/Поглед.инфо/ Как турските военни се опитаха да свалят Реджеп Ердоган

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се състоя опит за държавен преврат. Група заговорници от военните се опитаха да присвоят насилствено властта и физически да елиминират главата на републиката Реджеп Тайип Ердоган. Действията им се провалиха, инициаторите бяха арестувани и в страната започнаха чистки, предимно сред военните. Превратът определено промени вътрешната и външната политика на Турция и последиците от него бяха отразени в реформите, проведени през последните години.

История на турските преврати

По време на съществуването на съвременната турска република страната многократно е била разтърсвана от военни преврати и арести на висши служители. В почти всички случаи те са имали един основен мотив - да запазят светския характер на държавата и настоящата политическа система.

През май 1960 година военните арестуваха членове на управляващата Демократическа партия за корупция и правителствени репресии.

През септември 1961 г. се стигна до екзекуцията на сваления премиер. През 1971 г. ръководителят на правителството бе принуден да абдикира. Вярно е, че по-късно той зае този пост още три пъти.

През 1980 г. правителството беше свалено от Съвета за национална сигурност. И през 1997 г. военните принудиха премиера Ербакан да подаде оставка. Показателно е, че Ербакан беше ментор на Ердоган и се опита да ислямизира страната.

Събитията от 2016 година

Преди пет години група военнослужещи, които се нарекоха „Съвет за мир“, се опитаха да извършат операция за превземане на стратегически цели и неутрализиране на потенциалните противници. Те нарекоха целта на своята мисия връщането към демократичните процеси в страната.

Около полунощ на 15 юли социалните медии в Турция спряха да работят. Танкове се появиха по улиците на Анкара и Истанбул. Всички международни полети до летищата са отменени или забавени.

Самите заговорници предадоха съобщение по един от централните телевизионни канали, че властта преминава в техните ръце. Те обявиха комендантски час и военно положение.

Също така е широко разпространено мнението, че именно данните от руската страна, предадени на личната охрана на Ердоган, са му помогнали да избегне плачевна съдба.

Стаята в хотела, в която се е намирал президентът, е обстрелвана от хеликоптер, но малко преди нападението Ердоган е евакуиран оттам. Въздушните удари от военни самолети са насочени и към президентската резиденция и сградата на парламента.

Малко по-късно турският премиер Бинали Йълдъръм направи изявление, че опитът за бунт е неуспешен. Президентът също се появи в ефир и призова хората да излязат на улицата.

Тъй като не всички военнослужещи застанаха на страната на пучистите, това изигра важна роля в борбата за власт. Сред заговорниците бяха ръководството на ВВС и сухопътните войски, както и жандармерията. Специалните части останаха верни на президента.

По време на схватките бяха свалени два хеликоптера, освен това части от ВВС, които останаха верни на президента, нападнаха танкове близо до президентския дворец.

Един от водачите на конспирацията беше главнокомандващият турските ВВС генерал Акин Йозтюрк. Заедно с него на 16 юли бяха задържани още около три хиляди участници в преврата.

Не всички участници в преврата бяха подложени на съд. Например, осем пучисти избягаха в съседна Гърция с военен хеликоптер, където поискаха политическо убежище. Те все още не са предадени на Турция.

Общо през 2016 г. бяха арестувани 37 000 души във връзка с опита за преврат.

По време на преврата бяха убити 90 от привържениците на президента, включително 47 цивилни. 104 души бяха убити от пучистите.

След Фетулах Гюлен

Според турската страна част от вината за опита за преврат е на религиозния проповедник Фетулах Гюлен, който дълго време е работил за ЦРУ и живее в САЩ (Пенсилвания).

Гюлен работи в тясно сътрудничество с турското правителство през 90-те години, създавайки паралелни правителства в редица страни от Централна Азия и на Балканите. Неговото движение „Хизмет“, както и различни бизнес и образователни инициативи, послужиха като официално прикритие.

След като Гюлен открито подкрепи опозицията срещу властите по време на масовите протести в Истанбул на площад Таксим, които се разпространиха в няколко други града в Турция през 2013 г., започнаха разследвания за неговите активи.

