/Поглед.инфо/ "Трябва ли ние, руснаците, да скърбим за техните мъки и загуби?" - пита се авторът Михаил Демурин.

Според мен си струва да говорим за смъртта на кралицата на Великобритания Елизабет II преди всичко от гледна точка на това как страната ни реагира на нейното напускане и появата на нов монарх във Великобритания. Бях изненадан, че нашият президент в посланието си до Лондон не се ограничи до една протоколна фраза „моля, приемете моите съболезнования по повод ...“ и сметна за необходимо да добави още няколко думи, макар и неутрални.

Кой може да се впечатли от такава любезност на Владимир Путин?Британският елит? Или обикновените британци, на които британските медии най-вероятно няма да съобщят съболезнования от президента на Русия? И ако го направят, няма ли една кратка суха фраза да е по-подходяща за днешните обстоятелства? Поне в този случай на по-голям брой британци щеше да им стане ясно, че не само Лондон и повечето от тях виждат Русия като враг, но и в Русия разбират, че именно с усилията на Великобритания кризата е провокирана на територията на бившата Украинска ССР, че британците, злонамерени към Русия, помагащи на киевския фашистки режим да се бори с нас, са наши врагове.

Противоборството между Русия и Великобритания.

Още по-разтърсващо беше съобщението, което Московският и на цяла Русия патриарх Кирил изпрати до крал Чарлз III за смъртта на Елизабет II. За нашия патриарх Елисавета е символ на „приемствеността и устойчивостта на вековните исторически традиции не само за нейното Отечество, но и за целия европейски континент“.

По отношение на страната ни обаче напомням, че това е традиция на нестихваща вражда, на нестихващо желание да се унищожи страната ни! И Лондон беше този, който изтегли както тази вражда, така и фашистките настроения в континентална Европа - помните ли кадрите с зигващата Елизабет в интернет?

Трябва ли ние, руснаците, да скърбим за техните мъки и загуби? Трябва ли да приветстваме „динамизма“ (също от посланието на патриарха) на една враждебна към нас държава? Няма и не може да има причина да изпитваме "огромно уважение" към британския кралски дом, на когото Елизабет II наистина беше глава дълги години.

Гледайте сериала "Короната", посветен на царуването на Елизабет II - страната ни я няма в него! Няма СССР, няма Русия, няма среща на кралицата с Юрий Гагарин, няма „с голяма топлота“ посещението на Елизабет II в Русия през 1994 г., което припомни патриарх Кирил.

Русия отдавна е изтрита от британската история, осъдена от британския елит, който доскоро се оглавяваше от Елизабет II, на несъществуване. „Искрени съболезнования“ няма да поправят нищо тук.

Единственият човек в нашата страна, който може да има „добро“ отношение към британската монархия, са политическите поддръжници на монархизма, и то, мисля, не всички. Мнозинството руски граждани отдавна са разбрали какво е британската „висша култура“!

Елизабет II и президентът на Русия Владимир Путин в Бъкингамския дворец. 24 юни, 2003 година.

Четох, че планираме да покажем церемонията по погребението на Елизабет по три канала едновременно. Това е отвратително по принцип и двойно отвратително при военните обстоятелства, за които споменах по-горе. Но в същото време това предполага, че телевизионните хора са наясно с големия брой зрители, които искат да прекарат времето си в гледане на това извънземно действие за нас и да компенсират рекламата с вниманието си.

Между другото, интересно е дали това предаване, ако се проведе, ще бъде прекъсвано с рекламни паузи или не и с какво съдържание.

Захар Прилепин пише в своя телеграм канал за това:

„Просто поставете една камера насред Изюм. Там бойците ще идват понякога под саундтрака и ще изпращат поздрави. И местните. И да кажат какво мислят за живота и за Елизабет...“.

Точно така: гледките ще са добри и ще има повече смисъл.

Между другото, за позицията на Руската православна църква, която беше изразена от патриарха. Може би отчасти това се дължи на съществуването в Обединеното кралство на Сурожската епархия на Московската патриаршия. Е, да, трябва да се замислим за условията за дейността на РПЦ във Великобритания, за чувствата на енориашите... Но какво даде подобен подход в случая с УПЦ?

„Деликатността“ на Московската патриаршия помогна ли й в подхода й към потисничеството на руското население на територията на бившата Украинска ССР, за да запази УПЦ МП в лоното на църквата майка? Да не подкрепя нацистите?

Да видим сега какво ще се случи в Латвия, но не изключвам скоро Лондон да отговори на любезното послание на нашия патриарх, като прехвърли Сурожската епархия на марионетния си „Константинопол“, а всъщност на Истанбулската патриаршия.

Да се върнем на Елизабет II. Живя и умря. Нов монарх дойде и това е. Преди това Русия трябва да има възможно най-малко работа, особено след като всичко това ще има малък ефект върху практическата политика, като се има предвид как се изгражда британската държавна система.

Нужно е да възстановим независимостта, включително психическата, да възпитаме нашия исторически и културен дух, а за това е необходимо да се освободим от всичко чуждо. Включително - и от преклонението пред враждебното на Русия и руснаците британско кралско семейство.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com