/Поглед.инфо/ Човек не може да не се забавлява с театралния спектакъл около изтеглянето на американските войници от Афганистан, чиято крайна дата беше отложена до 11.09.2021 за максимален пиар ефект.
Почти две десетилетия и колосалните два трилиона долара след като тази вечна война беше започната от една вече невъобразимо задлъжняла империя, спектакълът със сигурност може да се интерпретира като странна версия на "Мисията е завършена".

"Правят го на пустиня и го наричат мир", казал някога римският автор Тацит - но в цялата безкрайност на Пентагона няма нито един военен, който да може да запази лицето си спокойно и равнодушно, казвайки, че афганистанската пустош сега е по-мирна.

Дори бюрократичната машина на ООН не е успяла адекватно да отчете афганистанските цивилни смъртни случаи и жертви. В най-добрия случай говорят за 100,000 убити за едва 10 години. Добавете към този брой "колатералните" щети, провокирани от огромните социални и икономически последствия на войната.

Обучаването и въоръжаването на неефективната 300,000-на Афганистанска армия е струвало 87 милиарда долара. "Икономическата помощ и реконструкцията" на страната са стрували 54 милиарда долара, а на среща си за тях имаме буквално невидими болници и училища.

Местен клон на "войната срещу наркотиците" е струвал десет милиарда долара, поне с що-годе видими резултати: сега Афганистан генерира 80 % от световния опиум.

Всички тези неудобни факти изчезват при сенчестата игра относно тези "официални" 2500 американски войници, които се изтеглят тази година.

Но това, което има значение е, кой остава - в никакъв случай 17,000-те "контрактори", т.е. наемници, от които над 6000 са американски граждани, няма да намалеят.

"Контрактор" е прекрасен евфемизъм за банда наемници, които напълно в съзвучие със сенчестия приватизационен порив, сега ще се смесят с екипите на американските спецчасти и отряди за тайни операции, за да извършват един смъртоносен вариант на хибридна война.

Разбира се, това развитие няма да репликира онези "златни години" в стил Дейвид Боуй, непосредствено след атентата от 11.09.2001 година.

Преди десет години, след избухването на Обама и Дейвид Петреъс, не по-малко от 90,000 контрактори танцуваха на Хиндукуш, чудесно заплатени от Пентагона и получаващи договори за всичко от строежи и транспорт до поддръжка и "напреднали услуги за разпити".

Събрана заедно, тази сенчеста армия, която е триумф на частното предприемачество излиза много по-евтино от държавно-спонсорирания модел на въоръжени сили, като е спечелила поне 104 милиарда долара от 2002 година и близо 9 милиарда от 2016 година насам.

Афганистанци инспектират мястото, където експлодира бомба с камион, насочена към хотел, използван от чуждестранни контрактори, в Кабул на 1 август 2016 г. Талибаните използваха камион, пълен с експлозиви, за да разбият стената на къщата за гости. Снимка: Агенция Франс Прес / Харун Сабауун / Анадолска агенция

И сега очакват от нас да вярваме на американското Централно командване (ЦЕНТКОМ) и неговия командир генерал Кенет Маккензи, който се кълне, че "американските контрактори ще си тръгнат, когато и ние си тръгнем".

Очевидно прессекретарят на Пентагона не е бил информиран добре:

"Що се отнася до контракторите, не можем да кажем с точност какво ще стане."

Някои контрактори вече си имат бели на главата, като Корпорация Флуор, която е свързана с поддръжката и строежа на бази за не по-малко от 70 предни лагера на Пентагона, опериращи в северен Афганистан.

Инцидентно, никой от пиар експертите на Пентагона и силовите структури на Съединените щати не обяснява дали тези хора от Корпорация Флуор, ще изчезнат напълно.

Флуор печелят от нещо, което е наречено LOGCAP - Логистична цивилна аугментационна програма IV - схема, заложена от Пентагона в началото на кабинета Барак Обама - Джо Байдън 1.0. за "аутосорсване на логистичната военна подкрепа".

Първоначалният петгодишен план е бил на стойност от сладките седем милиарда долара. Сега Корпорация Флуор биват съдени за измама.

Засилване на стабилността завинаги

Настоящото правителство в Кабул се води от едно фактическо формално лице, Ашраф Гани. Точно като лъскавия му и шикозен предшественик Хамид Карзай, Гани е американска креатура, господстваща над срутваща се и събрана от кол и въже военна сила, финансирана от Вашингтон за цели 4 милиарда долара на година.