Неговите медии, по-специално вестник „Заман“, бяха затворени. В редица страни от Турция дойдоха искания за необходимостта от потискане дейността на неговите организации.

Интересите на САЩ

В допълнение към влиянието, което Гюлен оказа върху описаните събития, бяха открити някои модели, които направиха възможно идентифицирането на връзката между конспираторите и американските дипломати.

Турският вестник Yeni Şafak твърди, че командирът на Международните сили за подпомагане на сигурността (ISAF) в мисията на НАТО в Афганистан, генералът на американската армия Джон Ф. Кембъл, е отговарял за преврата. Според вестника извършителите са получили около два милиарда долара за организиране на преврата.

Твърди се, че прехвърлянията са извършени по каналите на ЦРУ с помощта на банката UBA в Нигерия; паричният поток се е контролирал и разпределял лично от генерал Кембъл.

Според вестника генерал Кембъл е провел свръхсекретни срещи с турски военни във военната база Ерзурум и в авиобазата Инджирлик.

Също така турските медии назоваха имената на други американски граждани измежду политолози и писатели, за които се твърди, че са замесени в преврата.

Американски представители отрекоха всякакво участие в преврата.

Поляризация в Турция

Показателно е, че по време и след путча в страната се проведе интересна политическа трансформация. Някои от бившите противници на Ердоган, по-специално Работническата партия (по-късно преименувана на Отечество, Ватан), подкрепиха действията на президента.

В същото някои от бившите му колеги - външният министър и министър-председател Ахмет Давутоглу, Али Бабаджан, който беше и министър на външните работи, бившият президент Абдула Гюл - напротив, критикуваха и излязоха в опозиция.

Последвалото укрепване на вертикалата на властта доведе до арестуването на прокюрдските политици и маргинализирането на дейността на кюрдските политически сили.

В същото време прозападните и либералните партии се опитаха да използват тези промени, за да получат собствени политически дивиденти.

В страната беше обявено извънредно положение, което беше в сила до 18 юли 2018 г.

Изостряне на отношенията със Запада

Превратът доведе и до преразглеждане на сътрудничеството с ЕС и САЩ. Тук имаше няколко измерения. Тъй като САЩ подкрепиха политически и военно кюрдите в Сирия, това предизвика протести от страна на Анкара. Искането за екстрадиция на Фетулах Гюлен не беше удовлетворено.

Като цяло периодът на президентство на Тръмп се характеризира с явен натиск върху Анкара от страна на Вашингтон. Срещу Турция бяха наложени санкции за закупуване на зенитно-ракетни системи С-400 от Русия. Едва на последната среща на върха на НАТО Джо Байдън се опита да изглади напрежението между страните.

В същото време отношенията с ЕС се влошиха. На първо място, Брюксел отправи претенции към Турция за нарушения на правата на човека поради забрани за дейността на прокюрдските партии, затваряне на медиите и затягане на законите в социалните мрежи. А Турция през март 2021 г. се оттегли от „Истанбулската конвенция за защита на жените“, приета през 2011 г.

Освен това Турция постоянно поставяше на страните от Европейския съюз проблеми с миграционните потоци, а Брюксел беше принуден да прави отстъпки в това, като отдели допълнителни средства.

Въпреки че официално дипломатическите връзки остават, ясно е, че Турция сега по-малко гледа на Запад и е готова да предприеме решителни действия, ако интересите й бъдат нарушавани от бившите й партньори и съюзници в НАТО.

Турция обаче остава активен участник в "Северноатлантическия алианс", въпреки посочените напрежения и проблеми в отношенията със съседна Гърция.

Русия

Руският президент Владимир Путин беше един от първите политици, които осъдиха опита за преврат и подкрепиха колегата на Реджеп Ердоган. Това допринесе за политическото сближаване на двете страни, въпреки различията по сирийския въпрос.

През 2018 г. отношенията временно се влошиха, след като Турция свали руски военен самолет в Сирия, което доведе до смъртта на пилота.

Превод: ЕС