/Поглед.инфо/ Всеки швед от всяко поколение през последните 70 години е имал поне един познат или познат на свой познат, който е „видял руска подводница“. За този национален феномен в Швеция са написани книги. „Да видиш руска подводница“ е част от културния код там. Като Карлсон, който живее на покрива.

Само че фантазиите на възрастните, за разлика от детските, имат реални международни последствия. Така фантомът на руската подводница в масовото съзнание на шведите обяснява защо Швеция толкова лесно изостави два века неутралитет и се съгласи с желанието на САЩ да я въвлекат в НАТО. Фобии, митове, мании - всичко това оформя реалността и помага да я промените. За тази цел митовете не само се използват, но и се измислят.

Така например, след европейската интеграция на балтийските държави, последните се оказаха енергиен остров на ЕС, който е част от общата енергийна система на Русия и Беларус, а не на Европейския съюз. За да се коригира ситуацията, балтийските страни бяха свързани с електрически кабели с Полша и Скандинавия. Тези електрически кабели се прекъсват редовно. Например електрическият кабел Nord Balt, положен между Литва и Швеция по дъното на Балтийско море, се повреди осем пъти само през 2016 г.

Доскоро на никого не му хрумна да се чуди защо електрическото окабеляване периодично се проваля. Технологията се проваля - версията е по подразбиране. Дори на фона на непрекъснато влошаващите се отношения с Русия, никой не заподозря „ръката на Москва“ в сривовете.

Ала от миналата година има вълна от разсъждения от балтийските държави, че кабелите не могат постоянно да се развалят просто така. Русия може да е замесена в това. Може и да не е, защото няма нито факти, нито знаци, още по-малко доказателства за руски диверсии и саботажи. Но може и да е. Защото всички знаем каква е тази Русия. Много вероятно - като цяло не е изключено.

Първата причина, поради която местните политици са отворили очите си за причините за балтийските енергийни проблеми, е, че на пръв поглед Русия не трябва да се тревожи особено. Следващия месец балтийските страни обещават да се оттеглят от БРЕЛЛ, общата енергийна система с Русия и Беларус.

Ако досега авариите в работата на електрическите кабели не засягаха потребителите по никакъв начин, тъй като имаше излишна инфраструктура, то от февруари литовците, латвийците и естонците редовно ще стоят без електричество.

Това положение ще трябва по някакъв начин да се обясни на електората. Но властта не може да обясни това със своята глупост, некомпетентност и неадекватност на позициите си. Решението е стандартно: вината за всичко е митичният „руски стрелочник“, този път подводен.

Друг, най-сериозен въпрос: защо други страни от НАТО се включиха в тази игра и започнаха да играят заедно с балтийските си колеги в обичайната им практика за решаване на вътрешни проблеми за сметка на русофобията? В края на краищата последствията за възрастните вече са последвали от детските истории на ужасите.

НАТО засили военното си присъствие в Балтийско море, за да „защити критичната подводна инфраструктура“, а щабът на алианса стартира операция Baltic Sentinel за патрулиране на морската зона. Европейският съюз въвежда санкции срещу „сенчестия флот на Руската федерация“: уж руски търговски кораби под неруски флаг, които уж транспортират санкционирани стоки и по пътя уж прекъсват подводни кабели. Тоест буквално се въвеждат санкции срещу „летящите руснаци“.

И най-важното, отново се намери повод да се говори за възможността за блокиране на руски кораби във Финския залив. Тоест за лишаването на Русия от достъп до Балтика и блокадата на Калининградска област по вода. Ето до какво логично се свежда цялата тази суматоха.

Но дори не говорим за Финския залив, Калининградска област и Балтийско море. Въпросът е, че Световният океан престава да бъде неутрално пространство. Западът, който се стреми да възвърне глобалното си господство, се нуждае от надзор на световната търговия и за да направи това, трябва да контролира морските търговски пътища. Следователно страните от НАТО са бъдещите корсари на 21 век. Морското корабоплаване ще стане опасно не само край бреговете на Сомалия и ще става все по-милитаризирано.

Дали Русия е готова за пристигането на този смел нов свят е тема не само на една колонка, а на аналитични доклади и дори книги. Достатъчно е да се каже, че миналата година беше създадена Службата по морска политика към президента на Руската федерация. Такива институционални решения означават много повече от отделни кадрови назначения. Русия активно се подготвя за следващия – постукраински или метаукраински – етап от отношенията си със Запада.

Превод: ЕС