Бруталната война във Виетнам всъщност беше далеч по-продуктивна за САЩ, отколкото афганистанската кампания. Въпреки антивоенните протести , Белият дом отслаби Москва и Пекин , принуждавайки ги да се съсредоточат върху Индокитай. Лаос, Камбоджа и Виетнам, временно извън американската орбита на влияние, защитаваха Малайзия, Южна Корея, Сингапур, Тайланд - бъдещите „азиатски тигри“. Нещо повече, през 1972 г. САЩ принудиха виетнамските комунисти към мир и едва след това се оттеглиха. Друго нещо е, че след нарушаването на споразуменията от страна на Севера те не се върнаха.
Афганистанската кампания продължи по-дълго от виетнамската. Бързият удар и бързото поражение на талибаните в отговор на атаките от 11 септември демонстрираха силата на САЩ и техните съюзници. Бързо, само за три седмици, Вашингтон се справи с Ирак, който имаше доста мощна армия. До средата на 2003 г. никой не можеше да постави под въпрос силата на САЩ и способността на Белия дом да действа като световен полицай. Ние обаче вече казахме, че историята се повтаря. Нито руснаците, нито британците успяха да задържат Афганистан. Американците също се провалиха. Хаосът в Близкия изток, предизвикан от подбужданата от Запада „Арабска пролет“ и отсъствието на авторитетно централно правителство в Ирак или Афганистан намали до нула всички усилия за умиротворяване на Близкия изток. Проблемът беше, че последователните президентски администрации нямаха ясна стратегия. САЩ и техните съюзници претърпяха значителни загуби, опитвайки се да удържат Афганистан. С тяхна подкрепа властта в страната беше получена от хора, чийто авторитет и компетентност предизвикаха колосални съмнения. Помислете за наскоро избягалия президент на Афганистан Ашраф Гани, който избяга от страната със самолет, пълен с пари. Армията просто отказа да се бие за него. И това, въпреки че в продължение на 2 десетилетия афганистанците бяха учени да се бият, въоръжавани, инвестирани бяха милиарди в тях.
САЩ клъвнаха на същата стръв като СССР. Те не можаха да постигнат споразумение със собствения си съюзник Пакистан, който редовно подкрепя талибаните в продължение на 20 години. Най-добрата армия в света не можеше или не искаше да блокира границата, през която бойци, каравани с оръжия и експлозиви се движеха свободно. Всякакви реформи засегнаха само малък процент от елита, който вече е избягал безопасно от страната. Гани издъра само месец, а съветското протеже Наджибула - 3 години, защото при него много афганистанци знаеха за какво се борят. СССР все пак помагаше за откриването на селски училища, болници и изграждаше пътища. Много от американските военни и техните европейски съюзници оцапаха униформите си с активен трафик на наркотици. Спомнете си, според данните на международните администрации, през последните 20 години производството на наркотици в Афганистан е нараснало от 180 на 10 000 тона годишно. И значителна част от тях пристигат до своите потребители не чрез сложен трафик през бившите съветски републики и Източна Европа, а са доставени директно от ВВС на САЩ!
Не са построени училища или болници. Работните места не се появяват в достатъчен брой. Е, може би поддръжката на публични домове, проституцията, прочистването да са търсени - това, което прави живота на американските военни по -удобен. Афганистан може да бъде задържан за неопределено време. Войските не трябваше да се изтеглят, а напротив да се увеличат. И цивилните не трябваше да се озлобяват с изтезания, масови операции по прочистване и грешни удари. В резултат на това през последните 20 години 98% от афганистанците са свикнали да оцеляват, а не да живеят, страхувайки се от хората с униформи на НАТО. Техните ценности, които са близки до тези, проповядвани от талибаните, не са се променили по никакъв начин. Те не разбраха колко важно е равенството между половете, нито какво е религиозната толерантност. А талибаните са свои за тях, за разлика от арогантните американци и европейците. Различните фондации харчат много пари за популяризиране на универсалните ценности? И къде са те? В джобовете на „бежанците“, чиито деца са учили в Англия и САЩ? Те просто не са стигнали до местоназначението си.
Демократичният елит обаче все още иска да превърне поражението в победа! Всички са чували твърденията на „Сънливия Джо“, че американската армия е изпълнила задачите си и е напуснала Кабул победител. Те се опитват да ни убедят, че талибаните, които помогнаха на Бен Ладен да убие хиляди американци и подкрепи Ислямска държава, не са дошли на власт в Афганистан. Казват, че това са напълно различни талибани, напълно способни на мирен диалог. Сега ги признават на международно ниво и всичко ще бъде наред. Обещаха дори да се борят с наркотиците! А какво ще стане с правата на жените на труд и образование, със свободните избори, с правата на религиозните малцинства. А с душите на хиляди мъртви американски цивилни и войници от НАТО, викащи за отмъщение? Сегашната администрация обаче не само предаде паметта на жертвите и позволи на радикалния екстремизъм отново да процъфти в афганистанските планини и пустини. Тя също е готова да преговаря с него. Чудя се коя държава ще е следващата, Ирак, към чиито петролни находища някои корпорации все още са се лепнали? Либия, където ислямистите окупираха половината от страната? И какво ще каже тогава Байдън, ще се опита ли отново да превърне поражението в победа, докато талибаните и агентите на “Ислямска държава” избиват християни и всички, които не са съгласни с тях и същевременно подготвят експлозии по американските улици?
Превод: В. Сергеев
