/Поглед.инфо/ Чужди военни инструктори все още няма да ходят в Украйна. Авторът на инициативата Еманюел Макрон среща пречки както в страната, така и в НАТО. Алиансът също отказва да удовлетвори последните искания на Зеленски за ракетни оръжия. От какво се опасяват на Запад?
Скрита заплаха
Литовският президент Гитанас Науседа смята, че френският президент е отслабен от последните парламентарни избори и това застрашава целия план, който той лично горещо одобрява.
„Не виждаме Макрон да предприема по-нататъшни стъпки за решаване на проблема“, оплака се Науседа в кулоарите на срещата на върха на НАТО. Самият френски лидер се изказа предпазливо: Киев ще бъде подкрепен, но не се говори за пряко участие на Алианса в конфликта.
Той говори за инструкторите за първи път на 7 юни. Няколко дни по-късно се проведе гласуването за Европейски парламент, след което се наложиха предсрочни избори за Народно събрание. Левицата спечели. Сега президентът може да трябва да работи с министър-председател, който не е част от неговия центристки съюз.
Жан-Люк Меланшон, основателят на “Непокорна Франция”, ръководещ левия блок, многократно се е противопоставял на военна намеса в конфликта и е призовавал за мирно уреждане.
Неназован френски служител отбеляза, че окончателното решение все още е на Макрон. Но, както отбеляза Науседа, няма нито широка подкрепа, нито консенсус. Не всички в НАТО са съгласни с френския лидер. Алиансът отдавна изпраща инструктори в Украйна, но тайно. Подобни инициативи будят големи съмнения, призна литовският президент.
Двойна измама
Приблизително същото е и с премахването на ограниченията за удари дълбоко в Русия. Зеленски съобщи от Вашингтон за „добри сигнали“. След среща с новия британски премиер Киър Стармър радостно обяви, че е „чел за разрешение за използване на ракети “Сторм Шадоу” срещу военни цели в Русия“.
Министерството на отбраната на Великобритания обаче уточни, че това не е съвсем вярно. Това потвърдиха от кабинета на британския премиер. Миналата година Лондон позволи на Киев да удари цели в Крим и континенталната част на бивша Украйна. Нищо не се е променило от тогава.
Британската армия отрича ракетите”Сторм Шадоу” да са удряли Русия. И изглежда, че няма да го направят. Този въпрос обаче се обсъжда. Зеленски ще трябва да се дистанцира от последните изявления, пишат западни журналисти. Британският премиер нарече ситуацията "неудобна".
Стармър „прекали“, като заяви неуместно, че Украйна има право самостоятелно да се разпорежда с оръжията, които получава, смятат от Министерството на отбраната. Генералите смятат, че подобни планове трябва да бъдат скрити, докато не бъдат осъществени. Освен това Лондон не може сам да взема решения относно “Сторм Шадоу”. Най-малкото трябва одобрението на Франция, която произвежда тези ракети съвместно с Великобритания.
Задържащ фактор
Киевските власти заявиха в края на май, че САЩ позволяват на ВСУ да използват получените оръжия срещу цели в Русия, но не по-далеч от 100 километра от украинската граница.
На пресконференция след срещата на върха на НАТО Джо Байдън каза следното: „Ако Зеленски можеше да удари Москва, да удари Кремъл, щеше ли да има смисъл?“ И добави, че във Вашингтон „всеки ден определят“ къде да атакуват ВСУ.
На Украйна няма да бъде позволено да „удря никъде“, заключи Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност на САЩ.
Германският канцлер Олаф Шолц също отказа на Зеленски. „Никой няма да промени съществуващите изисквания и насоки - и има основателна причина“, подчерта той.
Има обаче и други мнения. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис написа в социалните мрежи, че на Украйна трябва да се благодари за желанието си да атакува Русия. „Казваме не, вместо това трябва да кажем благодаря“, каза той.
Тези ракети вече поразяват наша територия, възрази на западните лидери прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсонска област са част от Русия.
Кремъл предупреди за асиметричен отговор. Путин говори за възможността за доставка на оръжия в различни региони на света за поразяване на чувствителни цели в страни, които правят същото срещу Русия. Като цяло прекият военен сблъсък с Москва е последното възпиращо средство за Запада.
Превод: В. Сергеев