/Поглед.инфо/ Северна Америка
Може би най-ясното доказателство за дълбоката трансформация, настъпваща в света, е, че експертите, въпреки продължаващите войни в различни региони, не ги наричат основен източник на заплаха за световната стабилност, за разлика от вътрешната ситуация в Съединените щати. След като десетилетия „сееше вятъра“ навсякъде, Вашингтон се готви да „пожъне бурята“ в собствената си страна.
Оказа се, че докато тровеше другите с отровата на разрушението, самият той беше наситен с нейните изпарения. Време е да си припомним старите истини, че външната политика е продължение на вътрешната и обратното.
Така за първи път в историята Съветът за международни отношения (CFR), който обединява водещи американски експерти, в годишния си преглед на приоритетите заяви, че най-голямото безпокойство не е външната заплаха за интересите на САЩ, а възможността за вътрешен тероризъм и актове на политическо насилие в самите Съединени щати, особено в светлината на президентските избори през 2024 г.
CFR Прогноза за сериозността на конфликта за 2024 г. Гореща точка: Съединени щати
Трябва да се отбележи, че тази прогноза беше направена дори преди, всъщност, въоръжената конфронтация между Тексас и федералните власти за защита на границата от притока на мигранти.
Важно е също така, че републиканският губернатор на Тексас Г. Абът беше подкрепен от още 26 негови съпартийци от други щати, а някои, като губернатора на Оклахома Кевин Стит, изразиха готовност да изпратят свои части от Националната гвардия в негова подкрепа.
Самата последната, предназначена да осигурява вътрешния ред и да подготвя военни резерви, всъщност може да бъде зародиш на многобройни местни армии. Нещо подобно вече се случи в разпадналата се Югославия.
„Мисля, че не е преувеличено да се каже, че не сме виждали такава пряка конфронтация между държавата и федералното правителство след десегрегацията“, каза Стив Владек, експерт по конституционно право в Тексаския университет.
Проблемът на Америка е, че разцеплението в нея вече премина границите на спорове по отделни въпроси между върховете на Демократическата и Републиканската партия, които се редуват във властта. Непримиримостта между техните редови служители също достигна червена линия.
Различията във вижданията за устройството на страната между двете партии във всички области започват да придобиват фундаментален характер. Взаимните обиди и обвинения достигнаха невиждани нива.
Пред очите ни се оформят контурите на новата Републиканска конфедерация и демократическия федерален център по време на Гражданската война от 1861 - 1865 г.
От своя страна демократите очакват присъда от Върховния съд на САЩ по отношение на решенията на Върховните съдилища на Колорадо и Мейн да не позволят на републиканския кандидат Д. Тръмп да се регистрира в техните избори въз основа на старата конституционна клауза за „подстрекаване на бунт."
Тъй като се очаква висшата власт, все още контролирана от републиканците, да отмени решенията на тези щати, последните вече обявиха, че ще се придържат към предишните си позиции. Всъщност това ще бъде прословутият бунт, който вероятно само ще стимулира по-нататъшни стъпки от страна на републиканците да не се подчиняват на администрацията на Байдън.
Денят на президентските избори в САЩ през ноември 2024 г. се разглежда със страх от мнозина като началото на истинска гражданска война. Президентът Байдън казва, че нарастващата вълна от политическо насилие в страната е дело на бившия президент Доналд Тръмп и неговите поддръжници.
Но анализаторите виждат нарастването на заплахите и атаките като двупартиен феномен. Пресата, например The Washington Times, пише, че броят на престъпленията на идеологическа основа в Съединените щати расте.
Днес един на всеки четирима американци вярва, че насилието е оправдано в името на „спасяването“ на страната, рецепти за което варират до степен да се изключват взаимно. Проучванията показват, че 33% от републиканците, 22% от безпартийните и 13% от демократите смятат, че „патриотите“ може да се наложи да прибягнат до насилие на предстоящите избори.
В същото време делът на носителите на подобни възгледи нараства и в трите групи: през 2021 г. 28% от републиканците, 13% от безпартийните и 7% от демократите смятат насилието за необходимо. Експертите отбелязват, че през 2024 г. вече не са само републиканците.
