Проф. Стефанов цитира данни от Worldometer's COVID-19 data, според които по брой заразени, излекувани и починали от COVID-19 първите пет страни по света се нареждат по следния начин:
На първо място е САЩ – със заразени 103 808 542, възстановили се 100 765 248 и починали 1 128 500;
На второ е Индия, където заразените са 44 681 884, излекуваните са 44 149 111 и починалите – 530 730;
Третото място се заема от Франция, където заразени са били 39 472 273, възстановили се 39 130 473 и починали 163 708;
Германия заема четвъртото място със 37 659 518 заразени, излекувани 37 195 300 и починали 164 585;
В Бразилия заразените са 36 713 006, възстановили се 35 644 368 и починали 696 148.
По-нататък професорът прави сравнение между страните по брой на починалите, при което страните се нареждат по следния начин:
1. САЩ – 1 128 330 души;
2. Бразилия – 696 148 души;
3. Индия с 530 730 души;
4. Русия с 394 569 души;
5. Мексико с 331 605 души.
На фона на тези данни, къде се намира Китай в рамките на политиката на „нулева заравяемост“, задава риторично въпросът проф. Стефанов и обяснява, че при население от почти 1,4 милиарда души заразените са 503 302, а броят на починалите е 5272 души. Несъмнено тези изключително ниски показатели са резултат от мерките, свързани с поддържане на „нулева заразяемост“ спрямо COVID-19. Така политиката на Китай в тази насока доказва не само своята ефективност, но най-вече дълбоко хуманния характер на предприетите мерки.
Но в този контекст, широко известно е, че мерките за „нулева заразяемост“ в КНР станаха обект на остри критики и инсинуации от страна на Запада, припомня той. Пропагандната кампания по този повод обвиняваше правителството, че осъществява насилие над населението, че нарушава човешките права и т.н.
„Лицемерието на тези обвинения звучи доста зловещо, когато сравняваме данните на починалите на Запад и в Китай“, категоричен е българският учен и мотивира твърдението си с факта, че запазването на човешкия живот трябва да бъде най-важната ценност при една пандемия, каквато е тази на COVID-19.
Вирусът на COVID-19 отстъпи, но за съжаление се появиха нови щамове, които отново атакуваха света, включително и Китай. Стана ясно, че новият щам „Омикрон“ се оказа с високо равнище на заразяване, но с ниска смъртност. В тази връзка в КНР решително се тръгна към реализация на нова стратегия, при която се премахна политиката за „нулева заразяемост“ и се преминава към нов режим. По този начин се освобождава социално-икономическата дейност, а обществото и държавата, при новите условия и досега натрупания опит за борба с вируса, имат възможности значително да съкратят леталния изход за голямо мнозинство от заразените. И въпреки, че процентът на новозаразените бележи известни нива, броят на починалите е нисък, особено в сравнение с досегашните вълни на COVID-19, продължава професорът.
Въпреки това ставаме свидетели на нови пропагандни атаки от страна на западните средства за масова информация, които едва ли не със злорадство коментират ставащото в Китай – заявява се, например, че „властите в Китай“ се изплашили от протести, свързани със строгите противоепидемични мерки. Това било доказателство за тяхната слабост и други подобни.
Казано по друг начин – каквито и мерки да предприемат в Китай, каквато и стратегия да се провежда, определено информационните атаки няма да спират. Ясно е, че това е част от провежданата хибридна война имаща за цел „сдържане на Китай“, убеден е професорът.
Като заключение, той отново потвърждава, че от всичко това става ясно, че въпреки трудностите Китай ще продължи по своя път на самостоятелно развитие и неговия опит в борбата с COVID-19 несъмнено ще му бъде само от полза.
