/Поглед.инфо/ Значи вече никога не е имало "мирно споразумение" между Израел и Обединените арабски емирства. Ставало въпрос за "нормализация" с цел създаването на военен съюз срещу Иран. Поне така каза Помпео този уикенд.

Той заяви, че ОАЕ и Израел са се съгласили да формират "отбранителен и военен съюз" насочен срещу Иран, за да защитят американските интереси в Близкия изток.

Това споразумение и всяко, което може да последва значи, че ще има израелско военно присъствие в Залива, както и съвместна израелско-емиратска разузнавателна база на остров Сокотра в басейна на Червено море срещу Баб ал Бандаб.

Според Помпео, това споразумение ще трансформира конфликта в Близкия изток от арабско-израелски в арабско-ирански, а може би и арабско-турски на по-късен етап.

Езикът използван от Помпео е важен по друг начин. Тръмп е горд, че е "махнал Йерусалим от масата за преговори" (в контекста на преговорите с палестинците). Той заяви, че е изкарал Голанските възвишения и долината на Йордан също "от масата".

Формулировката на Помпео за трансформация на конфликта, която той си мисли, че току-що е измислил, казва и нещо друго. Палестинският въпрос също е изваден "от масата". Сега всичко е в оптиката на Тръмп за Иран. Палестинците ще се задушават в собствените си сосове.

Е, може би Помпео говори твърде свободно, когато определя това като арабско-ирански конфликт. Засега само ОАЕ се е поставила на фронтовата линия. Катарското издание Ал Кудс ал Араби отбеляза, че "в този предполагаем съюз срещу Иран.... ако нежелателното се случи и голяма война избухне срещу Иран, емиратците ще са тези, които ще получават ударите и загубите ще са много".

Емиратският външен министър вече се опитва да каже на Техеран, че анти-иранската реторика на новия военен съюз всъщност не била насочена въобще срещу Иран. Засега без успех, след като Помпео пусна котката от торбата.

Емиранците избраха "да спят с врага", както мнозина биха отбелязали, и сега трябва да си понесат последствията. Горе-долу това каза иранският Върховен лидер.

Дали този нов военен съюз (мнозина може да си спомнят за често хваления, но несъществуващ вече сунитски "арабско-натовски съюз") ще се справи по-добре от последния, създавайки нов "баланс" с Иран, както американските коментатори предполагат?

Почти със сигурност, не.

Първо, терминът "баланс" носи дефекта на това да третира въпроса като "ябълки и портокали", всякаш са едно и също, докато те всъщност не са.

САЩ и до известна степен Израел са заковани на нивото на старата стратегическа военна мисъл. Съединените щати са склонни да гледат на огърлицата си от военни бази в Близкия изток като на признак на военна сила. Но скорошните събития, особено в Ирак, показват, че тези бази са повече заложници на съдбата, отколкото мускулест възпиращ фактор.

Всъщност, точно уязвимостта на базите и техните логистични линии от атаки на иракските милиции, принудиха САЩ да обявят, че ще се изтеглят от Ирак.

Дали тогава израелски бази в ОАЕ биха притеснили Иран? Едва ли много. Цялата енергийна и военна инфраструктура на Персийския залив е изложена на открито, не е скрита под земята и укрепена с бункери, както тази на Иран и Хизбулла.

Това, което се отбелязва по-рядко е как избягването на радарите, ятата от дронове и умните "прегръщащи земята" крилати ракети, са променили конвенционалната парадигма.

Д-р Рубин, основателят и първи директор на Израелската ракетна отбранителна организация, която разработва първия национален ракетен щит написа в навечерието на атаките от 14 септември срещу Абкайк (съоръжение на Saudi Aramco за петрол) следното:

"Това е брилянтен набор от оръжия. Беше прецизен, внимателно калибриран, разрушителен и все пак безкръвен - пример за хирургическа операция..... настъпващите заплахи не бяха засечени от американската въздушно-контролна система, разположена в региона, нито от американските сателити..... Това няма нищо общо с проблемите на въздушните и ракетни защитни системи, а с факта, че те не са създадени за да се разправят с прегръщащи земята заплахи. Казано просто, иранците надхитриха отбранителните системи".

