/Поглед.инфо/ Да, знаем, отдавна знаем, че почти установеният след 1991 г. "американски мир" свърши. Има толкова много публикации по тази тема, че не можете да проследите всички. Но опитайте се да ни обясните какъв свят ще бъде следващият или дали вече съществува - и тук положението откъм идеи е тъжно.

Статия в американското списание “Форин Афеърс” поставя въпроса добре, весело и смело: новият свят ще дойде, защото Германия и Япония се променят пред очите ни. Но нататък авторът прогнозира най-плахо (всъщност той утешава): да, нищо особено няма да се случи в този случай, ще има малко по-различен Запад, всичко останало ще си остане както е.

И тогава става някак си твърде очевидно, че то, "всичкото останало", дори днес не е същото, както беше. И какво ще стане по-нататък... Тук ви трябва човек с добро въображение. Но не всеки има такова.

Що се отнася до Германия и Япония, авторът на статията изброява само очевидното. Германия, по-точно нейните настоящи лидери, говорят за фундаментална промяна в цялата външна политика на страната, основана на идеята за сътрудничество в Европа, включително с Русия. Япония прави приблизително същото, но плахо и несигурно, в допълнение към факта, че основното главоболие на Токио е Китай.

Всъщност тук имаме наистина сериозни промени, защото важната поддържаща структура на световния ред, установена след Втората световна война, се руши. В крайна сметка тя е изградена не само на баланса Изток-Запад. Има отворен и негласен статут на победените, който с право се приписва на онези, които през 30-те и 40-те години са водещите военни и технологични сили, всяка със свита от съюзни държави, клиенти и окупирани територии. И гарант за запазването на този техен следвоенен победен статут до голяма степен бяха Съединените щати. С общото съгласие на друг център на силата – СССР.

Умните хора отдавна казаха, че това не е завинаги - две такива държави са в полупреклонена позиция. Но какво точно означава тяхното връщане към „нормалността“: връщане към агресивна политика или нещо друго? Досега дори удвояването на военните разходи от Берлин и Токио (и двете страни съвсем официално говорят за това) не означава, че тяхната мощ ще се сравнява с предвоенния статут. Въпреки това техните елити и население най-малкото разбират, че вече не могат да разчитат на Съединените щати като защитник (и лидер). Което ще ускори процеса на "нормализиране" за двете бивши лишени от права страни.

В резултат на това Америка, пише авторът, „ще трябва да преоткрие своите военни съюзи и да започне да третира съюзниците като истински акционери в световния ред, а не като инфантилни младши партньори“. Да, в началото ще бъде трудно, но след това и Съединените щати, и светът ще се почувстват по-добре.

А именно Европа ще спре да се опитва да изгради единна система на съществуване на базата на Европейския съюз и НАТО, вместо това ще създаде някакви нови съюзи на базата на няколко големи държави, винаги с германско участие. Япония ще направи нещо подобно с малка група азиатски страни, които се страхуват от Китай. И тогава Америка ще трябва да прокарва, заедно с истински съюзници, ценности и стандарти, които във всеки случай няма да бъдат китайски.

Това ли е всичко? Тоест всички промени в света ще се свеждат до преструктуриране в рамките на западната група държави, които ще станат по-малко американски? Да, статията не предлага нищо друго.

И в края на краищата авторът небрежно засяга една много забележителна промяна в световния ред. А именно какво започна да се случва в Близкия изток след реалното изтегляне на американците оттам. Там, където по-рано цялата регионална политика се въртеше около враждата между Саудитска Арабия и Иран, по някаква причина тази основна ос изчезва пред очите ни, враждата между араби и иранци се стопява (а тя уж е на много столетия). Сега е невъзможно да си представим какво ще се случи.

Всъщност сред многобройните екипи, погребващи "американския свят", доминират привържениците на теорията за хаоса. А именно тези, които вярват, че без американската „скоба“ рухването на всичко в нашия свят ще тръгне неочаквано и едновременно. Как се случва най-добре показва една изумителна и наглед не най-голямата държава в света – Турция. Тя чувстваше преди години, че със или без членство в НАТО, турците са сами. И правят каквото си искат и каквото им е угодно при най-малката възможност. Вярно е, че все пак трябва да видим подобни възможности навреме и да разберем навреме, че следпоредната инициатива на Турция няма да има нищо. И колко още такива като Турция ще се появяват?

Типична грешка на западняците е да виждат само собствената си група държави и собствените си проблеми. Но страните от Африка или Латинска Америка все още не са оказали почти никакво влияние върху световните дела. А в новия свят това може да се промени.

Но тук имаме много тесен разговор - той засяга само съществуващите в момента държави и тяхната политика за сигурност. Въпреки това все още има общества и цивилизации. И колко други фактори, освен традиционната военна сигурност, могат бързо да унищожат всичко наоколо? Например идеите. Всички забравиха за ислямския екстремизъм – и не че той е изчезнал напълно, особено в нашия свят с неговия буен разцвет на информационните технологии и агресивния идиотизъм на социалните мрежи. Същото е и с биологичните оръжия, които са изпитвани в американски лаборатории по света, но този бизнес започна в друга ера и беше под някакъв контрол.

И не мислете, че всичко по-горе и много повече са солидни заплахи. Тоест за някои те са заплаха, но за други са възможност. Промяната не трябва да е от сериал на ужасите. Много силно впечатление на всички прави фактът, че съществуват големи територии, където сякаш нищо не се случва, но именно затова животът там е по-добър - и те се превръщат в притегателни центрове за съседите. Така възниква феноменът на растежа на Китай и останалата Азия. Но в края на краищата опитът може да се повтори.

Какъв е резултатът: светът ще бъде изграден наново, отдолу, от временни и неочаквани съюзи на групи държави по различни причини. Не само няма да има американски свят, но и светът, за който много от нас са мечтали, също (вероятно) няма да съществува. Такъв, където Африканският съюз отговаря за реда в Африка, АСЕАН в Югоизточна Азия и прочее. ООН като платформа за разговори няма да изчезне, но много от нейните подразделения и механизми ще загубят своето значение. Всичко ще бъде създадено наново, локално, а не глобално. Именно под формата на реакция на възникващи проблеми. И единственото, което е ясно: сега печели този, който прави преди немислимото.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?