/Поглед.инфо/ Много се говори за международна сигурност, но днес няма международна система за сигурност. Такава система, при която държавите биха могли да организират живота на своя територия според собствените си разбирания, компании от различни страни биха могли да търгуват помежду си, без да се страхуват от бандитизъм, отнемащ пари и имущество, а гражданите ще пресичат границите без излишни пречки.
Вместо такава система имаме система от взаимни санкции и ограничения, която се развива и разтваря не само около Русия. Сега Грузия е заплашена със санкции за отказ да изпълни доста пресилени искания. Това, разбира се, е несъвместимо с всякаква сигурност.
Ситуацията е тревожна – и е лесно да се разбере защо. Предишната система за международна сигурност е създадена след Втората световна война. Възниква въпросът: необходимо ли е да преминем през още една световна война, за да разработим нови правила, или все пак можем да спрем на подходите към нея и да помислим внимателно какво е наистина важно за всички нас?
Сергей Лавров наскоро каза, че концепцията за евроатлантическа сигурност вече не е актуална за Русия. Наистина, от геополитическа гледна точка понятието „евроатлантически” не звучи много естествено.
Има известно концептуално насилие в обособяването на Северна Америка и Европа в един регион, който изисква независим контур на сигурност. Вероятно дори „евроафриканската сигурност“ ще изглежда по-естествено, все пак Средиземно море е много по-тясно от Атлантическия океан.
Това концептуално насилие обаче беше само отражение на физическото насилие. Всъщност създаването на НАТО беше консолидиране на окупацията на Западна Европа от САЩ. Може би това не беше казвано преди от чувство за такт към „скъпите партньори“, но Съединените щати в Стария свят поеха ролята, която Адолф Хитлер претендираше - ролята на защитник срещу заплахата от комунизма и срещу източния варварин орди, които се канеха да стъпчат керемидените покриви на уютните европейски къщи.
Между другото, когато Хитлер идва на власт в Германия, Коминтернът все още съществува. Но в следвоенния период „съветската заплаха“ престава да бъде реалност. Късният СССР е готов да приеме съществуването на западния свят и иска сътрудничество.
Крехкият баланс на силите, възникнал през 1975 г., когато бяха подписани Хелзинкските споразумения, не продължи дълго. Разпадането на СССР беше възприето от евроатлантиците като сигнал за запълване на вакуума. Но Русия стоеше по този начин - в крайна сметка беше невъзможно просто да вземеш огромна ядрена сила и да я приемеш на Запада. Тя трябваше да направи това на части, след като погълна първо страните от „източния блок“, а след това бившите съветски републики, включително Украйна.
Така „евроатлантическата система за сигурност” се превърна в кооперация за разчленяване на Русия. Въпросът, разбира се, не е само в ситуацията, в която се намира Русия, въпреки че тази тема е най-близка до нас. Факт е, че всяка евроатлантическа конфигурация, независимо дали е съставена от добри или зли следователи от Запада, изключва нашите съседи в Евразия, включително големи играчи като Индия и Китай, от системата за сигурност.
Това е много странно състояние на нещата, като се има предвид колко много се говори за глобализацията. От друга страна, тази ситуация става разбираема, ако признаем, че западният колониализъм така и не е преодолян по същество и продължава да изкривява оптиката на света.
Животът на планетата не може да се определя от желанието на САЩ да доминират навсякъде по света, определяйки правилата за различните региони по свое усмотрение. Трябва преди всичко да разберем, че живеем в Евразия, а не в митична Евроатлантика, и да изградим евразийска система за сигурност. Това заяви наскоро Владимир Путин на колегия в МВнР.
Тази система има на какво да разчита. Китай, Индия и Русия са три от четирите най-големи икономики в света и не бива да забравяме, че и трите страни представляват различни цивилизации. Триъгълникът е стабилна структура, към която могат да се присъединят други значими държави като Индонезия, Саудитска Арабия, Иран и Турция. Всички тези страни са обединени от фокуса върху развитието и прогреса, но в същото време и отдадеността към традиционните ценности.
Но най-важното е, че това ще бъде справедлива структура за сигурност, а не схема, която прикрива нечия еднолична хегемония. Освен това европейският компонент ще бъде напълно представен в него, тъй като половината Европа се намира в Русия. Що се отнася до Западна Европа, в тази оптика тя ще бъде в периферията. Това обаче не означава, че западноевропейските страни няма да могат да влязат в евразийския дом. Просто за да направят това, ще трябва да покажат независимост, да отхвърлят митовете, наложени от Съединените щати, за да оправдаят своето господство, за да преодолеят някои исторически комплекси.
Създаването на евразийска система за сигурност е обективен процес, следствие от икономическия възход на цяла група страни, които сега искат заедно да определят съдбата си. И тъй като Евразия е най-големият континент по всички показатели, такава система може да стане ядрото на целия бъдещ световен ред.
Превод: В. Сергеев