Просто казано, "ябълките" на старото мислене, на статичните "бели слонове" поставени на открито и защитавани от големи американски въздушно-ракетни системи, са остарели като беззащитни самолетоносачи, т.е. бяха надхитрени от иранските "портокали".

"Баланс" съответно, не е правилната дума за да се опишат двата модела на отбрана.

Всъщност, иранската стратегия от непряка конфронтация с Израел или САЩ, е в полза на разпръснати и понякога "аутосорснати" заплахи за инфраструктурните хъбове, в добавка към присъщата непрозрачност на широколентовия произход на основните заплахи - даде на Иран безпорно стратегическо преимущество.

Второ, що се отнася до "баланса" това, което този нов военен съюз прави е да ограничава опциите на Обединените арабски емирства. САЩ се изтеглят от региона. Саудитска Арабия се изправя пред тежки, почти парализиращи проблеми. Израел също е в криза, "на ръба на анархията", както Бен Каспит пише. А Китай е гневен на ОАЕ за позиционирането им като фронтова държава.

Може би тогава е твърде смело от страна на ОАЕ да се изправят лице в лице с две военни сили като Иран и Турция?

Последната инцидентно, лека-полека събира Ислямска организация, която да съперничи на водения от саудитите ОИК. Водачеството на ислямския свят е далеч от сигурно за Сааудитска Арабия в наши дни, просто е твърде проблемно да си този, който легитимира американските интереси.

Има и един твърде фундаментален въпрос, а именно за изкарването на този "фронт" точно в момента, когато наистина има разрушителна икономическа криза. Петролът е на 37 долара за барел.

Ситуацията е повече от критична в Ливан, Сирия, Йордания и Ирак (където премиерът не успя да убеди американците да пуснат иракските петролни резерви, държани като заложници в нюйоркска банка, които са на стойност 60 милиарда долара, или пък да му дадат поне заем).

Дори богатите страни от Залива топят бързо резервите си и суверенните фондове. Трудни времена са. Населението на региона става все по-ядосано и отчаяно.

Това е състезание към дъното и регионът може да не оцелее в настоящия си формат. Толкова зле е.

Но поляризацията и всеобщото разединение между регионалните "фронтове", както и вътре в местните елити могат да се окажат двигатели на колапса, тъй като цялата нужна енергия за правенето на опасни, радикални промени, нужни за спасяването на Близкия изток от анархията и икономическия колапс, се хвърля за междуособици и надбягвания за контрола над една залязваща сила в центъра.

Тези елити вече са окопани и се радват на богатство и власт, фокусирайки се сега над последните химери (основен мотив в израелско-емиратското рандеву), както и в опита да свалят вражеските елити (като тези на Катар и Турция), вмессто да се изправят пред нуждата от реформи.

При това положение, да се вкара "Израел" - самата дефиниция на поляризираща и разбъркваща карта, в намаляващия капацитет на елитите, за да допринесе за регионална реформа, е твърде странен избор (но пък последователен, предвид съветите, които ОАЕ най-вероятно са получили от "консилиере" Блеър).

Някой наистина ли си мисли, че вкарването на Израел ще помогне за справянето с кризата? Дали някакво съвместно "технологично чудо" наистина ще спаси Обединените арабски емирства и Израел? Това е доста конкурентна и твърде модна ниша в наши дни!

Един ключов и исторически сигнал за всяка криза е поддръжката на претенциите над реалността. Проблемът е да се намери утеха в неотдавнашната позлатена слава, всякаш нещо или нещо друго (технологиите?) може магически да възстанови статуквото без жертва или загуба на статут. Наскоро станахме свидетели как елитът на Ливан не успя да премине отвъд статуквото за да спаси както себе си, така и страната си от колапса.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели