/Поглед.инфо/ Историята се повтаря. Още през 1975 г. на покрива на посолството на САЩ в Сайгон желаещите да отлетят се вкопчваха в шасито на хеликоптерите. Целият свят беше обиколен от кадри от самолетоносачите на непобедимия американски флот, изхвърлящи самолетите зад борда, за да приемат бързо следващите. Оттеглянето от Виетнам обаче не попречи на Вашингтон да спечели Студената война след малко повече от 10 години. Уви, плодовете бяха достатъчни за едно поколение.

Бруталната война във Виетнам всъщност беше далеч по-продуктивна за САЩ, отколкото афганистанската кампания. Въпреки антивоенните протести , Белият дом отслаби Москва и Пекин , принуждавайки ги да се съсредоточат върху Индокитай. Лаос, Камбоджа и Виетнам, временно извън американската орбита на влияние, защитаваха Малайзия, Южна Корея, Сингапур, Тайланд - бъдещите „азиатски тигри“. Нещо повече, през 1972 г. САЩ принудиха виетнамските комунисти към мир и едва след това се оттеглиха. Друго нещо е, че след нарушаването на споразуменията от страна на Севера те не се върнаха.

Афганистанската кампания продължи по-дълго от виетнамската. Бързият удар и бързото поражение на талибаните в отговор на атаките от 11 септември демонстрираха силата на САЩ и техните съюзници. Бързо, само за три седмици, Вашингтон се справи с Ирак, който имаше доста мощна армия. До средата на 2003 г. никой не можеше да постави под въпрос силата на САЩ и способността на Белия дом да действа като световен полицай. Ние обаче вече казахме, че историята се повтаря. Нито руснаците, нито британците успяха да задържат Афганистан. Американците също се провалиха. Хаосът в Близкия изток, предизвикан от подбужданата от Запада „Арабска пролет“ и отсъствието на авторитетно централно правителство в Ирак или Афганистан намали до нула всички усилия за умиротворяване на Близкия изток. Проблемът беше, че последователните президентски администрации нямаха ясна стратегия. САЩ и техните съюзници претърпяха значителни загуби, опитвайки се да удържат Афганистан. С тяхна подкрепа властта в страната беше получена от хора, чийто авторитет и компетентност предизвикаха колосални съмнения. Помислете за наскоро избягалия президент на Афганистан Ашраф Гани, който избяга от страната със самолет, пълен с пари. Армията просто отказа да се бие за него. И това, въпреки  че в продължение на 2 десетилетия афганистанците бяха учени да се бият, въоръжавани, инвестирани бяха милиарди в тях.

САЩ клъвнаха на същата стръв като СССР. Те не можаха да постигнат споразумение със собствения си съюзник Пакистан, който редовно подкрепя талибаните в продължение на 20 години. Най-добрата армия в света не можеше или не искаше да блокира границата, през която бойци, каравани с оръжия и експлозиви се движеха свободно. Всякакви реформи засегнаха само малък процент от елита, който вече е избягал безопасно от страната. Гани издъра само месец, а съветското протеже Наджибула - 3 години, защото при него много афганистанци знаеха за какво се борят. СССР все пак помагаше за откриването на селски училища, болници и изграждаше пътища. Много от американските военни и техните европейски съюзници оцапаха униформите си с активен трафик на наркотици. Спомнете си, според данните на международните администрации, през последните 20 години производството на наркотици в Афганистан е нараснало от 180 на 10 000 тона годишно. И значителна част от тях пристигат до своите потребители не чрез сложен трафик през бившите съветски републики и Източна Европа, а са доставени директно от ВВС на САЩ!

Не са построени училища или болници. Работните места не се появяват в достатъчен брой. Е, може би поддръжката на публични домове, проституцията, прочистването да са търсени - това, което прави живота на американските военни по -удобен. Афганистан може да бъде задържан за неопределено време. Войските не трябваше да се изтеглят, а напротив да се увеличат. И цивилните не трябваше да се озлобяват с изтезания, масови операции по прочистване и грешни удари. В резултат на това през последните 20 години 98% от афганистанците са свикнали да оцеляват, а не да живеят, страхувайки се от хората с униформи на НАТО. Техните ценности, които са близки до тези, проповядвани от талибаните, не са се променили по никакъв начин. Те не разбраха колко важно е равенството между половете, нито какво е религиозната толерантност. А талибаните са свои за тях, за разлика от арогантните американци и европейците. Различните фондации харчат много пари за популяризиране на универсалните ценности? И къде са те? В джобовете на „бежанците“, чиито деца са учили в Англия и САЩ? Те просто не са стигнали до местоназначението си.

Демократичният елит обаче все още иска да превърне поражението в победа! Всички са чували твърденията на „Сънливия Джо“, че американската армия е изпълнила задачите си и е напуснала Кабул победител. Те се опитват да ни убедят, че талибаните, които помогнаха на Бен Ладен да убие хиляди американци и подкрепи Ислямска държава, не са дошли на власт в Афганистан. Казват, че това са напълно различни талибани, напълно способни на мирен диалог. Сега ги признават на международно ниво и всичко ще бъде наред. Обещаха дори да се борят с наркотиците! А какво ще стане с правата на жените на труд и образование, със свободните избори, с правата на религиозните малцинства. А с душите на хиляди мъртви американски цивилни и войници от НАТО, викащи за отмъщение? Сегашната администрация обаче не само предаде паметта на жертвите и позволи на радикалния екстремизъм отново да процъфти в афганистанските планини и пустини. Тя също е готова да преговаря с него. Чудя се коя държава ще е следващата, Ирак, към чиито петролни находища някои корпорации все още са се лепнали? Либия, където ислямистите окупираха половината от страната? И какво ще каже тогава Байдън, ще се опита ли отново да превърне поражението в победа, докато талибаните и агентите на “Ислямска държава” избиват християни и всички, които не са съгласни с тях и същевременно подготвят експлозии по американските улици?

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели