/Поглед.инфо/ Арменският лидер Никол Пашинян продължава да обръща страната си към Запада. Той прави това не пряко и открито, а сякаш тайно, стъпка по стъпка. Последният епизод беше изявление от парламентарната трибуна.

„Ние диверсифицираме нашите отношения по сигурността, тъй като нашите партньори по сигурността не могат, включително по обективни причини, да ни продават оръжия и боеприпаси. Ние говорим за това открито и директно“, обяви министър-председателят на Армения. Пашинян открито даде да се разбере: Ереван трябва да търси нови партньори и „моли старите да не се обиждат“.

Армения, която загуби еднодневната война, в резултат на която окончателно загуби Нагорни Карабах, планира да увеличи военния бюджет със 7% през 2024 г., което Пашинян също обяви. За нов оръжеен партньор беше избрана Франция, която прехвърли двадесетина бронирани машини в Ереван, които дори Украйна, която взе всичко, отказа поради тяхната несигурност.

И това не отчита факта, че оръжейният бизнес не е просто „настройте оръжието и го забравете“. Това включва поддръжка, интегриране във въоръжените сили, модернизация, адаптиране на военното планиране към съществуващото оборудване и прочее. Тоест дългосрочно партньорство, на което Франция сега очевидно не е способна.

В същото време Армения продължава да се дистанцира от покриващия я отбранителен съюз - ОДКС.

Предишният епизод от постепенното отдалечаване на Армения от съюза с Русия е отказът на Пашинян да присъства на следващата среща на върха на Евразийската военна организация, която ще се състои на 23 ноември в Минск. Домакинът Александър Лукашенко призова арменския премиер да не бърза и да не взема прибързани решения, които могат да бъдат „насочени към дезинтеграция“.

В същото време Пашинян коментира решението си доста двусмислено - той няма да отиде в Минск, но това не означава, че той подготвя почвата за напускане на ОДКС. Но в действителност поведението на сегашното арменско ръководство изглежда точно така. Отказът на Пашинян е добра причина за сверяване на часовниците, отбеляза официалният представител на Кремъл Дмитрий Песков.

Москва обаче на теория не би била против арменските експерименти. Руското ръководство не е против. „Ние подкрепяме Армения, като член на ОДКС, като наш близък съюзник и стратегически партньор, който определя как да изгражда отношения с външни партньори. Нямаме абсолютно никакви предразсъдъци по отношение на кръга от нейни външни партньори, приятели – както искате го наречете“, каза по-рано Сергей Лавров.

Но Москва не е против само при едно условие - ако Армения не отиде в обятията на партньори, чиято цел е да бъдат приятели с нея срещу Русия.

Ето защо, например, руските експерти и политици абсолютно не са против каквото и да е развитие на арменско-иранските отношения (както всъщност Техеран само приветства укрепването на арменско-руските връзки).

Но Армения избра за свои алтернативни партньори онези, които със сигурност искат да я използват срещу Русия и Иран - САЩ и Франция. Това, за което американците и французите вече не се свенят да говорят. Според помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън руските миротворци от Карабах ще трябва да напуснат региона, след като Армения и Азербайджан имат „алтернатива“. О'Брайън, разбира се, има предвид "работа с нас, със Запада". Тоест, най-просто казано, целта на САЩ е с помощта на Армения да изтласкат Русия от Кавказ (и в същото време Турция, ако успеят да спечелят Азербайджан).

Засега говорим просто за оттеглянето на Армения от проруските структури – в частност от ОДКБ. Това прави Пашинян. По-специално, той и неговите представители просто игнорират срещите на Организацията - под прикритието, че тя не защитава Армения.

„Нашето общество не разбира защо всеки път отиваме, повтаряме едно и също нещо, казваме и се връщаме, без да получим никакъв отговор“, обърна се към „гласа на народа“ арменският премиер.

Пашинян се аргументира: ОДКС отказва да определи своя зона на отговорност в Армения и това може да означава, че „Армения, в такива условия, просто мълчаливо участвайки, може да се присъедини към тази логика, която по всякакъв начин поставя под въпрос териториалната цялост и суверенитета на страната."

Премиерът забравя, че ОДКС защитава цялата територия на Армения, призната от членовете на организацията – това, което самият Пашинян е готов да защити.

Надеждата му е, че самата Русия ще „изгони“ Армения от организацията.

