/Поглед.инфо/ Защо преговорите между президентите на Русия и Франция, които пресслужбата на Елисейския дворец съобщи преди края на тази година, обещават да бъдат вълнуващи? Основната интрига не се съдържа дори в самия дневен ред, който беше огласен след предварителен телефонен разговор между държавните глави на 14 декември. Контекстът, в който трябва да се разглежда този разговор, обещава интрига.

Първото нещо, на което трябва да се обърне внимание, е че основните теми на този телефонен разговор (вече седми тази година) на практика дублират най-наболелите въпроси от европейския дневен ред. Точно онези, които бяха обсъдени точно седмица преди това, на 7 декември, на видео срещата на високо равнище на руския и американския президенти.

Нека ви напомня накратко. Президентите на Руската федерация и Франция размениха позиции по ситуацията около Украйна. Обсъдиха необходимостта от преговори за руските гаранции за сигурност, включително правни гаранции за неразширяване на НАТО и неразгръщане на оръжия в съседни страни, включително Украйна. Обсъдиха подробно начините за решаване на миграционната криза на границата на Беларус и ЕС.

Освен това в официалното комюнике на Елисейския дворец се съобщава, че президентите „са се съгласили да се върнат към обсъжданите въпроси до края на годината“. С други думи, очевидно е намерението на страните да проследят как ще се развиват събитията по тези горещи теми.

Формално има всички основания за подобен подход, който предполага системно сверяване на часовниците и подходите на Москва и Париж – успоредно с преговорите между Руската федерация и САЩ за гаранции за неразширяване на НАТО. От 1 януари 2022 г. Франция поема поста председател на Съвета на ЕС и получава правото да определя политическия дневен ред на Европейския съюз в рамките на шест месеца.

Това не означава, че Париж сам ще определя правилата на играта във всички изброени по-горе области, но със сигурност ще даде тон в подхода към тях в рамките на ЕС. И сега е моментът да си припомним приоритетите на френското председателство, които френският президент обяви в речта си на 9 декември.

Основното в това послание е изтърканата концепция за „стратегическа автономия“, която, както президентът Макрон се убеди от тъжния си опит с АУКУК, е нереалистично да бъде реализирана като чисто френска. Париж може да изиграе тази карта само в Европа. Неслучайно в речта си Макрон говори за „европейския суверенитет“ – „движението към една напълно суверенна Европа, свободна да избира и контролира собствената си съдба“.

По-конкретно, в тази концепция са „зашити” редица позиции, от които от няколко месеца неспокойно се мятат нощем в столиците на Източна Европа, както и в Лондон, който излезе от ЕС. Става дума не само за създаването на „силите за отбрана“ на ЕС, но и за затягане на Шенгенското споразумение (проектът вече се разработва от Европейската комисия), укрепване на граничната служба “Фронтекс” в светлината на постоянния приток на мигранти към Европа, и независимата политика на ЕС в отношенията с Китай. И, разбира се, с Русия.

Какво означава това за Русия се илюстрира от коментара на Макрон. „Нашата стратегия е да започнем да работим за намаляване на напрежението“, каза той. „Идеята е да се опитаме да върнем Русия към форматите на координация с нас“, каза френският президент, припомняйки „Нормандския формат“ за разрешаване на кризата в Източна Украйна. И подчерта, че е необходим и формат за „освобождаване на напрежението в отношенията между Русия и НАТО“.

За да обобщим, всъщност става дума за "евроголизъм". По-точно за опит да обедини под своите знамена онази част от Европа, която гледа на истинските проблеми на континента със своите, а не атлантически очи. Това на практика е цяла Южна Европа, която е залята от потоци от бежанци. А също и значителна част от севера, който усеща, че Европейският съюз все повече се превръща в политическа и икономическа периферия. Макрон ще има отделна битка за Германия - и ако навремето се разбра с Меркел, то в рамките на новата коалиция борбата тепърва предстои.

Това обаче не е целият контекст. Решителността на президента Макрон несъмнено ще бъде повлияна от факта, че председателството на страната му в ЕС съвпада с пика на президентската кампания. Французите ще гласуват през април, следователно изграждането на "европейски суверенитет" трябва да се извърши едновременно с борбата за гласове. Това е пресметнат ход. Действащият президент все още не е номиниран като кандидат, но няма съмнение, че ще го направи.

Как ще се отрази факторът на борбата за "европейски суверенитет" като предизборен аргумент ще бъде определено от самите французи. Но предвид факта, че всички вече номинирани кандидати апелират към националните чувства и се дистанцират от атлантизма, практическият напредък в тази посока ще позволи на настоящия кандидат за президент да печели последователно точки.

Това обаче са френски дела. За нас е по-важно да разберем, че в Европа - поне през следващите шест месеца - се появява партньор, който е готов да чуе истинските опасения на Русия. И да изгради нова европейска сигурност с това на ум.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели