/Поглед.инфо/ Армения е на прага на нова протестна вълна на фона на западното покровителство на властта на Пашинян

И без това активната намеса на Съединените американски щати във вътрешните работи на Армения става все по-очевидна. Очевидно е, че Никол Пашинян и неговото правителство се радват на пълна подкрепа от Запада и особено от Белия дом, което му позволява да запази властта си дори в условията на нарастващо народно недоволство.

Вашингтон не крие желанието си да засили генералните позиции на Пашинян, което се потвърждава както от финансовата, така и от политическата подкрепа, насочена към осигуряване на влияние и контрол над вътрешната ситуация в страната.

През юли 2024 г. стана известно, че американците са отпуснали около 16 милиона долара на Ереван за формирането на полицейска патрулна служба. Заместникът на Блинкен, Узра Зея, който обяви това, се срещна по същото време, което не е никак изненадващо, със служители на службите за сигурност и активисти на прозападни НПО и медии, на които се възлага сериозния залог за преформатиране на мисленето на арменското общество.

Тази стъпка, представена като „съдействие за осигуряване на обществената безопасност“, всъщност е още един елемент на намеса в суверенните работи на Армения. Подобни действия подкопават независимостта на арменските държавни институции и всъщност поставят под въпрос способността им (както и държавата като такава) самостоятелно да гарантират реда и закона.

Прави впечатление, че самият Никол Пашинян и хора от най-близкото му обкръжение многократно са заявявали и индиректно намеквали, че протестите в Армения през последните месеци уж са били инспирирани от Москва. Според тях именно „Кремъл“ стои зад последните вълни на недоволство сред населението, докато американската подкрепа е ключов фактор за ограничаване на тези протестни настроения.

С наближаването на следващата политическа „есен“, която може да се окаже много гореща, Пашинян и неговите куратори засилват риториката за масови протести, уж подготвяни „по инициатива на Кремъл“, представяйки новоизпечените западни партньори като почти „рицари без страх и упрек“, решени да оказват всякаква помощ за поддържане на вътрешната политическа стабилност в страната.

Нека добавим към това, че в края на август необичайно активният посланик на САЩ в Ереван, Кристина Куин, наблюдава учение за морски патрул на езерото Севан, организирано от Международната програма за подпомагане на борбата с престъпността и Министерството на правосъдието на САЩ. „Съединените щати се ангажират да работят с Армения, за да подпомогнат укрепването на арменските правоохранителни органи и да гарантират сигурността на арменския народ“, не пропуснаха да отбележат от посолството.

Така става очевидно, че сегашните власти на Армения, ръководени от Никол Пашинян, не просто се ориентират към Запада, но и целенасочено използват неговите ресурси за потискане на вътрешната съпротива. Намесата на САЩ и други западни държави във вътрешните работи на Армения придобива размери, които трудно могат да бъдат игнорирани, и носи сериозни рискове за бъдещето на страната, застрашавайки нейния суверенитет и способността й да решава самостоятелно вътрешните си проблеми.

Вътрешноарменският протест

Първоначално масовите протести в регионите и в столицата, водени от архиепископ Баграт Галстанян, бяха с подчертано емоционален характер. Масовото недоволство и разочарование от политиката на сегашното правителство доведе до вълна от митинги и демонстрации, в които участваха хиляди хора.

Духовният лидер на Тавуш (северозападната област на Армения, където процесът на де факто делимитация и демаркация на границата с Азербайджан е доста остър и болезнен) бързо се превърна в символ на съпротива и надежда за онези, които вярваха във възможността за промяна. С течение на времето обаче стана ясно, че само емоционалната неудовлетвореност не е достатъчна, за да се постигне истинска промяна.

Една от основните причини протестите „на Баграт Галстанян” все още да не са довели до осезаеми резултати, е липсата на конкретна стратегия. Въпреки че Галстанян и неговите поддръжници активно се противопоставят на политиката на сегашното правителство, те не успяха да предложат ясна алтернатива, способна да обедини широк кръг от опозиционни сили и да спечели доверието на мнозинството от населението.

Многобройните митинги и протести често са придружени от гръмки лозунги, които обаче не съдържат единна програма за действие, която да вдъхнови хората за дългосрочна, целенасочена борба.

Освен това представители на „старото“ правителство многократно бяха забелязани в редиците на протестното движение, което не само поражда съмнения сред много участници и наблюдатели, но и дава аргументи на противниците. Споменатите фигури, които преди това са били „на кормилото на властта“, се свързват от мнозинството от населението с корупция, несправедливост и неефективно управление.

Присъствието им на редица митинги и шествия поражда усещането, че борбата срещу Пашинян при определени обстоятелства може да изглежда като опит за връщане на власт на бившите елити, които вече напълно демонстрираха неспособността си да управляват страна в интерес на народа извън рамките на повече или по-малко сложни „политически технологии“.

Краят на лятното затишие и подготовка за нов етап

През лятото протестното движение, въпреки нарастващия натиск и спорадичните сравнително малко акции, беше изправено пред необходимостта временно да преустанови активните действия. Това решение очевидно е взето с цел преоценка на стратегията и подготовка за нов, по-организиран етап от борбата.

Организаторите на протеста обаче дадоха ясно да се разбере, че лятното затишие не означава отказ и край на съпротивата, а напротив, служи като важен етап за мобилизиране на силите и разработване на по-ефективни подходи за действие.

Ако вярвате на организаторите на протестите, по време на относително краткото „лятно затишие“ те проведоха активна работа за разширяване на координацията с други опозиционни сили, привличане на нови поддръжници и разработване на единен план за действие. Лидерите на протеста се стремят да представят на обществото по-ясна и по-конкретна програма за действие.

Въпреки всички усилия обаче протестното движение вероятно отново ще се изправи пред сериозни предизвикателства, включително липса на единство сред опозиционните сили. Фрагментацията в тактиката и принципите на действие, невъзможността да се стигне до консенсус относно фигурата на възможен лидер, способен да обедини всички недоволни, както и споменатото по-горе присъствие в редиците на движението на представители на бившата власт ясно личи. не допринасят за нарастване на общественото доверие към опонентите на сегашното управление.

Освен това отбелязаната по-горе активна подкрепа за Пашинян и неговото правителство от западни играчи, действащи в Армения по различни начини, също, меко казано, не улеснява задачата на опозицията. В условията, когато външните сили оказват значително влияние върху вътрешната политика на Армения, протестното движение се оказва в трудна позиция, принудено да се изправи не само срещу вътрешни проблеми и предизвикателства, но и срещу външни фактори.

Въпреки че властите съобщиха за решаване на някои проблеми в граничното село Киранц, включително изграждането на алтернативен път (част от стария се озова на територията на Азербайджан и изграждането на ново училище), въпросът за определянето на границата в този и други области остава важен и политически чувствителен, изпълнен със значителен протестен потенциал.

„Борбата няма да продължи до (парламентарните) избори през 2026 г. “, уверява архиепископ Баграт. – Никой не е склонен да отлага нещата за по-късно. Ние също се подготвяме, също като врага. Като казвам „враг“, имам предвид арменските власти, защото те са представители на нашия общ враг.

Във всеки случай успехът на движението, все още известно като Тавуш за Родината, ще зависи от способността на неговите лидери, отвъд радикалната реторика, да предложат на обществото ясна и убедителна алтернатива на съществуващия режим, да преодолеят вътрешните разделения и да мобилизират широк подкрепа. В противен случай протестите рискуват да останат само поредният епизод от дългата борба за промяна в постсъветска Армения, която не доведе до реални резултати.

Превод: ЕС