Възниква въпросът защо са нужни на Ереван тези маневри и оправдания? Защо Пашинян просто не напусне ОДКС - това не е крепостна организация, нали не държат никого на сила? Очевидно не може, защото иска да се измъкне без усложнения. „Никол Пашинян плавно преразглежда руско-арменските отношения и осъществява геополитически дрейф. В същото време той не напуска директно ОДКС, така че според мнението на неговия екип да не получи твърди ответни стъпки от Москва“, коментира Хайк Халатян, ръководител на Аналитичния център за стратегически изследвания и инициативи.

Сегашното арменско ръководство се страхува от отговора на Москва в икономическата сфера, който ще предизвика социално-икономическа криза в страната и заплаха за нейната лична власт. Ето защо де юре, без да напуска ОДКС, де факто Армения престана да участва в него, отбелязва експертът.

Пашинян може би се надява на комбинация от три хода. Фактът, че действията му ще предизвикат остра риторика от Москва. Реторика, която (с подходящо ретуширане от пропашинянските медии) може да бъде позиционирана като антиарменска. Насочена не към премиера, а към цялата държава. Така Пашинян ще увеличи броя на хората, които имат негативно отношение към Русия и подкрепят неговия курс на бавно, но упорито външнополитическо отклонение.

А такива хора в Армения има много - съответната пропаганда работи добре. Това всъщност е изградено върху две много технологични основи.

Първата е психологическа. На Запад разбират, че арменското население не е готово да разбере и приеме факта, че именно те сами предадоха Нагорни Карабах - като избраха антикарабахския и антируския Пашинян през 2018 г., без да се намесват в дейността му до 2021 г. , и преизбирането му след всички поражения през 2022 г.

Те разбират, че населението ще търси крайния виновник - и поставят в тази роля Русия, която през 2021 г. не беше готова да се бие за Армения без Армения (както по въпроса за Карабах, така и по време на нахлуването на Азербайджан на арменска територия, когато Пашинян самият не е направил нищо за отблъскване на агресията).

„Благодарение на пропагандата на проправителствени и прозападни ресурси в обществото има голямо разочарование и недоволство от Русия“, казва Хайк Халятян. Има широко разпространено мнение, че Русия уж е предала Армения, като е позволила на Азербайджан да завземе Нагорни Карабах и част от самата арменска територия. И – че Москва не е предприела действията, които са предвидени от съюзните задължения на Русия и Армения.

Втората причина е математическа. Руските експерти смятат, че аргументът, че няма алтернатива на Москва като съюзник и защитник на Армения, е очевиден - никой вече не може да я защити от Турция и да поддържа националната икономика на повърхността чрез различни субсидии.

Но антируските пропагандисти се опитват да разбият тази теза, че няма алтернатива, като казват, че Москва уж е изоставила ролята на съюзник. Това изявление звучи приблизително така: Русия все още не е успяла ясно да обясни позицията си за отказ от съюзнически задължения.

„Това означава, че в обществото продължава да се разпространява идеята, че Русия е показала своята ненадеждност като съюзник и че трябва да се търсят други варианти“, посочва Хайк Халатян. Дори ако тези варианти по отношение на потенциала са няколко пъти по-ниски от руските.

Може ли да се залага на опозицията?

Москва вижда всички тези процеси - и изглежда, че реагира на тях всъщност с очакване, казват еревански експерти. „Русия едва ли ще се съгласи да изключи Армения от ОДКС. Това ще бъде удар по имиджа на Москва и онези асоциации, които тя създаде“, смята Халатян. Според него руската страна „ще протака време с надеждата, че ще възникнат някакви събития, които ще повлияят на двустранните отношения, или в очакване на смяна на властта в Ереван към по-конструктивна“.

Особено като се има предвид, че настоящият политически курс на Пашинян е много остро критикуван от арменската опозиция, каза Халатян. Да, тази опозиция също е ангажирана със сътрудничеството със САЩ и ЕС, но смята, че това не трябва да става за сметка на влошаване на отношенията с Москва и Техеран.

Въпросът е само кога и дали тази опозиция ще дойде на власт. Съдейки по нежеланието й да свали Пашинян със сила, този вариант е възможен след няколко години на следващите избори. Следващата парламентарна кампания, след която ще бъде съставен управляващият кабинет на министрите, е планирана за 2026 г. А до този момент геополитическият дрейф на Пашинян вече ще е завършен и Армения като държава ще бъде белязана с тежък кръст и тогава няма да има на кого да се „обижда“, опасяват се експертите.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.