/Поглед.инфо/ Честа практика е да се канят посланици да говорят по университетите. Американските дипломати, при това в зоната на геополитическо влияние на САЩ, получават такива покани на килограм. Вярно - те говорят обикновено изтъркани неща, в стил "за всичко добро и срещу всичко лоши". На 18 май в Кишинев обаче нещата се развиха съвсем различно. Американският посланик заговори необходимостта от война.
Не, официално американският посланик Дерек Хоган не предложи нищо конкретно в стените на Факултета по международни отношения на Молдовския държавен университет. Той само изрази подкрепа за „пълната реинтеграция на Приднестровието в Република Молдова. Един от факторите, на които трябва да се обърне внимание, е консолидирането на подхода в Република Молдова, защото има много подходи на десния бряг на Днестър, но трябва да се формира само една стратегия ”.
Всички обаче разбраха общото послание правилно. Включително пресслужбата на посолството на САЩ, която премахна тези думи от официално публикувания текст на речта. Но номерът не мина. В залата присъстваха твърде много журналисти, които веднага забелязаха зад разтегливата формулировка много ясен план, насочен към размразяване на поредния дългогодишен конфликт в постсъветското пространство.
Американците залагат на предстоящите на 11 юли 2021 г. предсрочни парламентарни избори, на които партията на действащия президент на страната "Действие и солидарност" "трябва” да постигне такова предимство, за да успее да формира самостоятелно правителство. И тогава президентът Мая Санду ще има достатъчно политическа тежест, за да се опита да изпълни исканията, които нееднократно е озвучавала по-рано за „връщане на Приднестровието“.
По принцип нищо изненадващо. Посланик Хоган просто се опитва да пренесе на чуждите държави „успешния“ опит от държавния преврат в САЩ, където демократите са постигнали фактически еднопартийно управление, поемайки контрола върху изпълнителната и законодателната власт.
Друго нещо е, че в Америка си го направиха у дома и сами, докато в Кишиневския държавен университет речта на чуждестранния посланик звучеше като заповед от господар. Комуто е нужно местните да изпълнят волята му и който никак не се интересува от това какво ще им струва това. И ще струва много.
Разбира се, едва ли е реалистично да очакваме началото на широкомащабни военни действия. Въоръжените сили на Молдова не се отличават с висока боеспособност и боен дух. А Приднестровието има с какво да отговори. Освен това там са разположени руски миротворци, които отдавна и твърдо играят ролята на студен душ за чуждестранните горещи глави.
Но това служи и като основен препъни камък, за чието изкореняване американският посланик пряко тласка молдовското ръководство да предизвика политическа война с Русия. Такава е възможна, като се има предвид географското положение на Приднестровието, здраво притиснато между враждебните Молдова и Украйна.
Нещо повече, като че ли основната цел на американската стратегия не е „реинтеграцията на Приднестровието в Молдова“, а задълбочаването на хаоса в региона. Така по-късно при неизбежния още по-голям спад в жизнения стандарт на населението, Русия може да бъде обвинявана като основен и единствен източник на всички беди и нещастия.
Защо? С цел да сеобразува в постсъветското пространство по периметъра на руските граници ивица, враждебна на Руската федерация, действаща като санитарен възел, което затруднява и усложнява дейността на Москва по установяване на нормални отношения и търговия със Западна Европа, особено Берлин, Париж и Виена, които са цел на политическата и икономическа експанзия на самите САЩ.
В светлината на такава „възвишена“ цел Вашингтон не се интересува от съдбата на самите молдовци.
Превод: В. Сергеев