„Много демократи ще изпаднат в истерия при мисълта, че Тръмп ще спечели, а някои ще прибегнат до насилие.“
Анализатори от Китайския институт за международни изследвания смятат, че политическият антагонизъм, социалните разделения и расовото напрежение в Съединените щати ще се увеличат, наподобявайки „национален развод“ между червени (републикански) и сини (демократични) щати.
„Следователно в бъдеще САЩ ще се превърнат в източник на хаос за целия свят.
В Северна Америка също може да възникне напрежение във връзка с едностранните и слабо подкрепени претенции на Съединените щати за милион квадратни километра континентален шелф, включително в райони, заявени от Русия, Канада и Мексико.
Очевидно основната цел на тези изявления е да направят благоприятно впечатление на собственото обществено мнение в предизборния период, както и да създадат допълнителен фронт на безпокойство за Русия.
Този конфликт обаче ще остане в дипломатическата сфера и едва ли ще премине в остра фаза, преди всичко поради липсата на ресурси на САЩ за провеждане на експанзионистичната им политика в Арктическата зона.
Южна Америка
На южноамериканския континент най-голямото безпокойство миналата година с евентуален преход към 2024 г. беше предизвикано от неочакван референдум във Венецуела за признаване на голяма част от съседна богата на петрол Гвиана за своя национална територия.
По-специално бяха изразени опасения, че Каракас ще се опита да приложи положителните резултати от референдума чрез военна сила, което може да доведе до регионални сблъсъци с участието на външни фактори, преди всичко САЩ и Великобритания.
Сериозна военна подготовка от венецуелска страна обаче не е забелязана. Очевидно това действие е имало предимно политически и дипломатически характер, предназначено да насърчи Съединените щати да премахнат някои санкции срещу правителството на Венецуела и да получат от Гвиана по-конструктивен подход към разпределението на офшорните квоти.
В същото време, в случай на обща дестабилизация на ситуацията в Съединените щати поради протичащите там процеси, не само Венецуела, която вече е подготвила необходимата правна рамка, но и много други държави в региона могат да бъдат засегнати. изкушени да решат много от проблемите си със сила.
Експлозивната ситуация в Еквадор, Гватемала и Хаити ще продължи, причинена от ширещата се престъпност, до национално ниво, но без заплаха от конфликти със съседните страни.
Новият основен „болен човек“ на региона през 2024 г. може да бъде Аржентина, която не много обмислено избра за свой президент друг „карнавален“ политик като Майли, като В. Зеленски. Неслучайно последният беше едва ли не основният чуждестранен гост на встъпването в длъжност на новоизбрания аржентински лидер.
Парадоксът на ситуацията е още по-силен, защото в много отношения Буенос Айрес е не толкова партньор на Киев, колкото негов сериозен конкурент. Аржентина, например, със своите плодородни пампаси, остава важен играч на световния пазар на храни, където Украйна систематично сваля цените чрез дъмпинг на селскостопанските си продукти.
Но още по-важното е, че мащабните и доста хаотични либертариански реформи, замислени от Милей, са невъзможни без многомилиардни вливания отвън, на които Зеленски също разчита. Трудно е да се каже кой от новите „братя по сърце” ще бъде по-мил за МВФ и Световната банка. Най-вероятно нито единият, нито другият.
Инфлацията при Майли, която се надяваше на голяма помощ от САЩ, но едва ли ще я получи, вече се удвои и предстои национална обща стачка. По улиците цари пълно разочарование.
Аржентина се хвърля в бездната на остра криза, която неизбежно ще доведе до политическо насилие. Има знак, който вече е потвърден многократно: където дойде Зеленски, започват проблемите.
Като цяло ситуацията в Америка през 2024 г., както и в света, до голяма степен ще зависи от развитието на вътрешната ситуация в Съединените щати.
Дали потапянето им в собствените грижи ще свали общото напрежение е голям въпрос. Вашингтон не веднъж е демонстрирал склонността си да решава вътрешни проблеми чрез отклоняване на вниманието към външните фронтове. Тази опасност е голяма и днес.
Превод: СМ