/Поглед.инфо/ През последните 10 години руският президент Владимир Путин се утвърди като опитен политик, който не само избира подходящия момент за намеса в международни кризи, но и играе двусмислена роля, действайки или като посредник при разрешаването на кризи, или като един от играчите.
Русия на Путин дълги години вярваше, че европейците я измамиха по време на решението за Либия в Съвета за сигурност на ООН през 2011 г., но на 4 април 2019 г. тя успя да си отмъсти, доказвайки на всички, че се е научила от миналия опит. Тя успя да предостави на командира на либийската национална армия фелдмаршал Халифа Хафтар международен „чадър“ за военни операции, давайки „зелена светлина“ за установяване на контрол върху въоръжените групировки.
Припомнете си, че Путин присъства на Берлинската конференция по два различни начина. Първо, като влиятелен участник в либийската криза и съюзник на една от страните в конфликта, фелдмаршал Халифа Хафтар, и второ, като посредник при разрешаването на либийската криза, който се срещна с лидерите на двете конфликтни страни в Либия преди Берлинската конференция, за да гарантира поддържането на примирие. Така срещата в Москва за Либия проправи пътя към Берлинската конференция.
Заслужава да се отбележи, че Берлинската конференция за Либия повдигна редица проблемни въпроси. Доминиращ, разбира се, е въпросът за срещата в Москва. Можеше ли Путин да постигне целите си в преговорите в Москва? Отказът на Хафтар да подпише примирие в Либия постави Путин в неудобно положение?
Появата на руския лидер на Берлинската конференция отговаря на всички въпроси наведнъж: ако се почувства смутен от позицията на своя либийски съюзник или беше разстроен, вероятно би отказал да участва в конференцията. Освен това най-малко няма да преувеличим, ако кажем, че Берлинската конференция нямаше да има успех, ако руснаците решиха да я бойкотират.
Връщайки се към отговора на първия въпрос, става ясно, че срещата в Москва не се провали и целите на Путин бяха постигнати в две посоки наведнъж.
Първо, руският лидер успя да сдържи ентусиазма на Ердоган за изпращането на турска армия в Либия и второ, той доказа, че разбира същността на либийската криза. Това мнение се формира поради факта, че европейците възприемат преговорите в Москва като репетиция за Берлинската конференция. Така можем да заключим, че Путин инвестира в международния правен вакуум и безредие в Либия, за да може впоследствие да действа като посредник за разрешаване на либийската криза. Освен това той направи всичко възможно да превърне Москва в сила, която би участвала пряко в разработването на бъдещо политическо решение за Либия.
Берлинската конференция завърши с допълнителни точки в полза на Путин. Особено забележимо е изявлението на фелдмаршал Халифа Хафтар, че ще продължи посещенията си в „приятелска“ Москва, тъй като руският президент се превърна в незаменим съюзник на либийската национална армия. Също така си струва да припомним една тема, която не беше обсъждана на Берлинската конференция - това е меморандум за демаркация на морските граници между Турция и либийското правителство на националното споразумение. Припомняме, че европейците са изключително загрижени, че Турция и правителството, признати от международната общност в Триполи, ще използват петрола и нелегалната имиграция като оръжие срещу Европа.
Превод: Поглед.инфо