И така, разбира се, че Гани е задължен да развърта в общественото пространство един розов наратив за афганистанския мирен процес и особено за страниците на сп. "Форин афеърс".

Става още по-любопитно и любопитно, ако добавим дребния въпрос, който евентуално е провокирал Вечната война като за начало, а именно - Ал Кайда.

Един "бивш координатор за сигурността на Осама бин Ладен" сега разпространява идеята, че Ал Кайда може да се завръща в Хиндукуш.

И все пак, според афганистанските дипломати, няма никакво доказателство, че талибаните ще допуснат старата школа на Ал Кайда, типът като Осама бин Ладен и ал Зауахири и техните реинкарнации, да процъфтяват отново.

Това е въпреки факта, че Вашингтон фактически изостави споразумението от Доха, подписано през февруари 2020 година, което гласи, че изтеглянето на войниците трябваше да стане на този, вече отминал 1 май.

Разбира се, винаги можем да разчитаме, че Пентагонът ще "засили сигурността и стабилността" в Афганистан. В един доклад на Пентагона научаваме следното:

"AQIS (Ал Кайда на Индийския субконтинент) рутинно подкрепя и работи с нископоставени членове на движението на талибаните за усилията им да подкопаят афганистанското правителство, а освен това поддържа и продължаващ интерес в нападения срещу силите на Съединените щати и западни мишени."

Е, добре. Това, което Пентагонът не ни казва е как старата школа на Ал Кайда, преди това AQIS, е метастазирала в галактика от "умерени бунтовници", които сега са се барикадирали в сирийската провинция Идлиб.

Или пък как контингенти от салафитски джихадисти са успяли да получат достъп до мистериозните транспортни коридори, за да засилят редиците на Ислямска държава в регионалния й клон "Хорасан" в Афганистан.

Хероиновият канал на ЦРУ

Всичко, което трябва да знаете, съобщено от мястото на действие относно ключовите първи години на имперското приключение в Афганистан може да се намери в електронната книга на Asia Times, "Вечни войни, част първа":

https://asiatimes.com/product/forever-wars-by-pepe-escobar-part-1/

Две десетилетия по-късно, политико-разузнавателното комбо, което стои зад Джо Байдън сега въртеливо разпространява твърдения, че краят на тази конкретна Вечна война, е наложителен и е интегриран в последната Стратегия за националната сигурност на Съединените щати.

Войници на афганистанската национална армия (АНА) маршируват по време на церемония във военна база в квартал Гузара в Херат на 5 май 2021 г. Снимка: AFP / Хошанг Хашими.

Сенчестите игри отново властвуват. Условностите на изтеглянето включват некомпетентността и корупцията на афганистанските въоръжени сили и сили за сигурност, както и признаването на върховното табу, а именно: това не е никакво изтегляне, защото контингент на американските спецчасти ще остане на място в страната.

Или иначе казано: за американската Дълбока държава, напускането на Афганистан е анатема.

Истинската сърцевина на въпроса в Афганистан е свързана с наркотици и геополитика, както и тяхното токсично взаимосвързване и пресичане.

Всеки с транзит в Дубайско-Кандахарската ос и нейните последствия знае, че глобалното разпространение на опиум и хероин е бизнес, който представлява въпрос, твърде близък до сърцето на ЦРУ.

Защитен въздушен транспорт се осигурява от бази в Афганистан и съседен Киргизстан.

Уилям Енгдал предложи една разумна разбивка и обяснение на това как работи схемата. В непосредствените дни след атентата от 11.09 в Афганистан, основният играч в опиумната търговия беше не кой да е, а самият Ахмед Уали Карзай, брат на президента и актив на ЦРУ.

Аз имах възможност да проведа интервю с него в Куета, столицата на Балохистан през октомври 2001 година (интервюто може да бъде намерено във "Вечни войни". Очевидно той не искаше да си говорим за опиум.

Ахмед Карзай беше отстранен при операция в мафиотски стил в Хелманд през 2011 година. Хелманд пък, разбира се, е опиумната централа в Афганистан.

През 2017 година след предишни разследвания от Сеймур Херш и Алфред Маккой измежду всички други, аз успях да разуча детайлите и работата около хероиновите канали на ЦРУ в Афганистан.

Новата Голяма игра 3.0. е факт

Това, което ще се случи оттук насетне, включва различни нива и нива от сенчестата игра. Генерал Маккензи от Централното командване в едно изслушване в Комисията за въоръжените сили на Камарата на представителите на Съединените щати фактически заяви, че те все още "се чудят какво да правят" оттук насетне.

