейзаж, по мнението на Меършаймер е, че периодът на "неконтролиран либерализъм" след Студената война, който се простира от 1990 до 2016 година, е на път да бъде подменен с надигаща се вълна на национализъм.

Малко е трудно да се оцени това, предвид хегемонистичната сила на либерализма в американската политика от края на Студената война, както и сърдечното му приемане от почти всички важни и елитарни институции на страната.

Сред тези институции, които са прегърнали либерализма са Демократическата партия, престижните университети, влиятелните тинк-танкове, поп културата, големите банки, технологичните гиганти, големите корпорации и по-голямата част от медиите.

Но Меършаймер представя едно "ключово твърдение", че когато балансът на властта във всяка полития се премести толкова към либерализма, той представлява смъртна заплаха за национализма, както се случва това в Запада след Студената война.

Това от своя страна води до неизбежен отпор и контра вълна.

И тогава, казва Меършаймер, "национализмът печели почти всеки път, защото е най-силната политическа идеология в съвременния свят".

Видяхме това във вододелната 2016 година, когато Доналд Тръмп стана американки президент, а Великобритания гласува да напусне Европейския съюз.

"Това надигане на национализма продължава невъзпрепятствано от 2016 година насам", твърди Меършаймер.

За да разберем тезата на Меършаймер е нужно да разберем напълно, какво той има предвид под национализъм и либерализъм.

Първият принцип на либерализма е святостта на индивида и неговите индивидуални "неотменими права", включително правото да преследва собствена концепция за добрия живот.

Това води до силна норма на толерантност и стриктно съгласие на хората с принципа "живей и остави другите да живеят".

Либерализмът също така, защитава силно национално правителство, което да е достатъчно овластено, че да защитава индивидите от един друг и да гарантира правата им, но не толкова всевластно, че да прегазва човешките права.

Крайната цел обаче е, тези индивиди да имат колкото се може повече власт в личните си животи, в контекста на гражданската хармония.

В икономически план това води до типа мислене лес фере - унищожаване на икономическите бариери, свободна търговия, право на собствеността, пазарни сили и тнт.

От философска гледна точка, това включва "мощно универсалистко измерение". Либералите силно прегръщат възгледа, че техният мироглед е приложим към цялото човечество, навсякъде и по всяко време.

В противовес на универсалистките възгледи на либерализма, националистите са партикуларисти. Те вярват, че хората "се раждат и процъфтяват в социални групи, които формират техните идентичности и ръководят лоялността им".

Най-важната от тези социални групи за тях, е нацията. Меършаймер казва:

"Нациите се нуждаят от политически институции за да помогнат на членовете си да живеят заедно мирно и продуктивно. Те се нуждаят от правила, които дефинират приемливото и неприемливо поведение и определят как да се решават споровете."

"Нациите също така се нуждаят от политически институции да им помогнат и да ги защитават от други нации, които могат да имат някаква инициатива да ги нападнат", твърди той.

"От началото на 1500-та година, доминиращата политическа форма на планетата е държавата. Нациите следователно, искат собствена държава, защото това е най-добрият начин да се оцелее и просперира", обяснява Меършаймер.

Той идентифицира четири черти на национализма, които са помогнали за оформянето на вековната ера на националните държави:

- Чувство за "единство", при което всички членове на нацията се чувстват част от общо дело.

- Уникална култура чрез набор от практики, вярвания и традиции, които се споделят широко от граданите.

- Чувство за сакрална територия, включваща широко разпространена и дълбока привързаност към определено географско пространство, наречено "родина".

- И "най-важният въпрос, а именно суверенитетът", който движи нациите да максимизират контрола си над собствената си политическа съдба, карайки ги да пазят ревностно навиците и практиките си що се отнася до уредбата на политическия авторитет в държавата. Националистите конкретно, искат нациите им да бъдат свободни от чуждестранни влияния.

Не е трудно да се види защо по толкова много начини либерализмът и национализмът имат различни възгледи, а съответно и конфликти.

Понякога, обаче, двата "изма" могат всъщност да се смесят по позитивен начин, което води до хармоничен граждански баланс.

Подобна симбиоза съществува през по-голямата част от американската история. Но либерализмът, подхранван от триуфиращото си надигане в края на Студената война, реши, че е време да маргинализира или дори унищожи американския национализъм.

В крайна сметка, именно това пусна кучетата на свобода и доведе до големия отпор, който виждаме в момента. По много начини, твърди Меършаймър, победата на Тръмп през 2016 година може да се разглежда като "отмъщението на национализма".

Можем да видим от скорошната история на Америка, както и тази на други западни нации, че когато либерализмът придобие почти хегемонистична власт в една полития, той представлява тежка заплаха за национализма.

Либералните индивиди, които се разглеждат основно като "егоистични максималисти на полезността" имат склонност да подценяват националистическото чувство за единство.

