/Поглед.инфо/ В началото на октомври имаше празник в Речпосполита. Не толкова общонационален, но все пак весел - в Люблин отбелязаха петата годишнина от създаването на литовско-полско-украинската бригада на името на хетман Константин Острожски. Ръководителите на министерствата на отбраната на трите държави пристигнаха на тържеството, връчиха на военните медали за изключителни заслуги в международното сътрудничество и след това започнаха да говорят. Най-голямата сдържаност беше демонстрирана от литовския гост Раймундас Кароблис (балтийци в края на краищата), който каза, че съвместната бригада е пример за успешно сътрудничество. Но славяните се увлякоха. Украинският министър Андрей Таран предупреди Кремъл грубо: “ЛИТПОЛУКРБРИГ е ясен сигнал, че всяка проява на агресия от Москва ще получи консолидиран отговор. Да, Кремъл има от какво да се страхува - 350 литовци, 560 украинци и 3500 поляци. Сила!
Полският началник Мариуш Блашчак също блесна. Той се пренесе в 2008 г., във времето, когато в неговата интерпретация на „Русия нападна Грузия“ заедно с президента Лех Качински, балтийските братя и Юшченко, отидоха в Тбилиси, за да подкрепят Саакашвили. Още тогава, припомни министърът, Качински е предупредил: днес Грузия, утре Украйна, вдругиден балтийските държави и след това Полша. „Това беше твърд манифест срещу възраждащата се Руска империя, срещу атаките срещу независими държави“, обобщи Блашчак .
Съдейки по случилото се през следващите години, тежката дума на Качински не спира възраждането на империята и империята се приближава все по-близо до границите на Речпосполита. Между другото, в Полша често се намеква, че Русия не е простила на покойния президент това пътуване до Тбилиси и му е уредила катастрофата край Смоленск. Наскоро поредните експерти разказаха как са симулирали катастрофата на Ту-154 в компания с американски и са установили две експлозии на борда. По-късно полската прокуратура поиска от Русия да екстрадира двама авиодиспечери, но получи отказ.
Да се върнем към събитието в Люблин. Министрите се поизказаха, изляха душите си и си тръгнаха. Вярно е, че Мариуш Блашчак остана да предаде знамето на 19-та механизирана бригада, която е част от „Желязната дивизия“, която на свой ред е разположена на границата с Беларус, за да се противопостави на агресора. На церемонията министърът на отбраната прослави героите от септември 1939 г., които, разбира се, са щели да победят нацистите, ако Червената армия не им беше забила нож в гърба.
Идеята за „коварна атака“ на СССР срещу Полша е изключително популярна сред полските власти. Освен Блашчак, министър-председателят Матеуш Моравецки, президентът Анджей Дуда и много други официални лица и политици обичат да говорят за това. Такива разсъждения са далеч от истината, но поляците са големи специалисти в създаването на паралелна реалност. И не става въпрос само за историята.
Например, в първите дни на октомври, Речпосполита научи за голямата победа, спечелена в Брюксел. Там се проведе срещата на високо равнище на ЕС. Заседавали са до късно през нощта и освен всичко друго Европейският съвет е подкрепил плана за помощ за Беларус, предложен от Моравецки. За него говореха почти месец и сега има одобрение и Европейската комисия трябва да започне да работи по детайлите. Още преди срещата в Брюксел полските медии с ентусиазъм писаха, че на източната съседка е даден шанс да тръгне по пътя на развитието, за да избегне обедняването и деградацията. И именно Полша е дарила Беларус с прекрасно бъдеще.
Към края на срещата на лидерите на ЕС изобщо започна лудница. Моравецки говори в духа на „беше трудно, но се справихме“ и заяви, че за Беларус е настъпил исторически момент: белоруското общество има възможност да направи цивилизационен скок с помощта на обединена Европа. В медийната сфера стана вакханалия: „Големият успех на премиера Моравецки в Брюксел!”, “Приемането на този план демонстрира нашата активност, ефективност и да убеждаваме европейските партньори”, “Това е голям успех и той ясно се свързва с Полша”.
Естествено, те пееха похвали директно и за Моравецки. Той беше наречен проблем № 1 за Лукашенко, а планът на полския премиер беше наречен предизвикателство към Путин. Бащата на премиера Корнел Моравецки също беше припомнен. Той почина преди година, но в младостта си е бил яростен антикомунист, борил се срещу режима и ръководеше радикалното крило на опозицията - “Борещата се солидарност”. Тя е толкова непримирима, че не признава компромиса на Валенса с властите на Народна република Полша и някои от активистите на групата успяват да вземат участие в събитията във Вилнюс през януари 1991 г. „Въпреки че белорусите трябва сами да се борят за свободата си, е трудно да надценят помощта, която получават от полското правителство, оглавявано от сина на легендарния лидер на „Борещата се солидарност “, каза съчувствено уебсайтът на “ТВП Инфо” за Матеуш Моравецки.