Това със сигурност ще включва, по собствените думи на Маккензи, "антитерористични операции в рамките на региона, както и експедиционно базиране (лингвистична диверция, която предполага, че няма да има перманентни бази, поне на теория), както и "помощ" за афганистанските служби за сигурност и национална отбрана.

Сега сравнете това с възгледа на големите евразийски сили - Русия, Китай, Пакистан и Иран. Три от тях са членове на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), като Иран е наблюдател, а скоро ще бъде и пълноправен член.

Техният първи и основен приоритет е да не допуснат каквата и да е мутация на афганистанския джихадистки вирус да зарази Централна Азия.

Едно огромно руско-таджикистанско военно учение с 50,000 войници през късния април имаше точно това на ум, когато се провеждаше.

Министрите на отбраната на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ) се срещнаха в Душанбе, поставяйки си за цел да засилят допълнително таджикистанско-афганистанската граница.

А освен това я има и тюркменистанско-афганистанската граница, от която опиумно-хероиновият канал достига Каспийско море и се разклонява през Русия, Казахстан и Азербайджан. Москва още повече от цялото ОДКБ е особено притеснена от това отклонение на канала.

Афганистански фермер събира сок от опиум от маково поле в Дара-л-Нур, окръг провинция Нангархар, Афганистан, на 13 май 2020 г. Снимка: AFP / Уали Сабауун / NurPhoto

Руснаците са съвсем наясно, че още повече различни опиумни и хероинови пътища се появяват, но основната заплаха си остава един нов прилив на салафитски джихадисти по посока на Общността на независимите държави (ОНД).

Дори ако го анализираме от различни перспективи, американците и руснаците отново изглеждат еднакво фокусирани на това, което може да стане със салафитските джихадисти и тези, които трябва да се справят с тях в Афганистан, след изтеглянето на американските сили.

И така, нека се върнем към Доха, където нещо наистина интригуващо се завързва.

На 30 април, така наречената тройка - Русия, Съединените щати, Китай и Пакистан излязоха със съвместно изявление в Доха, по отношение на дискусиите си що се отнася до постигането на споразумение в Афганистан.

Разширената тройка се срещна с правителството в Кабул, талибаните и техните домакини от Катар. Поне са се съгласили, че не трябва да има "военно решение".

Но става още по-любопитно. Турция, подкрепена от Катар и ООН е готова да стане домакин на конференция за скъсяване на дистанцията между правителството в Кабул и движението на талибаните.

Циниците с вкус за реалполитиката наистина ще се чудят какво ли си мисли президента Ердоган и какви схеми върти.

Разширената тройка, поне реторично, е в подкрепа на един "независим, суверенен, обединен, мирен, демократичен, неутрален и самодостатъчен Афганистан". Ето това се нарича трудно начинание.

Остава да се види как ще се гарантира "неутралитетът" на Афганистан в такова гнездо, пълно със змиите на Новата Голяма игра.

Пекин и Москва няма да си правят никакви илюзии, че новоприватизираните спецчасти на афганистанско-американския експеримент ще се въздържат от това да използват салафитски джихадисти, радикализирани уйгури или други активи, с цел да дестабилизират това, което фактически може да стане приемането на Афганистан в Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), Шанхайската организация за сътрудничество (където Кабул вече е наблюдател) и по-големият проект за евразийска интеграция.

Допълнително интригуващо парче от пъзела е, че много прагматичната Русия, за разлика от историческия си съюзник Индия, не е против включването на талибаните в цялостното афганистанско уреждане.

Ню Делхи обаче ще трябва да свикне с тази мисъл. Що се отнася до Ислямабад, единственото нещо, което има значение е Пакистан да има приятелско правителство в Кабул. Става въпрос за добрата стара обсесия за "стратегическа дълбочина".

Това, което основните играчи - Русия и Китай виждат в рамките на един минимално стабилизиран Афганистан е още една стъпка за консолидирането на еволюцията на Новия път на коприната, паралелно с великоевразийското партньорство.

Ето това е посланието, което руският външен министър Сергей Лавров изнесе по време на скорошната си визита в Пакистан.

Сега сравнете този подход с - никога откритите - стратегически цели на Дълбоката държава, които са: да се държи някаква "предна оперативна база" на военните и разузнаването в абсолютно ключовата връзка между Централна и Южна Азия и близо до, да, близо до "заплахите" за националната сигурност - Русия и Китай.

Превод: СМ