Те гледат да отслабят националната идентичност. Либералите приемат универсалистки концепции за общо човечество и искат да разбият националните граници и самата концепция на суверенитета.

Те приветстват появата на глобален елит, който "е свързан заедно от споделени икономически интереси и социални мрежи, и който има собствена идентичност като "граждани на света".

Либералите работят за да засилят и създадат една отворена международна икономика, като по този начин допълнително отслабват националните граници и държавната идентичност.

Накратко, неконтролираният либерализъм неизбежно започва фронтално нападение срещу самата концепция за единна и монолитна национална държава.

Подобни атаки служат, както е целта, да се насърчат гражданите да загубят вяра в държавата. Тази ерозия на националната солидарност от своя страна, създава обществено напрежение и дори хаос, защото национализмът служи като своего рода гражданско лепило, което помага за задържането на едно общество заедно.

Махнете лепилото и либерализмът губи възможността си да задържа националното единство.

Когато това се случи, импулсът на либералните лидери е да инжектират още индивидуализъм и универсализъм в политията, като по този начин само засилват назряващата криза, която всъщност произтича от "либерализма на стероиди", както го нарича Меършаймер.

Това именно стана в Америка по времето на, както Меършаймер я нарича, "златната епоха на либерализма".

Отговорът на слабите граници, създаващи допълнително граждански конфликти, е да се отворят още повече границите. Отговорът на режима на свободната търговия, който насърчава още по-голяма меркантилистка агресивност сред американските търговски партньори, е да се създадат дори по-големи ангажименти към свободния пазар.

Нарастващия проблем на неравенството в доходите и богатството накара елитите да прегърнат лес фере икономиката още по-сърдечно, докато надигането на гигантските технологични империи само засилваше допълнително неравенството.

И какъв беше отговорът срещу събуждането на Америка за факта, че универсалисткото военолюбие на страната, подкопава кохезията и финансовата стабилност на САЩ?

При президентите Джордж Буш и Барак Обама, това беше тенденция към още повече войни.

Това е така, защото либералните догми за индивидуализма, универсализма, правотата на транснационалните елити и светостта на идентичностното мислене, бяха водещи политики в Америка.

Либералното движение беше прегърнато до голяма степен, както от Демократическата, така и от Републиканската партия. Трудно можеше да се види някаква националистическа алтернатива, която да има сериозна значимост.

Наистина, в пиковите и златни дни на либерализма, мнозина на Запад разглеждаха национализма като политически труп.

Меършаймер цитира историка Джил Лепор (универсалист и либерал от най-висш тип), който пише:

"Изглеждаше на някои глобалисти, че национализмът е умрял".

И тогава дойдоха Доналд Тръмп и Брекзит, последвани от националистическите триумфи на Унгария и Полша, както и избухванията на националистически вълни в редица други европейски нации.

"Неконтролираният либерализъм, който доминираше политическия пейзаж на Съединените щати след Студената война е в сериозна криза", казва Меършаймер.

Според него, това е така, "основно, защото той заплашва американския национализъм, който се възроди под президента Тръмп".

Човек може да се съмнява в компетентността на Тръмп като президент, "и аз бих бил от първите, които ще го направят", твърди Меършаймер, "но няма съмнение, че той преследва националистически цели от началото на политическата си кариера и това го докара до Белия дом".

Наистина, Меършаймер дава да се разбере, че ако погледнем назад към доказателствата за националистическата етика на Доналд Тръмп, най-отличителната и значима характеристика на бизнесмена като национален политик, е разбирането му (единствен измежду всички кандидат-президенти през 2016 година), че Америка е насред епична борба между либерализма и национализма.

Но ако Доналд Тръмп имаше полза от възраждането на национализма, то редно е все пак да кажем, че не той го предизвика.

"Неговото избиране беше манифестация на процес, който отдавна течеше към 2016-та година", твърди Меършаймер.

И този процес още продължава.

"Въпреки, че либерализмът не отива никъде и остава тук, Съединените щати ще продължат да бъдат либерална национална държава, а не либерална държава", твърди Меършаймер.

"Национализмът си остава най-значителната политическа идеология на света и нито той, нито националната държава ще изчезват скоро", категоричен е експертът.

Това повдига въпроса за някои от преобладващите възприятия в наше време. Мнозина симпатизанти на либерализма изглежда хранят възгледа, че веднага щом Тръмп бъде премахнат от политическата сцена (което изглежда, че може да стане скоро), всичко ще се върне към нормалността, което ще рече към златните дни на либерализма.

Ако Меършаймер е прав, това обаче не е така.

Битката между "измите" ще продължи, може би дори по-интензивно от когато и да било, тъй като национализмът ще се опита да се върне поне към частичен паритет със силите на либерализма.

Едно нещо може да се каже със сигурност - ще продължим да живеем в интересни времена.

Превод: СМ