В началото на коментара професорът припомня датата 1 юли 2024, когато се навършиха 103 години от създаването на Китайската комунистическа партия - най-масовата партийна организация в света, наброяваща близо 100 милиона члена и подчертава, че за този повече от век период, китайските комунисти преодоляват многобройни трудности, сблъскват се с и решават разнообразни проблеми в името на независимостта, единството, щастието и благополучието на трудовите хора на Китай и укрепването на китайската държава и стопанство.
„Следва да кажем, че днес проблемите, които имат да решават и задачите, които имат да осъществяват китайските комунисти и КНР като цяло са не по-малко сложни от тези в миналото, а предизвикателствата в определен смисъл са даже още по-големи”, продължава българският учен и се спира конкретно на развитието и предизвикателствата пред които е изправена Поднебесната.
„Днес КНР е не само най-голямата икономика в света по брутен вътрешен продукт, изчислен по паритет на покупателна способност, а най-важното сега е факта, че значителна част от този продукт е не резултат от производство на стоки и услуги с ниско и средно равнище на добавена стойност и технологичност, а на създаване на високотехнологични продукти с най-висока степен на добавена стойност. Казано по друг начин социалистически Китай мина от етап на догонване на високоразвитите капиталистически страни такива като САЩ, Япония, Германия и други, към период на изпреварваща динамика спрямо горните.”
Той е категоричен, че подобна промяна в геоикономически и иновационно-технологически план се разглежда от САЩ и „Колективният Запад“ като удар по техните интереси и създадената от тях финансово-икономическа система. Система формирана и функционираща в режим, създаващ им възможности за изсмукване на фактори и ресурси от целия свят. Като разбраха, че Китай започна да ги побеждава в „светая-светих“ на тяхното историческо развитие - пазарните отношения, те рязко смениха курса. Поради това въпреки продължаващото говорене за пазарни принципи в областта на международната търговия и във вътрешноикономически план Западът тръгна точно в обратната посока – на въвеждане на антипазарни административни протекционистични и ограничителни мерки за съхранение на своите интереси.
„Във фокуса на удара е именно Китай. Въпреки сменящите се политически конфигурации във Вашингтон – демократи и републиканци, векторът на политиките, провеждани от тях ескалират непрестанно в посока на усилваща се враждебност. Курсът на „Връщане в Азия“ на Хилъри Клинтън е сменен от „Търговската война“ по времето на президента Доналд Тръмп. След това последва политиката на САЩ на „de-coupling”/разединяване, отделяне/ в рамките на „Технологическата война“ осъществявана от администрацията на президента Байдън, отново припомня проф. Стефанов.
Но китайската икономика е твърде голяма, за да може отделянето да бъде реалистична перспектива. Китай е най-големият производител на стоки в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички фабрики в САЩ, Германия и Япония взети заедно. При сценарий за пълно отделяне възниква опасността да има недостиг на стоки на американския пазар. Оттук рискът инфлацията да скочи е твърде голям. Освен това китайското превъзходство в производството на съдомиялни машини, телевизори, компютри или играчки не застрашава в критичен план интересите на САЩ. Прекъсването на връзките с Китай в такива некритични сектори – каквото би било отделянето – не е необходимо.
„След като се разбра, че това рязко разединяване на икономиките на двете страни удря по стопанството на самите Щати, бе стартиран нов курс на т.нар. “derisking”, т.е. действия за ограничаване на технологическия риск, избягвайки крайни действия като „разединяването” по цялата гама продукти. Конкретно това означава, че Вашингтон в рамките на „намаляване на риска за националната сигурност“/ се стреми да ограничат достъпа на Китай до високотехнологични американски иновации. По този начин да не се позволява на китайските фирми да използват американското ноу-хау, за да се изкачат по стълбата на високотехнологичното развитие.
„Целта на Съединените щати е да затвърдят ролята си като световен технологичен лидер. Едно от ключовите положения на САЩ е, че технологията ще бъде все по-голям определящ фактор за икономическата мощ в дигитализирания, свързан свят. Администрацията на Байдън вярва, че китайските технологични фирми, които намаляват разликата с техните колеги в САЩ, представлява риск за превъзходството на Вашингтон. С други думи, американските политици се примиряват с идеята, че Китай все пак ще бъде водещата икономика в света до 2040 година, по изчислен по номинална стойност БВП. Но искат Съединените щати да остане икономиката, която доминира в иновационно-технологически план”, анализира професорът, и обяснява:
„Ключов момент в този нов курс е стремежа на Вашингтон да обедини не само страните от „Колективния Запад“ – ЕС, Япония, Р Корея, Великобритания и други, но даже и държави от т.нар „Глобален Юг“ в подкрепа на своята политика. В известен смисъл вече са налице резултати от този стремеж на САЩ, прозиращ в ограничаването и отмяна на продажбата на висококласни чипове от горепосочените страни, налагането на високи мита по отношение на електрическите автомобили китайско производство и други.”
