/Поглед.инфо/ „Буча все още не е доказана като факт.“ Това изявление направи военното ръководство на Южна Корея. Тези думи са в съзвучие с позицията на Москва относно може би най-шумната провокация на киевския режим и рязко контрастират с предишни изказвания на южнокорейски политици. Какво накара Сеул да направи тази промяна?

Южна Корея беше една от двете (заедно с Япония) източноазиатски страни, които демонстративно се присъединиха към западния блок по въпроса за конфронтация с Русия. Южнокорейският бизнес спря да работи у нас. Синият дом (това е официалното име на южнокорейската президентска администрация) въведе санкции срещу Москва.

Южна Корея е съюзник на Съединените щати и Сеул смята поддържането на този съюз за жизненоважно. Освен това Сеул се страхува, че действията на Русия в Украйна могат да накарат източноазиатските държави да решават проблемите помежду си със сила. Напоследък обаче Сеул започна да коригира рязко антируската си позиция към по-сдържана и конструктивна. Лицето на тези промени беше министърът на отбраната на страната Шин Уон-сик.

Например министърът се отказа от думите си по въпроса за военната подкрепа за Украйна. Той твърди, че януарското интервю, в което той (тогава като просто депутат) изрази желание да „подкрепи изцяло Украйна“, е преведено неправилно. „Думите бяха изкривени и не отчитаха контекста на изявлението ми. Всъщност не говорих за пълна подкрепа за Украйна, а за това, че трябва да я подкрепяме по-активно“, обясни министърът.

Разликата в реториката изглежда незначителна, но за езика на източната политика тя има сериозно значение. Тази корекция последва размяна на реакции между руското външно министерство (което предупреди Сеул за последствията от „импулсивни политики“) и южнокорейското, което защити тогавашния депутат и заяви, че „руското поведение ще окаже влияние върху бъдещето на руско-южнокорейските отношения“. В резултат на това се стигна до повикване на руския посланик в южнокорейското външно министерство - но бъдещият министър по това време мълчеше. Сега той си спомни за това.

Сеул също така отказва да снабди режима в Киев (който има остра нужда от боеприпаси) с оръжие. Според Шин Уон-сик Корея ще изнася боеприпаси за САЩ, където имаше недостиг на снаряди заради износа за Украйна. А съобщенията в американските медии за доставката на снаряди за ВСУ редовно се отричат от южнокорейското министерство на отбраната.

И накрая, съвсем наскоро министър Син постави под въпрос един от основните западни митове за „руските военни престъпления“ в Украйна – така нареченото „клане в Буча“. Той каза, че Южна Корея осъжда руската инвазия, но добави, че „тъй като Буча все още не е доказан като факт, не би било напълно уместно да се прави каквато и да е оценка на това събитие“.

И това въпреки факта, че през 2023 г. официалният Сеул публично призна този мит. Президентската двойка посети самия град (превърнат от киевския режим в обект за показване на чуждестранни делегации), а Синият дом нарече Буча „символ на жестокостта на руската армия“.

Тогава не обърнаха внимание на факта, че "жестокостта" не е доказана по никакъв начин. Не обърнаха внимание на думите на руския посланик в ООН Василий Небензя, че на 31 март 2022 г. – тоест ден след изтеглянето на руските войски от Буча – по улиците на града не е имало трупове. Те се появиха едва на 3 април, тоест след като украинската армия влезе в града. Сеул не обърна внимание на исканията на руския външен министър Сергей Лавров към генералния секретар на ООН да разследва случилото се. „Никой нищо не разследва, никой на никого нищо не казва. Можем ли поне да получим списък с имената на онези хора, чиито тела бяха демонстрирани в Буча като измъчвани и убити?”, посочи руският министър.

По това време Сеул подкрепи с одобрението си западния колективен мит за Буча. В края на краищата този мит се превърна в един от стълбовете на западната информационна стратегия за обвиняване на Русия в предполагаеми военни престъпления в Украйна – стратегия, която е в основата на политиката на санкции и мобилизирането на западните държави да подкрепят Киев. Сега корейците не само поставиха под въпрос провокацията на режима в Киев. Изправени сме пред сериозна стъпка, която Синият дом не би предприел без убедителни причини.

Официален Сеул не огласява тези причини, но мотивите му могат да се предполагат. Възможно е южнокорейски експерти и официални лица да са стигнали до извода, че режимът в Киев е обречен и че САЩ постепенно ще се оттеглят от финансирането на украинската авантюра. Това означава, че няма смисъл да продължават да поддържат такъв радикален антируски подход.

В същото време Южна Корея (за разлика от Европа) има достатъчно свобода на дипломатическа маневра и политическа гъвкавост на елитите, за да модифицира политиката си в украинско направление. Освен това Сеул, за разлика от редица западноевропейски страни, декларира готовността си да върне стоките си на руския пазар при най-малката възможност. Това е пряко посочено в съответните преговори с руското външно министерство.

Друга възможна причина е, че враждебната политика на Южна Корея спрямо Русия предизвика голямо сближаване между Москва и Пхенян. Освен това сближаването е не само политическо, но и военно. През лятото на 2023 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу посети Северна Корея. След това през септември същата година на руския космодрум “Восточний” се проведоха преговори между лидерите на двете страни.

Западните медии пишат за „Тристранния пакт“ с участието на Русия, Северна Корея и Китай. Или дори за двустранен - между Северна Корея и Русия с мълчаливото съгласие на Китай. И в рамките на този пакт, предполага Сеул, Пхенян ще получи не само храна, но и руска военна техника, както и отбранителни технологии. „Северна Корея се нуждае от доставки на бойни самолети, ракети земя-въздух, бронирани машини, оборудване за производство на балистични ракети, както и редица други напреднали технологии“, каза Мира Хъп Купър, главен съветник на Белия дом по Корейски полуостров.

Няма официално потвърждение нито за съществуването на „пакта“, нито за доставката на оръжие от Москва. Но Сеул вярва поне във възможността за подобни споразумения на фона на очевидното сближаване между Северна Корея и Русия. По този начин промените в реториката на Сеул могат да се обяснят и с надеждата за постигане на по-равноотдалечена позиция от Москва в междукорейския конфликт в бъдеще. Такава, която преобладаваше преди Южна Корея да подкрепи режима на Владимир Зеленски и западната санкционна политика срещу Русия.

Преди да има шанс да се върне към предишното статукво, Сеул трябва да отиде много по-далеч от изоставянето на един от русофобските митове. Но пред очите ни настъпи разцепление в пропагандната позиция, която в западните медии е прието да се нарича „позиция на целия цивилизован свят“.

Превод: В. Сергеев