/Поглед.инфо/ Форумът Боао е ефективен инструмент на меката дипломация, който спомага за активизиране и укрепване на международните контакти в региона, категоричен е известният български проф. дфн и д-р ист. Нако Стефанов в специалния си коментар за КМГ. Той също така подчертава, че нерядко назовават Форумът Боао „Давоски форум на Изтока“, което е показател за неговата важност и значение.
От 26 до 29 март в южнокитайската провинция Хайнан се провежда „Боао форум за Азия“ /БФА/. През настоящата година темата е „Азия и светът: Общи предизвикателства, разделение на отговорностите“ Форумът се ръководи и организира от Съвет на директорите, чийто днешен председател е Пан Ки Мун. Както знаем, той е бивш Генерален секретар на ООН.
Този форум се провежда редовно от 2001 г. и има около 30 участващи - държави от Азиатско-тихоокеанския регион, но също така в него участват и представители на водещи световни бизнес организации, както и отделни известни личности, припомня в началото на коментара си проф. д-р Нако Стефанов.
Форумът се ръководи и организира от Съвет на директорите, чийто днешен председател е Пан Ки Мун. Същият, както е известно, е бивш Генерален секретар на ООН.
В началото на коментара българският експерт се спира накратко на историята на форума:
„Боао форум за Азия“/БФА/ е международна организация, създадена съвместно от 29 държави-членки. БФА провежда редовни годишни конференции в град Боао, провинция Хайнан, прословута в целия Азиатско-тихоокеански регион като провинцията на свободната търговия”.
Боао е полу-рибарски и полу-земеделски град с реки, езера, море, планини и острови. Той също така се гордее с ферми, странни камъни, горещи извори, кокосови дървета, пясъчни плажове и морска вода, продължава професорът. С реките, които се вливат в морето, неговият естествен пейзаж демонстрира почти перфектната екологична защита. Началото на град Боао, според китайските исторически анали, може да бъде проследено още от времето на династия Мин – 1368-1644 г.
В кратък ретроспективен план професорът припомня, че началото на това събитие е поставено през 2001 г. - в период, когато вече става ясно, че т.нар. „Дълъг Азиатски цикъл на ускорено развитие“, чиято водеща сила е КНР, влиза в устойчива динамика с действително дългосрочна перспектива. Страните - основателки на форума са 29. БФА има шест категории бизнес партньори, а именно:
· Почетни стратегически партньори – това са големи бизнес групи;
· Стратегически партньори – бизнес корпорации;
· Диамантни партньори – например, южнокорейската Самсунг, китайската - СК група и други;
· Златни партньори – Делойт-Китай, Хайнанската инвестиционна група и други;
· Сребърни партньори – Шанхайската М&G корпорация;
· Специален доставчик на мода – Мода Версино, Шънджен.
Българският учен подчертава, че основната цел на БФА е да насърчава икономическата интеграция в Азия, Тихоокеанския регион и света. Мисията му е да обедини положителната глобална енергия за развитието на Азия и света. С напредъка на икономическата глобализация и регионалната интеграция азиатските страни са изправени пред големи възможности, както и тежки предизвикателства.
„Нерядко назовават Форумът БОАО „Давоски форум на Изтока“. По своята същност той представлява голяма платформа за подписване на важни споразумения и координиране на позиции между представители на бизнеса и правителствените среди в Азия и всички други региони на света.”
Китайските власти обръщат голямо внимание на неговото развитие и разглеждат този механизъм като ефективен инструмент на меката дипломация, който спомага за активизиране и укрепване на международните контакти на Пекин, категоричен е той.
„Що се отнася до предстоящата среща през 2024 г. по думите на сегашния Председател на Съвета на директорите Пан Ки Мун - Форумът в Боао ще се фокусира върху ключовите предизвикателства за развитието, пред които са изправени страните от азиатския регион и света. Нейната мисия ще бъде да улеснява международното сътрудничество пред лицето на множество предизвикателствата.
„Нека да пожелаем успех на работата на „Боао форум за Азия“ 2024 година!” казва в заключение на коментара си известният български професор доктор на науките Нако Стефенов.