Изследователски екип от Техническия институт по физика и химия в Синцзян към Китайската академия на науките (КАН), в сътрудничество с различни институции, включително Института по геохимия на КАН и Хонконгския китайски университет, е симулирал успешно марсианска почва, използвайки земен базалт и е произвел непрекъснати влакна от марсианска почва чрез експерименти за изтегляне на стопилка, съобщава сайта ScienceNet.cn.
Изследователите също са анализирали влиянието на фактори като марсианската ниска гравитация и уникалната атмосфера на планетата – характеризираща се с ниско налягане и инертност – върху процеса на производство на влакна и производителността.
Резултатите от изследването потвърждават осъществимостта на производството на непрекъснати влакнести материали с контролируем диаметър от марсианска почва. Тези влакна могат да се използват при подготовката на подсилени с влакна композитни материали, които имат важна приложна стойност за използване на марсианска почва за изграждане на бъдещи бази, казва ръководителят на екипа Ма Пънчън. „Въпреки че в момента не са налични физически проби от марсианска почва, но базалтът, който се среща широко на Земята, е много подобен на марсианската почва по отношение на химичен състав, минерален състав и подобно поведение при топене“, посочва той.
През последните години изследователският екип е провел обширни експерименти, използвайки базалт за симулиране на марсианска почва, които са показали, че симулираната марсианска почва може да бъде напълно разтопена при 1360 градуса по Целзий и не е настъпило очевидно кристално утаяване по време на процеса на топене-охлаждане. Разтопеният материал се трансформира в аморфно стъкловидно състояние след охлаждане, демонстрирайки отлични свойства за по-нататъшно производство на влакна, според Ма.
Въз основа на тези експериментални резултати, изследователите са използвали метода за изтегляне на стопилка, за да произведат непрекъснати марсиански почвени влакна. След допълнителен анализ е установено, че по-ниските скорости на изтегляне водят до по-плътна атомна структура в почвените влакна, повишавайки тяхната устойчивост на външни повреди и подобрявайки механичните им свойства.