В случая наблюдаваме не просто естествената за глобалната икономика конкуренция на продукти, технологии, иновации, умове и таланти. Същата определено подпомага усъвършенстването и развитието в цялостен план. Това, което днес се разиграва от „Колективния Запад“ е „Технологическа война“ - нещо доста по-различно от тривиалната конкуренция, а именно:
· Целите на една „Технологическа война“ са да се задържи иновационно-технологическото развитие на дадена страна и даже да съдейства за технологическия упадък на същата;
· „Технологическата война“ се води чрез враждебни пропагандни кампании поставящи си задачата да обвинят държавата, която е обект на „Технологическата война“ в нечестни търговски и други практики–кражби на иновационно ноу-хау, дъмпинг и т.н.;
· Друг важен инструмент на „Технологическата война“ е политиката на санкции, т.е. ограничаване на иновационно-технологическото развитие чрез различни видове санкции – налагане на прекомерни мита, лишаване от достъп до пазари, ограничаване на вноса на суровини или енергийни ресурси, забрана за закупуване на нови продукти и технологии, и други;
В този контекст проф. Нако Стефанов се спира на отговорите на предизвикателствата, пред които е изправена КНР, дадени по време на започналия на 15 юли т.г. в Пекин III Пленум на ХХ конгрес на ЦК на ККП -ръководната сила за развитието на социалистически Китай. Професорът е категоричен, че още преди началото му, пленумът е привлякъл вниманието на глобалната общественост, тъй като на всички бе ясно, че на този пленум ще се разискват насоките на това какви трябва да бъдат политиките, чрез които КНР ще отговори на предизвикателствата, стоящи пред страната.
Той припомня, че още на 30 април т.г. се провежда заседание на Политбюро на ЦК на ККП, на което бе взето решение за дневния ред на пленума, а именно: Политбюро на ЦК на ККП да представи доклад пред ЦК на ККП. Докладът трябва да съдържа въпросите за по-нататъшното цялостно задълбочаване на реформите и насърчаването на китайската модернизация, които предстои да бъдат дискутирани.
„Пред лицето на трудната международна и вътрешна обстановка, както и новата по-комплексна и мащабна спирала на научно-техническата революция, пред необходимостта от неоиндустриална трансформация и нуждата да се отговори на по-високите очаквания на трудещите се, Китай трябва да продължи да насърчава реформите. Това е съществено изискване за поддържане и подобряване на социализма с китайски характеристики посредством модернизацията на системата на управление на икономиката и обществото като цяло. В този смисъл е нужна разработка на нова концепция за развитие имаща за цел по-ефективно приспособяване към промените,. Трябва ясно да се осъзнаят фундаменталните противоречия на китайското общество предвид оценка на рисковете и предизвикателствата. Основният проблем е да се гарантира, че хората са поставени в центъра и могат да се възползват повече и по-справедливо от модернизацията. Само по този начин ще може да се придобие стратегическата инициатива в международната конкуренция, която става все по-интензивна.
Важен акцент по време на пленума са разискванията на пътищата за планирането на правителствени стратегии за формиране на нововъзникващи индустрии на бъдещето и използване на модерни технологии за стимулиране на трансформацията и осъвременяване на традиционните индустрии, за съдействие на интегриран тип развитие и усъвършенстване на националния пазар. Важни инструменти в тази насока са публично-частното партньорство, развитието на рисков капитал, привличането на чужди инвестиции, но най-вече стимулиране на развитието на собствения научно-технически човешки потенциал. Следва да се има предвид, че стратегията за реформи по усъвършенстване на стопанската и социалната динамика на Китай съдържа и важен външнополитически аспект, чийто основни характеристики са петте мирни принципи и концепцията за формиране на общност на споделеното бъдеще на човечеството, подчертава проф. Стефанов. Предвид този външнополитически аспект е стремежът на социалистически Китай да сътрудничи с различни страни чрез различни инициативи на основата на „платформата на взаимноизгодното развитие“ „Като имаме предвид ролята и значението на КНР в съвременния свят, както и времето на значителни промени, когато се провежда III пленум на ЦК на ККП на ХХ конгрес, може да отбележим следното, категоричен е българският учен в края на коментара:
„Насоките и решенията на този пленум имат своето позитивно значение не само за китайското общество и стопанство, но определено ще въздействат по благоприятен начин на глобалното развитие”.