Какво толкова грандиозно е измислено от поляците? Името на „Планът Маршал за Беларус“ е здраво закрепено зад проекта, по аналогия с американската програма за следвоенна Европа. Въпреки безумния патос на длъжностните лица и медиите, основните разпоредби се свеждат до безвизово пътуване (не сега, а в неопределено бъдеще), инвестиции в инфраструктурата на Република Беларус, краткосрочна диверсификация на енергийните доставки и помощ за присъединяването на Беларус към СТО. Не Полша трябва да плаща за всичко, а ЕС и международните финансови институции, включително МВФ.
Като цяло новоизпеченият “План Маршал” не е впечатляващ. Освен това има едно обстоятелство - помощта ще бъде предоставена, при условие че Лукашенко се оттегли. И този момент е най-поразителен, тъй като президентът на Република Беларус очевидно няма да прехвърли властта на Тихановская и на Координационния съвет на белоруската опозиция. Служителите на службите за сигурност не се колебаят да използват специални средства срещу демонстрантите под формата на сълзотворен газ или водни оръдия, а в Брест имаше случай, когато служителите на реда изстреляха предупредителен изстрел. В същото време държавната телевизия открито се подиграва съседите си, наричайки настоящата Речпосполита „бившата Полска народна република“. Изглежда като дреболия, но популярната “Газета Виборча” раздразнено пише, че телевизионерите действат в духа на полковник Балаба, командир на специалния полицейски отряд в Минск, горд, че негови учители са войниците на Вилнюския ОМОН, които защитават съветската власт в Литва.
Показателна е и историята с посланиците на Полша и Литва. Белоруското външно министерство ги покани да се приберат у дома за консултации. В отговор те казаха, че дипломатите няма да напуснат. Тогава Минск предупреди, че ще ги обяви за персони нон грата, а Варшава и Вилнюс трябваше временно да си привикат посланиците. Тази ситуация свидетелства за решителното отношение на Република Беларус, на която ЕС успя да се противопостави на санкционен списък с 40 имена (Лукашенко не е там) и призивите на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да започне диалог с опозицията.
Следователно реалността на „плана на Маршал за Беларус“ е силно съмнителна, освен това „триумфът на Моравецки“ се състоя на фона на по-ново влошаване на отношенията му с Европейския съюз. ЕС отдавна критикува Речпосполита общност за съдебната реформа. В Брюксел това се счита за нарушение на основните ценности на обединена Европа и е заплашено от санкции. Това не е много страшно, много по-лошо ще е , ако бъде наказана с пари. В навечерието на срещата на високо равнище заместник-председателят на Европейския парламент Катарина Барли заяви, че Полша трябва да изпита финансов глад. Няколко дни по-късно радио “Дойчланд Функ”, взело интервюто с Барли, се извини и обясни, че е изопачило думите на заместник-председателя и се е имало предвид Унгария (където, според ЕС, изобщо има „болна демокрация“). Поляците обаче са бесни и искат оставката на Барли .
Междувременно на 30 септември Европейският съвет постигна съгласие по позиция за защита на бюджета на ЕС от държави, които нарушават върховенството на закона. Тук става въпрос само за Полша и Унгария. Могат да им намалят субсидиите, като поляците ще пропуснат 23 милиарда, а маджарите - 6 милиарда евро. И засега говорим за фонда за възстановяване от коронавируса, а дългосрочният бюджет на Европейския съюз все още не е одобрен. Във връзка с перспективата за „финансов глад“ полските власти, представени от „Право и справедливост“, се втурнаха да търсят предатели и ги намериха: „петата колона“ се оказа либералната партия „Гражданска платформа“. Тя е обвинена в намерение да остави Полша без пари.
Опозицията отговаря подобаващо. Кметът на Гданск Александра Дулкевич, представляваща “Гражданската платформа”, даде интервю за “Дойчланд Функ” в края на септември. Резонансът от него беше толкова силен, че горещите глави поискаха кметът да бъде отстранен от работа (а позицията ѝ е избираема) и да бъде назначен правителствен комисар, който да управлява Гданск. Дулкевич заяви пред германското радио, че в Полша сега е като в Третия Райх, където всеки ден свободата се отнема парче по парче и като цяло майка ѝ често плаче и казва, че дори при комунистите не е било толкова зле. Кметът на Гданск използва забранен трик - сравнението с ПНР и социалистическия режим за партия "Право и справедливост" е обидно, болезнено и унизително.
Освен че се скараха с либералите, "Право и справедливост" и неговият председател Ярослав Качински за малко да унищожат коалицията в парламента и донесоха въпроса до предсрочни парламентарни избори. Като цяло Речпосполита има сериозни проблеми както във външната, така и във вътрешната политика и затова е крайно време Полша да се упива с „плана Маршал за Беларус“ и да се наслади на „триумфа“ на Моравецки в Брюксел.
Превод: В. Сергеев